Определение № 3728 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Н. Л. И. и Р. Т. И. касационна жалба срещу решение № 263365/24.11.2022 г. по в. гр. д. № 12461/2020 г. на СГС, ІV „б“ отд., с което е потвърдено решение № 162369/28.07.2020 г. по гр.д. № 30803/2019 г. на СРС, 77 състав в обжалваната му част, с присъждане на разноски. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане до касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК- недопустимост, основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност, основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и основанието по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК. По делото не е постъпил писмен отговор от ответникът по касационната жалба „Топлофикация София“ АД. За да постанови решението си, Софийски градски съд е приел за установено, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед, с която е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация- София” АД и е разпоредено ответниците да му платят сумите в размери и на основание, за които са предявени исковете по чл. 422 от ГПК; длъжниците в срок са оспорили задълженията по заповедта, като установителните искове са предявени в срока по чл. 415 от ГПК. За действащи към периода на облигационните отношения между страните е счел Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.), като се е позовал на разпоредбите на чл.150 от ЗЕ, чл.142, ал.2 от ЗЕ, чл. 153, ал.1 и ал. 2 от ЗЕ, чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Приел е, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия, с предмет на дейност: производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните, като за процесния период ответниците са притежавали вещното право на ползване върху процесния имот апартамент № 35 в [населено място], в което си качество са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, поради което и дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Счел е, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, но в случая по делото не е установено трето лице да е придобило качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия да дължи цената й на топлопреносното предприятие по начин освобождаващ ответниците от отговорност пред ответника, тъй като липсвали доказателства за отправено от самото трето лице искане до ищеца за откриване на партида на негово име за имота и за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Ето защо и решаващият съд е приел, че ответниците са били потребители на топлинна енергия в имота за процесния период. За неоснователни е счел доводите им, че доколкото вещното право на ползване било учредено като безвъзмездно, то те не дължат плащане на стойността на потребените в имота топлинна енергия, тъй като предмет на договора по нотариалния акт № 113/1997 г. е само собствеността и вещното право на ползване върху имота, т.е. безвъзмездно е само ползването на имота, но не й потребените в него стоки и услуги, а и страните по нотариалния акт не могат да уговарят по начин обвързващ Топлофикация кой ще заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия. Намерил е и че без значение по делото е и реалното ползване на имота от въззивниците или от 3-ти лица- релевантните обстоятелства са валидното възникнало правоотношение по доставка на топлинна енергия и количество и стойност на доставената такава в имота през процесния период. В заключение и при липсата на въведени доводи за неправилност на изводите на първоинстанционният съд относно количеството и стойността на реално доставената енергия в имота, за цената на дяловото разпределение, за изпадането в забава на плащането на главницата за топлинна енергия и стойността на обезщетението е приел, че в имота през процесния период е доставена топлинна енергия на стойност от 9452,17лв.; че лихва за забава на плащането на същата за процесния период е 1201,37лв., цената на дялово разпределение за процесния период е в размер на 63,26лв., поради което е потвърдил обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правен въпрос: Кой правен субект- собственикът, който е титуляр на индивидуална партидата, или вещният ползвател, който не е титуляр на партидата, е страна по продажбеното правоотношение с топлопреностното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди, респ. задължено лице по договора, и дължи цената й, който въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК, като е налице и допълнителното основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено. Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК, тъй като от данните по делото не може да се направи предположение, че е процесуално недопустимо. Вероятната недопустимост е аргументирана с довода, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, който иск е предявен и преди изтичане на едномесечния срок за плащане. Съдебното решение е недопустимо, когато по някаква причина съдът не е сезиран с разглеждането на спора, но въпреки това е постановил решение - такива са случаите, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. Трайно в съдебна практика се приема, че произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице тогава, когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. В случая, противно на твърденията на касаторите, съдът се е произнесъл именно по предмета, с който е сезиран, определяйки спорното право въз основа на въведените от ищцовото дружество обстоятелства и в обхвата на търсената защита по чл.422, вр. чл.415 ГПК, във вр. чл.149 и с ЗЕ. Всъщност, твърдението за незаявени основания е защитна теза на касаторите, свързана с доводът им, че като носители на вещно право на ползване те не са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение. Неоснователно е искането на касаторите за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Воден от изложеното, съдът