Определение № 889 от 24.02.2026 г. на ВКС по д. № 3119/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд София-град по отношение на подсъдността на подадена искова молба от „Национална лотария“ АД, със седалище в [населено място], А. Б. Н., Б. Р. А., Д. Т. М., И. К. К., Й. И. С., К. К. Ш. и С. Р. А. срещу Национална агенция за приходите (включително като правоприемник на Държавна агенция по хазарта), Народното събрание на Република България, Върховния административен съд и Административен съд София-град, с която се претендира солидарно заплащане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОВОД и чл. 2в ЗОДОВ за вреди от дейността на ответниците. С определение № 26258 от 1 август 2025 г., постановено по адм.д. № 1557/2025 г. по описа на Административен съд София-град, е прекратено производството по образуваното пред този съд дело и то е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Изложени са съображения, че доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени в резултат на законодателната дейност на Народното събрание, делото не може да бъде подсъдно на административните съдилища. С определение № 15144 от 11 август 2025 г., постановено по гр.д. № 8949/2025 г., Софийски градски съд е приел, че в предявената искова молба е очертана подробна фактическа обстановка с твърдения за причинени вреди от действия и бездействия на АССГ, ВАС и НАП. В този случай приложима е разпоредбата на чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ, която ясно определя, че производството се разглежда по реда на АПК, тоест от административен съд. Обстоятелството, че са предявени и евентуални искове срещу ответник Народното събрание, не променя извода за приложение на разпоредбата на чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ и компетентност по спора на административния съд. Настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на административния съд по следните съображения: Предмет на настоящото производство са искове, съединени в условията на евентуалност, за присъждане на имуществени и неимуществени вреди. Главната претенция произтича от нищожни актове за установяване на публични държавни вземания, отменени ревизионни актове и наказателни постановления, както и принудителното събиране на суми по издадените актове. В условията на евентуалност ищците твърдят, че в резултат от поддържана от ответника Народно събрание на Република България неясна разпоредба на Закона за хазарта, приложена от НАП при издаването на двата нищожни акта, а впоследствие и при издаването на разпореждания за предварителното им изпълнение, потвърдени от Върховния административен съд, при налагането на обезпечителни мерки, потвърдени от Административен съд София-град и при принудителното събиране на сумите от НАП, се е стигнало до нарушение на правото на Европейския съзюз, от което произтича и искането им за обезщетение. Така предявени, главните и евентуалните искове попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 2в ЗОДОВ. Искът за вреди, причинени от незаконосъобразни актове на НАП, следва да се квалифицира като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото се касае за издадени от административен орган актове, които представляват властнически актове и и са правен резултат от санкционираща административна дейност (в този смисъл мотивите към т. 1 от ТП № 1 по тълк. д. № 2/2014 г. на ГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС). Във връзка с предявените при условията на евентуалност искове по чл. 2в ЗОДОВ се изброяват и подробно се обосновават редица нарушения на правото на ЕС, като водещото в случая е, че ищците обвързват нарушението с дейността на НАП (във връзка с издадените актове за установяване на публични държавни вземания, ревизионни актове и наказателни постановления), АССГ (във връзка с наложените обезпечителни мерки) и ВАС (във връзка с отнемането на лицензите на ищеца „Национална лотария“ АД). При изложените обстоятелства предявените искове попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ, и се разглеждат по реда на АПК, респ. спорът е подсъден на административните, а не на общите съдилища. Обстоятелството, че един от ответниците е Народното събрание и са налице твърдения, че същото е поддържало неясна разпоредба, приложена от останалите ответници, не променя този извод. Законодателят е установил ясен критерий, според който когато увреждащото нарушение е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища (включително на ВАС), делото е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК (чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ). Изрично е уреден и случаят, при който ответниците са няколко и твърдените от ищеца техни увреждащи нарушения на правото на ЕС попадат едновременно и в двете хипотези по т. 1 и по т. 2 на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ – т.е. поне едно от твърдените увреждащи нарушения е извършено от някой от ответниците (юридически лица – държавни органи) при или по повод изпълнение на негова административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища; в тези случаи, съгласно чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ, делото също е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК. Тъй като в конкретния случай приложима е разпоредбата на чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ, делото следва да се изпрати по подсъдност на Административен съд София-град. Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд