Определение № 259 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1466/2019 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 184/02.05.2019 г. по настоящото дело съдът е спрял производството до приключване на производството по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Приел е, че разясненията, които ще бъдат дадени по въпроса, включен в предмета на това дело, а именно: какъв е характера на сроковете по специалните конфискационни закони – в частност по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ – отм.) и чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) - за провеждане на предварителната проверка на имуществото на проверяваното лице и чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 153 ЗПКОНПИ - за образуване на съдебното производство за отнемане на имуществото, след налагане на обезпечителните мерки, са обуславящи изхода на делото. По горното тълкувателно дело е постановен тълкувателен акт – Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК, поради което са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за служебно възобновяване на производството по делото. По постъпилата частна касационна жалба настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение намира следното. Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията), чрез процесуален представител А. П. – главен инспектор в ТД – Пловдив на КПКОНПИ, е обжалвала определение № 126/19.03.2019 г. по ч. гр. д. № 147/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив (АС – Пловдив) с оплаквания за неговата неправилност, поради което се иска отмяната му по реда на касационния контрол и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предмет на частната жалба на КПКОНПИ е посоченото по - горе въззивно определение, с което е потвърдено определение № 482/07.03.2019 г. по гр. д. № 515/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив за връщане, на основание чл. 130 ГПК, на предявеното от Комисията против И. А. Н. от [населено място] искане, квалифицирано по чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ, във вр. §5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ - за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 320 476. 91 лв. и е прекратено производството по делото. За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение въззивният съд е формирал решаващ правен извод, че в конкретния случай, при така установената фактическа обстановка, срокът за проверка по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), разписан в действащия ЗПКОНПИ в текста на чл. 112, ал. 1, е изтекъл на 20.04.2017 г. и липсват данни за удължаването му по реда на ал. 2, макар да има твърдения за такова решение, като взето на 03.05.2017 г. Развити са съображения, че дори да има взето решение за продължаване на срока, това е сторено след изтичането на едногодишния срок (по ал. 1) и не е произвело правни последици, доколкото с изтичането му е настъпил преклудиращият валидното извършване на последващи действия по проверката ефект. Прието е, че дори и да има валидно продължаване на срока на проверката, то отново действията на КПКОНПИ във връзка със сезирането на съда – взетите решения за внасяне на искане в съда за налагане на обезпечителни мерки (от 04.07.2018 г.) и за внасяне на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество (от 06.03.2019 г.), са далеч след изтичане на законоустановения срок по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), респ. по чл. 112, ал. 1 от действащия ЗПКОНПИ, за извършване на проверката, който има правния характер на преклузивен. В обжалваното въззивно определение са развити доводи, че горните произнасяния на Комисията са извършени след като правомощията й, респ. материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобитото имущество от проверяваното лице е било вече преклудирано, което обуславя недопустимост на искането по чл.74 ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 153 ЗПКОНПИ и препятства разглеждането му по същество от първостепенния съд. Така е потвърдено атакуваното първоинстанционно определение и е споделена законосъобразността на предприетото от окръжния съд процесуално действие по връщане на предявеното от Комисията искане на основание чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ, във вр. с §5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, с прекратяване на образуваното по него съдебно производство. В изложението към частната касационна жалба се повдига правния въпрос за значението на срока за проверка на имущественото състояние на проверяваното лице и на свързаните с него лица, както и дали е допустимо образуването на съдебно производство след изтичането на този срок. Твърди се, че въпросът е обусловил произнасянето на въззивната инстанция и е налице отклонение с практиката на ВКС – основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селекция на частната касационна жалба. По силата на чл. 274, ал. 3 ГПК въззивните определения подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия му извод и е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, респ. при вероятна нищожност или недопустимост на въззивния съдебен акт, както и при очевидната му неправилност. Разглеждането на жалбата в горните случаи е предпоставено на първо място от селектирането й в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по обуславящ правен въпрос. Поставеният от касатора въпрос е релевантен, защото е обусловил произнасянето на въззивния съд по процесуалния спор относно допустимостта на производството, поради изтичане на срока за проверка – по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 112 ЗПКОНПИ, който е приет за преклузивен и така е отказано разглеждането по същество на искането на Комисията, квалифицирано по чл.153 ЗПКОНПИ, във вр. с § 5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ. Както вече се изтъкна по - горе в настоящото определение въпросът е разрешен с приетото ТР № 1/4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК. С него е дадено обвързващо тълкуване на правния характер на срока (в частност по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ - отм. и по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ) за проверка и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, като инструктивен, а не преклузивен, при което е допустимо образуването от Комисията на производство пред съд - в частност по чл.74 ЗОПДНПИ (отм.) и по чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Предвид горните постановки, които и настоящият състав изцяло споделя въззивното определение е неправилно. Противно на възприетото в цитирания тълкувателен акт второинстанционният съд е счел, че срокът за проверка е решителен и изтичането му рефлектира върху допустимостта на сезирането от страна на Комисията на компетентния окръжен съд с искане за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Тъй като срокът за проверка не е краен, доколкото след неговото изтичане могат да се извършват нови действия по проверката, същите могат да се продължават по преценка на административния орган, като в съответния конфискационен закон (ЗОПДНПИ – отм., респ. ЗПКОНПИ) не се предвижда изрично прекратяване на проверката и на производството след неговото изтичане, се налага извод, че същият е инструктивен. Затова, като е приел, че изтичането на срока за проверка е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск, и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, въззивният съд е постановил процесуално незаконосъобразно определение, което ще следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези мотиви, Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,