Определение № 1033 от 06.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 463/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Окръжен съд Русе срещу определение №252/23.09.25г. по в.ч.т.д.№224/25г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което е отменено разпореждане №260208/04.07.25г. по т.д.№184/2017г. по описа на Окръжен съд Русе и е осъден Окръжен съд Русе да заплати на „Б. Месокомбинат Русе“АД сумата 1222,86 лв., представляващи направени разноски по изп.д.№612/2021г. по описа на ЧСИ Македонска, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист за събиране на държавна такса в размер на 8009 лв., издаден съгласно разпореждане на Окръжен съд Русе, отменено с определение на Апелативен съд Велико Търново. Искането си за достъп до касационен контрол върху обжалвания съдебен акт частният касатор обосновава с доводи за произнасяне на състава на апелативния съд в противоречие с ТР №4/11.03.2019г. по тълк.д.№4/17г. на ОСГТК на ВКС, „доколкото касае въпроси, които са свързани със страните по спора,като една от страните е придобила качеството взискател“. Поддържа се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са следните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд: Може ли съдът, който е правораздавал по гражданско или търговско дело, да издаде сам срещу себе си обратен изпълнителен лист за разноските, направени от една от страните в производството, срещу която е предприел действия по принудително събиране на дължимата държавна такса, присъдена със съдебното решение? и Допустимо ли е по реда на чл.407 ГПК да се иска обратен изпълнителен лист срещу правораздавателен орган, постановил отмененото съдебно решение? Освен на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, частният касатор се позовава и на приложимост на самостоятелното такова по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, обосновавайки твърдението си за очевидна неправилност на определението с довода,че съдът е приложил нормата на чл.245 ал.3 ГПК в хипотеза,в която съдът няма качество на страна по спора, а действа като правораздавателен орган. Насрещната по частната касационна жалба страна „Б. Месокомбинат Русе“АД е оспорила наличието на твърдените предпоставки за допускане на касационно обжалване и е изложила съображения за правилност на обжалваното определение на апелативния съд. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано да обжалва лице срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване и отговаря на изискванията на чл. 274 ал.3 ГПК във вр. с чл. 284 ГПК, поради което я намира за процесуално допустима. Съгласно чл. 278 ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал.3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. При произнасянето си ВКС взе предвид следното: За да постанови определението си съставът на Апелативен съд Велико Търново е изложил съображения,че съгласно чл.245 ал.3 ГПК при допуснато предварително изпълнение на решението и отхвърляне на иска с влязъл в сила съдебен акт, съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Посочил е,че в случая взискател по изпълнителното дело, образувано по издадения от Окръжен съд Русе изпълнителен лист за събиране на държавна такса в размер на 8004 лв. по отхвърления осъдителен иск е Окръжен съд Русе, а длъжник - „Б. Месокомбинат Русе“АД; разпореждането за издаване на изпълнителния лист е отменено от въззивната инстанция след като държавната такса вече е била събрана по образуваното изпълнително дело, по което са били събрани и такси по изпълнението в размер на 1222,86 лв. Тъй като Окръжен съд Русе е върнал на длъжника само събраната държавна такса, но не му е заплатил и разноските по изпълнението, съставът на апелативния съд е приел,че за тях следва да бъде издаден обратен изпълнителен лист по реда на чл.245 ал.3 ГПК. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на САС, поради очевидната му неправилност, която е осъществена в съответствие с постоянно поддържаните в практиката на Върховен касационен съд критерии за приложимост на основанието по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Същата се установява с първоначалния прочит на делото, доколкото съставът на апелативния съд е приложил правна норма /чл.245 ал.3 ГПК/,която е относима в отношенията между страните по конкретния правен спор, спрямо правораздавателния орган, оторизиран за разрешаването му, с което е приложил превратно закона. Изводът му за наличие на основание за ангажиране отговорността на последния за направените от една от страните по делото разноски по посочения от него ред, се явява очевидно неправилен и тази неправилност сама по себе си налага отмяната на определението му. Поради изложеното, атакуваното определение следва да се допусне до касационен контрол и да се отмени. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение