Определение № 2760 от 05.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5195/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от И. Т. А. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС - Сливен решение № 170/17.07.2023 г. по гр.д. № 231/2023 г., с което е изменено решение № 426 от 25.05.2023 г. по гр.д. № 562/2023 г. на РС - Сливен, в частта, в която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение над размера от 2000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/. „При налични и неоспорени в съдебното производство писмени и гласни доказателства, допустимо ли е съдът да определи размерът на следващото се обезщетение за неимуществени вреди без преди това да обсъди и съответно да изложи мотиви досежно конкретно установените, респ. неустановените вреди, както и доказателства, респ. липсата на доказателства, които потвърждават, респ. отричат настъпването на тези вреди?“; 2/. „Следва ли въззивният съд изрично да посочи кои от твърдените неимуществени вреди приема за действително причинени, респ. претърпени, както и доказателствата, които ги потвърждават или съответно отричат?“; 3/. „Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, които да съдържат посочване на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, твърденията, доводите и възраженията на страните и изводите за приложението на закона. Задължен ли е въззивният съд в качеството си на втора контролна съдебна инстанция да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство – чл. 269 ГПК?“. За да постанови решението си, ОС- Сливен е посочил, че относно претенцията за неимуществени вреди следва да се вземат предвид тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното преследване, „интензитетът на наказателното производство“ и „данните за личността на ищеца“. Счел е, че престъплението, за което е повдигнато обвинение, не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Относно продължителността на наказателното преследване е посочил, че досъдебното производство е образувано на 19.09.2014 г., за това, че на същата дата, в [населено място], [община], при управление на лек автомобил „Шевролет Спарк“ с per. [рег.номер на МПС], ищецът е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. Д.. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.08.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 28.02.2017 г. прокурор от РП- Котел е изготвил обвинителен акт против ищеца за допуснато нарушения на правилата за движение по пътищата- чл. 20, ал. 1 от ЗДв.П, чл. 20, ал. 2 от ЗДв.П и чл. 117 от ЗДв.П, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. Д., изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, което съставлявало престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 117 от ЗДвП. Въз основа на обвинителния акт е образувано нохд. № 19/2017 г., по което е постановена присъда № 10/19.09.2017 г., с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. С решение № 4/16.02.2018 г., постановено по внохд. № 645/2017 г. на ОС - Сливен, присъдата е потвърдена и е влязла в сила на 16.02.2018 г. Относно „интензитетът на наказателното производство“ е посочил, че във фазата на досъдебното производство след привличане на ищеца в качеството му на обвиняем по повдигнатото му обвинение са осъществени процесуално- следствени действия, някой и по искане на защитата. Наред с това, му е наложена най- леката мярка за неотклонение – „подписка“, която не води до съществено ограничаване на негоните конституционни права и свободи. По отношение на „данните за личността на ищеца, с оглед преценката за интензитета на негативното отражение на повдигнатото му обвинение върху неговото физическо и психично здраве, контактите, професията, социалния живот и положението му в обществото“, е посочил, че от справката за съдимост се установява, че ищецът е бил признат за виновен за деяние по чл.343 ал.1 б. „Б“, пр.2 т.е. за подобно деяние, като е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба, което обуславя присъждането на по-ниско обезщетение поради по- високата степен на обществената опасност на деянието поради неговата повторимост. Позовал се е и на свидетелските показания, от които не се установявало, че обвинението е предизвикало негативни емоционални преживявания в по-висока степен, както и че ищецът не се е откъснал от обичайната си социална, работна и семейна среда и не са се влошили и личните му контакти с приятели и роднини. При съобразяване с тези критерии, както и със съществуващите обществено-икономически условия в страната, въззивният съд е заключил, че пълният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 2000 лв., до който размер искът следва да бъде уважен, като за разликата до 10 000 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. ПО основанията за касационно обжалване: Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставените първия и по втория въпроси, които в обобщение касаят процесуалните действия и материалните предпоставки, които следва да съобрази или извърши съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД. Въпросите отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е изложил мотиви, макар и лаконични, относно съобразените от него обстоятелства, както и правното им значение за преценката относно справедливия размер на обезщетението. Въпросите в действителност изразяват несъгласието на жалбоподателите с изводите на въззивния съд относно размера на определеното обезщетение, което е извън предмета на производството по селекция на касационните жалби. Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос. Така формулираният въпрос е обуславящ, но по отношение на него не е налице допълнителното основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според установената практика на Върховния касационен съд, основно задължение на въззивния съд е да обсъди всички своевременно повдигнати възражения и доводи на страните. Произнасянето на съда по възраженията на страните включва установяването на фактите, на които съответната страна се позовава. След фактическите констатации въззивният съд трябва да формулира своите правни изводи, които произтичат от наличието или липсата на тези факти. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, събрани по делото. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Общите доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, при нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения решение № 170/17.07.2023 г. на ОС- Сливен по гр.д. № 231/2023 г. не следва да се допуска до касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отд.,