Определение № 1806 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2315/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от В. И. В. частна касационна жалба с искане за отмяна на определение № 958/06.04.2023 г. на САС, ТО, 11 състав по в.ч.гр.д. № 885/2023 г., с което е потвърдено определение № 1291/31.01.2023 г. на СГС, І-18 състав по гр.д. № 12309/2022 г. за връщане на подадената от В. И. В. искова молба поради неизпълнение в срок на дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовностите ѝ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е въвел като основание за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „По какъв начин следва да бъде заявено претендираното обезщетение за неимуществени вреди от деликт, като условие за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК?“, отговорът на който въпрос твърди, че е даден в противоречие с определение № 50456/24.11.22г. на ВКС, ІІ гр.отд. по гр.д. № 1488/22 г., решение № 136/08.12.2017г. на ВКС, ІІІ гр. отд. по гр.д. № 5025/2016 г., решение № 47/24.06.201220г. по гр.д. № 3349/19г., ВКС, ІІІ гр.отд. и решение № 147/21.12.20220г. по гр.д. № 4295/2019 г., ВКС, ІV гр.отд., с които е прието, че исковата молба не е нередовна на осн. чл.127, ал1, т. 4 от ГПК поради неопределяне на отделен размер на неимуществените вреди за всяка от твърдените вреди. На осн. чл.130, изреч.2 ГПСК препис от частната жалба не се връчва на другата страна. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт. Съдът е сезиран с предявени от В. И. В. срещу Национална агенция по приходите иска за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 53 лв. С разпореждане от 24.11.2022 г. на СГС, І- 18 състав исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване в едноседмичен срок на констатираните от съда нередовности на исковата молба, а именно: да конкретизира твърдените деликти, като опише всеки един от тях по време, място и начин на извършване, последното с посочване на конкретни действия и лица, които са ги извършили; да конкретизира дали деликтите са извършени по повод изпълнение на възложена работа, кой е възложителя на работата и съответно каква длъжност заемат лицата, извършили неправомерни действия във връзка с възложената им работа. На 12.01.2023 г. препис от разпореждането е връчено лично на ищеца. С определение № 1291/31.01.23г. по гр.д. № 2309/22г., СГС, І-18 състав, след като е констатирал, че в дадения от съда срок, както и към момента на постановяване на определението, недостатъците на исковата молба не са отстранени, е прекратил производството по делото. С обжалваното определение, САС, ТО, 11 състав е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба, като е приел, че ищецът не е изпълнил в срок дадените по т.1 от разпореждането от 24.11.22г. ясни, конкретни и правилни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, поради което е налице основание за връщане на исковата молба по чл.129, ал.3 ГПК. По основанието за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, с актове на КС на Р.България или СЕС и/или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. В случая така поставеният въпрос не следва да бъде допускан до касация, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда и не съставлява общо основание за достъп до касация. За да прекрати производството по делото, въззивният съд не е изложил мотиви за недопустимост на иска или за нередовност на исковата молба поради неконкретизиран от ищеца размер на неимуществените вреди за всяка от твърдените вреди поотделно, а поради констатирано бездействие на ищеца да изпълни указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба, свързани с конкретизиране на твърдените деликти. Искът е допустим, но от исковата молба не може да се установи какви са фактическите му основания. Наред с това, следва да се посочи и че така поставеният въпрос е твърде общ и абстрактен – фактическите състави на конкретни правонарушения, пораждащи отговорност за вреди, не могат да бъдат обхванати с един конкретен отговор, който да е приложим към всяка ситуация. Затова именно и съдът е поискал конкретизация от ищеца. Самото когато той посочи конкретно кои факти обосновават пораждане на отговорността, съдът може да прецени дали наистина изложените твърдения осъществяват фактическия състав на деликта. Съдът не може да постановява актовете си въз основа на общо формулирани от страната твърдения. Затова и правилно са дадени указания, при неизпълнението на които съдът следва да върне исковата молба. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 958/06.04.2023г. на САС, ТО 11 състав по ч. гр.д. № 885/23г. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,