Определение № 1923 от 26.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1528/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Бенкомерс“ ООД срещу решение №163 от 20.03.2025 г. по в.т.д.№902/2024 г. на САС. С обжалваното решение, след отмяна на решение №1296 от 01.10.2024 г. по т.д.№917/2022 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от „Бенкомерс“ ООД срещу „Нике груп“ АД иск за признаване на установено, че „Бенкомерс“ ООД има право на преждеползване на регистрираните от „Нике груп“ АД промишлени дизайни, за които е издадено свидетелство под №8967, публикувано в официалния бюлетин на Патентното ведомство на Република България на 29.05.2020 г., относно четири вида етикети на безалкохолни напитки със срок на регистрация до 19.03.2030 г. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, тъй като разпоредбата на чл.29, ал.1, т.2 ЗПрД не може да намери приложение в случая, предвид обстоятелството, че по-късно регистрираната търговска марка няма как да даде право на нейния притежател да попречи на използването на друго право на интелектуална собственост, възникнало преди датата на нейната регистрация. Поддържа се, че отношенията между ищеца и трето за спора лице не могат да служат за обосноваване и не обуславят наличие на недобросъвестност в отношенията между ищеца и ответника. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1. Може ли ответникът по иск по чл.59, вр. чл.23 ЗПрД да черпи права от облигационни отношения развили се между ищеца и трето за спора лице, по които ответникът не е бил страна и за които твърди, че изключват добросъвестността на ищеца и съответно правото му на преждеползване на промишления дизайн. 2. Допустимо ли е факти, настъпили след използването на даден промишлен дизайн и в частност регистрацията на търговска марка на името на ответника, да обусловят изключване на добросъвестността в действията на ищеца по използване на промишлен дизайн, респективно правото на преждеползване по чл.23 ЗПрД. Ответникът по касация „Нике груп“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направените разноски пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Жалбата е допустима - подадена е от надлежни страни, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е предявен положителен установителен иск по чл.59 от ЗПрД, като в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на две предпоставки, а именно начин и обем на ползването на процесните дизайни към момента на подаване на заявката за регистрация на промишления дизайн и добросъвестност при ползването. Счел е, че съвкупната преценка на писмените доказателства, на заключението на вещите лица и на свидетелските показания, установява по безспорен начин наличието на първата предпоставка, но не и на втората - добросъвестност у ищеца при ползването на промишления дизайн. Установил е, че централен елемент от процесните дизайни е надписът „Балканска“, който има отличителна способност и е с доминиращ характер в цялостната композиция, като този надпис е в обхвата на закрила на словна търговска марка и съгласно ЗМГО от датата на регистрацията тя поражда действие спрямо всички добросъвестни трети лица, а включването на марката се явява неправомерно ползване на дизайна по аргумент от чл.29, ал.2, т.2 ЗПрД - от представеното свидетелство за регистрация на словесна марка „Балканска“ е видно, че датата на заявяване е 29.11.2018 г., а датата на регистрация 25.07.2019 г., като притежател е „Нике груп“ АД и класове на стоките и услугите 5 и 32, в последния от които попадат безалкохолните напитки. При съвкупната преценка на писмените доказателства и показанията на свидетелите е намерил, че взаимоотношенията на страните са протекли по следния начин: 1. От началото на 2017 г. „Биодринкс“ ООД е възложило на „Бенкомерс“ ООД изработка на безалкохолни напитки с търговска марка “BESST” като в него е уговорено и предоставяне на лицензия. 2. На 01.03.2020 г., след датата на регистрацията на търговската марка „Балканска“ и за безалкохолни напитки към договора за ишлеме е подписан анекс 1, с който „Биодринкс“ ООД е възложил на ищеца да бутилира безалкохолни напитки с марка „Балканска“ срещу възнаграждение. 3. Правоотношението между страните е по договор за изработка като „Бенкомерс“ ООД се задължава да бутилира безалкохолните напитки срещу възнаграждение без да има други права, като съобразно уговорките възложителят ще изтегля изработената продукция. 4. Подписването на този анекс на 01.03.2020 г. съвпада с подписването на анекса към договора за съвместна дейност от 01.01.2018 г., от който ищецът твърди да черпи право на преждеползване, в който страните се споразумяват, че прекратяват действието на договора, считано от 01.03.2020 г. 5. С постигнатите договорки в този анекс страните прекратяват действието на договора, като изрично е посочено изявлението на двете страни, че договора за съвместна дейност е за бутилиране и продажба на безалкохолни напитки, за които „Биодринкс“ ООД има лицензионни права, както и, че „Биодринкс“ ООД ще изкупи всички налични количества, както и материалите по опис. 6. Независимо, че договорът е с наименование договор за съвместна дейност, в „Предмет на договора“ изрично е посочено, че „Бенкомерс“ ООД бутилира по собствена технологична документация и продава безалкохолни напитки с търговска марка „Балканска“, за която „Биодринкс“ ООД има лицензионни права, като за всяка продадена бутилка дължи лицензионна такса. С оглед изложеното е изразил становище, че от съществено значение за установяване на добросъвестността е субективното отношение на ищеца, като той е поел задължението да бутилира напитките и да ги продава, но със субективното отношение, че правата върху търговската марка принадлежат на „Биодринкс“ ООД, поради което ползването на процесните дизайни от ищеца не може да се определи като добросъвестно по смисъла на чл. 23 ЗПрД, респективно предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Настоящият състав намира, че касационно обжалване по формулираните в изложението въпроси не може да бъде допуснато. Следва да се посочи, че никъде в решението не е възприемана теза, че ответникът може да черпи права от чужди облигационни правоотношения, а както бе изтъкнато, правоотношението на ищеца с трето за делото лице е изследвано с цел установяване или не на предпоставките за уважаването на предявения иск. Становището на въззивния съд за налична още към 01.01.2018 г. (установена от уговорките в договорите за съвместна дейност и за изработка, а не от факта на подаването на заявка и на регистрацията на марката на ответника, както се предпоставя с втория от въпросите, който не се явява обуславящ правната воля на съда) недобросъвестност на ищеца, е изцяло в съответствие с практиката на ВКС (която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК). Съгласно посочената практика, макар и за „добросъвестността“ да няма легална дефиниция в ЗПрД, то тя е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведени пряко от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, поради което е понятие свързано с относително определени правни норми, при приложението на които винаги се прави конкретна преценка на обстоятелствата. За да се приеме наличие на добросъвестност следва да се установи, че лицето със собствени творчески усилия е достигнало до създаването на същия резултат, без да знае за неговото съществуване и с оглед установяване на справедливост по отношение на преждеползвателя, законът предоставя правото на това лице да продължи да използва съответния обект, но в същия обем и в рамките на същото предприятие, в което е възникнало. В този смисъл и с оглед посоченото не може да се възприеме тезата на касатора (поддържана с първия от въпросите), че е без значение за установяване на добросъвестността знанието на ищеца, че надписът „Балканска“, имащ отличителна способност и доминиращ характер в цялостната композиция, представлява чужда търговска марка, за използването на която се е съгласил да заплаща лицензионна такса, а предвид изложеното по поставените въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1278.23 евро. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,