Определение № 267 от 03.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1715/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото Н. Н. М. срещу решение № 445/29.04.2021 г. по гр.д.№ 3028г./2020г. на Апелативен съд–София, с което е потвърдено решение № 2597/27.04.2020 г., допълнено с решение от 21.07.2020г., по гр. д. № 7569/2019г. на Софийски градски съд, в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД "АРМЕЕЦ" за сумата над 30 000 лева до пълния претендиран размер от 60 000 лева, предявен като частичен от общ размер от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания от ПТП, настъпило на 02.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.12.2017г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че определяйки занижен размер на присъденото в полза на пострадалия застрахователно обезщетение, съдът е приложил чл. 52 ЗЗД в противоречие с утвърдената съдебна практика. Сочи се, че решението е постановено при формално посочени и анализирани установени по делото обстоятелства, като съдът не е отчел в достатъчна степен, че в настоящия случай са налице няколко тежки по естеството си травматични увреждания, които са били животозастрашаващи и са довели до първоначално пълно обездвижване на ищеца и до редица усложнения в здравословното му състояние. Излага становище, че вследствие на инцидента е получил черепно-мозъчна травма, счупване на четири ребра, пневмоторакс, контузия на десен бъбрек, с наличие на кръв в урината и счупване на напречните израстъци вдясно на три поясни прешлена. Сочи, че апелативният състав не бил разгледал задълбочено продължителността на възстановителен процес, медицинските рестрикции, които е следвало да спазва и интензитета на претърпените болки и страдания. Цитира изводите на експерта, изложени в КСМАТЕ, че поради наличното счупване на ребра и поясни прешлени, които не подлежат на имобилизация, е бил на легло, като е изпитал константни болки при всяко движение и дори при дишане. Две години след датата на инцидента все още има оплаквания от болки в главата и в кръста, особено при натоварване. Вследствие на получените травматични увреждания, медицинският експерт е констатирал, че се наблюдават загрозяващи белези в областта на лицето, които имат траен, постоянен характер и ще останат за цял живот. Също така счита, че съдът не е отчел нанесената психическа травма на ищеца, който според св.Невена М., се оплаква от кошмари и константен страх от спомена за случилото се. Ищецът е бил силно стресиран, не е могъл да спи, а когато е заспивал е треперил, пищял и плакал. Вследствие на инцидента се е затворил в себе си, спрял да излиза с приятелите си, а някои от тях дори не помнел. Същевременно при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, апелативният състав не е съобразил увеличения лимит от 10 000 000 лева на отговорността на застрахователите по смисъла на чл. 432 КЗ към момента на възникване на произшествието - 02.04.2017г. (чл. 492, т. 1 КЗ). Също така се твърди, че при постановяване на решението съдът, въпреки че формално се е позовал на икономическата конюнктура в страната, на практика не е съобразил размерът на присъденото обезщетение със социално-икономическите условия в страната, нито с присъжданите обезщетения за аналогични травми. Претендира и направените разноски пред трите съдебни инстанции. Ответникът по жалбата и по делото, ЗАД „АРМЕЕЦ", не представя писмен отговор, с който да изложи становището си по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Първоинстанционното решение в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени за сумата от 10 000 лева, е влязло в сила. Въззвният съд е посочил, че поради основателност на предявения иск и липсата на жалба от ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията на чл.432, ал.1 КЗ. Апелативният състав е приел, че при катастрофата е пострадал пътникът на предна дясна седалка на лекия автомобил Н. М., който е получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в дясна тилна област на главата; разкъсно-контузна рана в срединната тилна област на главата; мозъчна контузия - дифузен мозъчен едем и наличие на контузионни мозъчни огнища челно теменно двустранно; разкъсно-контузна рана на дясна вежда и клепач; контузия на гръден кош и бял дроб със счупване на 2-ро, 3-то, 4-то и 11 -то ребра в вдясно; малък излив на въздух в дясната гръдна кухина; контузия на десен бъбрек, с наличие на кръв в урината; счупване на напречните израстъци в дясно на 1-ви, 2-ри и 3-ти поясни прешлени. След инцидента пострадалият е приет „УМБАЛ Света А.". Разкъсно-контузната рана на дясната му вежда била зашита, била зашита и раната в тилната област, като по-малката е залепена. Лекуван е медикаментозно и с вливания - противоповръщащи, пронтивогърчови и антибиотици. Първоначално напуснал самоволно болницата на 04.04.2017г. На 06.04.2017г. отново постъпил и бил приет за консервативно лечение - терапевтична схема със засилен прием на аналгетици и интравенозни инфузии на водно- солеви разтвори. Вещото лице - медик е установило при извършен преглед на 12.11.2019г., че е наличен сивкаво белезникав ръбец, надигнат над околната кожа 2.5/1 см. на дясната вежда в средата. В тилната област на главата в дясно е установен сивкаво белезникав ръбец с триъгълна форма и дължина на рамената 2/3/2 см., а до него срединно се виждат три изолирани един от друг ръбеца 2, 1 и 1 см. При прегледа ищецът се оплаквал от болки в главата на моменти и болка в кръста в дясно при натоварване. Според медика и предвид вида, характера и тежестта на уврежданията, възстановяването от получените увреждания е настъпило за срок от около 3 месеца, като в първите две-три седмици пострадалият е изпитвал силни болки и страдания от счупените ребра и от напречните израстъци на три поясни прешлена. За претърпените неимуществени вреди от ищеца в производството са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на неговата майка Невена М., според която след катастрофата сина й не помнел нищо, бил изплашен, неадекватен, изпитвал силни болки, плачел и след изписването имал нужда от помощ. При така очертаната фактическа обстановка въззивният състав е приел от правна страна възражението на ищеца за занижен размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди от произшествието за частично основателно. Счел е за категорично установено в производството, че ищецът е получил множество травматични увреди - рани и контузии, болките и страданията от които били с висок интензитет през първите две-три седмици след произшествието от счупените ребра и от напречните израстъци на три поясни прешлена. Тези болки ищецът е изпитвал при дишане, кашляне, кихане и движение. Установени са и остатъчни белези (ръбци) при прегледа, извършен от вещото лице - медик, съответно над околната кожа 2.5/1 см. на дясната вежда в средата, в тилната област на главата в дясно с триъгълна форма, а до него - срединно три изолирани един от друг ръбеца от по 2, 1 и 1 см. Ищецът и понастоящем се оплаквал от болки в главата на моменти и болка в кръста в дясно при натоварване, което означавало, че болките все още не са напълно отшумели. От събраните гласни доказателства е установил, че ищецът след произшествието не е можел да се обслужва сам. Обсъдил е и възрастта на пострадалия към настъпване на ПТП - 18 години; преживяната остра стресова реакция и настъпилата промяна от преживяното стресогенно събитие, с което е нарушен досегашния му начин на живот; продължителността и интензитета на търпените болки. Съобразил е при преценка на размера на дължимото обезщетение за търпените неимуществени вреди и икономическата конюнктура към момента на произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни случаи. Въз основа на горното, решаващият състав е заключил, справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, с оглед на конкретните претърпени от ищеца неимуществени вреди, е в размер на сумата от 30 000 лева. Също така съдът е възприел, че с исковата си молба ищецът М. е приложил копие от молбата му до ответната застрахователна компания с вх. № 100- 2896/18.08.2017 г. (на л.13 от делото), с която е уведомил застрахователя и е предявил застрахователна претенция по смисъла на чл. 106, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ за настъпване на процесното застрахователно събитие. Приел е, че след предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава. Намерил е, че на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от 18.08.2017 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава, т.е. от 15.11.2017 г. Предвид възприетия в случая отказ на застрахователя за заплащане на обезщетение от 14.11.2017 г., е заключил, че застрахователят ще дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 15.11.2017 г. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като се твърди, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди по отделно и в съвкупност целия, събран по делото доказателствен материал? Твърди се наличие на противоречие на обжалвания акт с: решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., решение № 166/3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2010 г., решение № 221/15.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 677/2001 г.; 2/ Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППСВ № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случаи обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; Поддържа се наличие на несъответствие с: решение № 99/8.10.2013 г. на ВКС по т.д. № 44/2012 г., решение № 158/28.12.2011 г. на ВКС по т.д. № 157/2011 г.; 3/ Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? Твърди се противоречие с: решение № 99/8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., решение № 66/3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г., решение № 83/6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., решение № 31/25.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1203/2013 г., решение № 217/20.12.2017г. на ВКС по т. д. № 990/2017 г.“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.208, ал.1, т.1 ГПК, както и на основанието по чл.280, ал. 2, предл. последно ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Първи въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът не е основал решението си само на избрани от него доказателства, а е обсъдил по отделно и в съвкупност целия доказателствения материал по делото. При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, противно на твърденията на касатора, съдът е взел предвид и обстоятелствата, че първите две-три седмици ищецът е изпитвал болки при дишане, кашляне, кихане и движение, установените остатъчни белези; че не е можел да се обслужва сам непосредствено след произшествието, преживяната от пострадалия остра стресова реакция и настъпилата промяна от преживяното стресогенно събитие, с което е нарушен досегашния му начин на живот, като са отчетени застрахователните лимити и икономическата обстановка в страната. Решаващият състав е съобразил всички относими за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД обстоятелства, вкл. естеството и степента на уврежданията, продължителността на търпените болки и страдания, техния интензитет, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст и пр., поради което въззивното решение е постановено в съответствие с цитираната задължителна практика на ВС – ПП №4/68г. С оглед на това, по отношение на втори въпрос не е налице сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, е застъпено в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, като въззивният съд е съобразил, не само икономическите отношения към датата на деликта, чийто израз са застрахователните лимити, но се е позовал и на последните. Ето защо, и спрямо трети въпрос не е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд