Определение № 3228 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на Е. Г. М., чрез адв. С. Димитрова, срещу Определение № 3272 от 31.01.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 848/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на срещу удостоверение за наличие или липса на задължения за местни данъци и такса битови отпадъци с изх. № 7205002333, издадено на 28.11.2024г. от служители на отдел „ОП Илинден“, Дирекция „Общински приходи“, Столична община на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК. В частната жалба се твърди неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Частният жалбоподател сочи, че съдът неправилно е приел, че се обжалва удостоверение за наличие или липса на задължения за местни данъци и такса битови отпадъци. Излага, че е обжалвано писмо с изх. № ДИЛ24-ВК66-225/08.01.2025г., издадено от директор на Дирекция „Общински приходи“ към Столична община, тъй като с него по същество се отказва отмяна на издаденото удостоверение. Намира, че удостоверението представлява акт за установяване на задължения по подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от здължените лица, доколкото съдържа данни за дължими данъци, такси и лихви. Иска да бъде отменено обжалваното определение с произтичащите от това последици. Ответникът по частната жалба, директорът на Дирекция „Общински приходикъм Столична Община, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Иска да бъде оставено в сила обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 от АПК. Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване определение на административния съд съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че: Удостоверението обективира волеизявление на орган на власт, но то е насочено към извършването на административната услуга по чл. 90 от ДОПК. Съдът е посочил, че в удостоверението се съдържат контатации за налични задължения, но то няма правопораждащ ефект, поради което не може да бъде квалифицирано като индивидуален административен акт. Първостепенният съд е констатирал, че е оспорен документ, удостоверяващ факти с правно значение - удостоверение за наличие на задължения по чл. 87, ал. 6, във връзка с чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Изложил е, че единствената възможност да се обжалва процесното удостоверение е пред горестоящия административен орган, което е направено с подадената жалба на 20.12.2024г. до ръководителя на звеното за местни приходи към Столична Община, район „Илинден“. Достигнал е до извод, че неговият отговор, обективиран в писмо № ДИЛ24-ВК66-225-1/08.01.2025г., не подлежи на обжалване, поради което жалбата е недопустима и е оставена без разглеждане, а делото е прекратено. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Издаването на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения във връзка с местните данъци е в приложното поле на глава XII от ДОПК "Административно обслужване", чл. 88 – 97 от ДОПК. Оспорването на отказ за издаване на документ по чл. 88, ал. 1 от ДОПК, включително отказ за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения за местни данъци и такса битови отпадъци, е по реда на чл. 92 – 95 от ДОПК. Нормата на чл. 92, ал. 1 от ДОПК предвижда оспорване по административен ред пред териториалния директор. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ правомощията на териториален директор на НАП по ЗМДТ се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Съгласно чл. 95, ал. 1 от ДОПК отказът на орган по приходите да издаде документ по чл. 88, ал. 1 от ДОПК подлежи на обжалване по съдебен ред, но по силата на алинея 2 съдържанието на документа не може да се обжалва пред съда. В разглеждания случай, доколкото частният жалбоподател счита, че издаденото му удостоверение е с невярно съдържание, той може да поиска да му бъде издаден акт за установяване на задължения по декларация по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Актът за установяване на задължения по декларация е актът, който установява задълженията на данъчно задълженото лице и с оглед на това подлежи на съдебен контрол - чл. 144 във вр. с чл. 156 от ДОПК. В случая частният жалбоподател е оспорил съдържанието на удостоверение за наличие или липса на задължения за местни данъци и такса битови отпадъци, а съдържанието на това удостоверение не подлежи на обжалване, както правилно е приел и съдът. Следвало е Е. М. вместо да обжалва съдържанието на удостоверението да поиска от органа по приходите да издаде акт за установяване на задължения по декларация по смисъла на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, който акт може да се обжалва пред горестоящия административен орган и с оглед на резултата от това обжалване - да обжалва и потвърдения акт пред съда. Като не е сторил това, частният жалбоподател сам, с оглед на нормативната уредба - чл. 95, ал. 2 от ДОПК, се е поставил в хипотеза, в която не би могъл да реализира чрез избрания от него способ за съдебна защита претендираните си права, тъй като обжалваният от него акт не подлежи на обжалване по силата на изрична законова норма. Видно от изложеното, мотивите на съда за прекратяване на съдебното производство са основателни. Съдът правилно е приел, че М. не може да оспорва пред съда съдържанието на удостоверителен документ, поради което съдебното производство е недопустимо. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на Столична Община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, Първо отделение