Определение № 356 от 24.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2207/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба № 46145/01.06.2020 г. на Н. С. М., В. Г. Х. и М. Г. Х. срещу определение № 6228/22.04.2020 г. по в. ч. гр. д. № 15278/2019 г. на Софийски градски съд, Г.О., II-Е въззивен състав. С въззивното определение в потвърдено решение № 163759/11.07.2019 г. по гр. д. № 67603/2016 г. на Софийски районен съд, 39-ти състав, в частта, имаща характера на определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за изменение на решение № 83055/01.04.2019 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. ВКС намира, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: С обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено № 163759/11.07.2019 г. по гр. д. № 67603/2016 г. на Софийски районен съд, 39-ти състав, в частта му с характер на определение по чл. 248 ГПК, с която е оставено без уважение искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Предмет на производството са били предявени от Н. С. М., В. Г. Х. и М. Г. Х. против „Топлофикация София“ ЕАС искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника по 1/3 за всеки от тях от сумата в общ размер на 5587,43 лв., а именно: по 1418,80 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2010 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 374,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от 01.07.2006 г. до 23.10.2010 г., както и сумата от 207,60 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.10.2010 г. по ч. гр. д. № 8867/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 85–ти състав, и са предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20158560401986 по описа на ЧСИ Б. Б.. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК такива са въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., в която хипотеза попада и настоящият случай. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,