Определение № 50446 от 24.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1606/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, А. Д. и К. М., срещу определение № 337/11.05.2022г. по ч. т. д. № 1038/22г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено определение № 264856/ 13.10.2021г. по т.д. № 663/2020г. на Софийски градски съд за прекратяване на основание чл.130 ГПК на производството по делото, като недопустимо. В частната жалба се излагат съображения за нарушение на материалния закон. Сочи се, че неправилно е прекратено производството по делото на основание обявяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 60а от ЗБН, тъй като въпросът касае основателността на иска. Поддържа се, че нормата на пар.3 ЗИД ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., с която е променен преклузивният срок за предявяване на отменителни искове в производството по банкова несъстоятелност не е предмет на к. д. № 9/2020г. на КС на РБ, същата не е обявена за противоконституционна, поради което неправилен е извода на съда, че искът е предявен след изтичане на двугодишния преклузивен срок, предвиден в предходната редакция на чл. 62, ал.1 ЗБН. Сочи се, че искът е предявен на 21.04.2020г. преди влизане в сила на конституционното решение по посоченото конституционно дело, като към момента на предявяването му следва да се преценя дали е спазен преклузивният срок. Ответникът по частната жалба, „Трансстрой холдинг“ АД моли излага съображения за липса на основания за допускането на касационния контрол, съответно за неоснователност на жалбата. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди прекратяването на производството по иска, решаващите мотиви на въззивният съд са, че с решение № 8/27.05.2021г. на КС на РБ по к. д. № 9/2020г. на КС на РБ разпоредбата на пар.60а, ал.1 ЗБН е обявена за противоконституционна, с което се отменят фактическите състави на исковете по чл.60а, ал.1 ЗБН, поради което на основание чл.151, ал.2, изр. 3-то от Конституцията на Р България, за заварените от решението на КС правоотношения по неприключили дела противоконституционният закон не се прилага., което води до недопустимост на предявените искове по този закон /чл.60а ЗБН/. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускането на касационния контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси, за които се поддържа, че са включени в предмета на делото и са обусловили изхода му: „1/ Имат ли действие решенията на КС на РБ, с които се обявяват противоконституционни действащи към момента на влизане в сила на конституционното решение правни норми, спрямо заварени правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и спрямо правоотношения,п които не са приключили по време на влизане в сила на това решение?; Има ли действие обявената за противоконституционна норма на пар.7 ПЗР ЗИД ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г. (с решение № 8/27.05.2021г. на КС на РБ по к. д. № 9/2020г. на КС на РБ) върху прилагането и действието на нормата на пар.3 ЗИД ЗБН, обн. ДВ бр.22/ 2018г., с която се променя преклузивният срок за предявяване на отменителни искове в производство по банкова несъстоятелност по чл.62, ал.1 ЗБН, при положение, че разпоредбата на пар.3 ЗИД ЗБН и на чл.62, ал.1 ЗБН не са изрично обявени за противоконституционнни?; 3/ Коя е приложимата редакция на чл.62, ал.1 ЗБН след обявяване на противоконституционост на нормата на пар.7 ПЗР ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г. с решение № 8/27.05.2021г. на КС на РБ по к. д. № 9/2020г. на КС на РБ?. Касаторът се позовава на наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационния контрол, предвид следното: Въпрос № 1 е разрешен от въззивния съд, но независимо от проявлението на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационният контрол не може да бъде допуснат по този въпрос, тъй като не е налице наведеният допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса дали обявяването на противоконституционността на правна норма /в частност на нормите на чл.60а и чл.60б от ЗБН/ рефлектира върху правото на иск по заварените дела, е формирана споделяна от настоящия състав практика, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Съобразно дадените от различни състави на ВКС в решения по чл. 290 от ГПК разяснения /решение №60167 от 22.12.2021 г. по т.д. №1284/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 60131 от 15.12.2021 г. по т.д. №2676/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 60158 от 03.12.2021 г. по т.д. №763/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 60142 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, ТК/, предвид обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл.60а и чл.60б от ЗБН /с които се постига ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици/, исковите производства по тези текстове са недопустими. Посочено е, че с разпоредбата на чл. 151, ал.2, изр.3 от КРБ е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/, като с решение № 22/1995г. по конст. д. №25/1995г. на КС е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. Мотивирано е, че с решение № 3 от 28.04.2020г. по конст.д. №5/2019г., К. съд на Република България постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага - този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Изложени са съображения, че с прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1, че никой закон не може да й противоречи, а ако противоречи, той не е част от правната система и следователно не е приложимо право. Посочено е, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица липса на право на иск /което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно в течение на цялото производство/ и недопустимост на решенията, ако такива са постановени. Прието е, че е налице не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича правото му, но и на възможността му да претендира това право по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което не са налице и подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав. С оглед наличието на практика на ВКС, в съответствие с която е постановен обжалвания акт, и липсата на промяна на законодателството или на обществените условия, обуславящи необходимост от даване на ново тълкуване, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение на останалите въпроси не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касация, тъй като водещият извод на съда, обусловил изхода на спора е отпадането на правото на иск, с оглед обявената противоконституционност на чл.60а ЗБН, а не неспазването на преклузивния срок на иска. С оглед изложеното, обжалваният акт не може да бъде допуснат до касационен контрол Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение