Определение № 52 от 23.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 620/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на [фирма] и Р. Т. Р. и двете приподписани от адвокат В. М. – Н. срещу решение № 71/26.03.2012 г. по в.т.д. № 41/2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ в отменително-уважителната му част. С решението на ВАС е изменено /частично отменено, частично потвърдено/ отхвърлително решение на Варненски окръжен съд /В./ по иск по чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК на [фирма] срещу [фирма] и Р. Т. Р. за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземанията на ищеца – кредитор по издадената в негова полза заповед за изпълнение № 157/18.01.2010 г. по ч.гр.д. № 181/2010 г. на Бургаски районен съд. И в двете касационни жалби касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – противоречиво разрешение от ВАС с практиката на ВКС по ГПК и ГПК /отм./. Ответникът по касационните жалби – [фирма] не взима становище. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационните жалби срещу решението на ВАС в обжалваната му отменително-уважителна част, поради следните съображения: На 13.01.2010 г. пред Бургаски районен съд е подадено заявление от [фирма] за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжник [фирма], съдлъжниците [фирма] и „Т. Ш. енд Ф., КО”, а с уточнителна молба и срещу поръчителите Т. Д. Г. и Р. Т. Р. по договор за кредитна линия от 08.07.2008 г. и допълнителни споразумения към него за вземане при условия на солидарност от длъжниците в размер на 300000.01 евро главница и просрочени лихви – 21869.75 евро, наказателни лихви и такси – 817.58 евро, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Заявено е, че паричните вземания произтичат от неизпълнение на договор за кредитна линия, автоматично предсрочно изискуем – чл.14 от Общите условия към него. Образувано е ч.гр.д. № 181/2010 г., по което е издадена заповед № 157/18.01.2010 г. за посочените по-горе суми срещу посочените страни, постановено е издаване на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 20108000400082/2010 г. на ЧСИ И. Божилова с взискател [фирма]. В срока по чл.414 ал.2 ГПК срещу заповедта са депозирани възражения от [фирма] и Р. Т. Р., поради което и на основание чл.415 ал.1 ГПК съдът е указал на [фирма] да предяви иск за установяване на оспореното от двамата длъжници вземане и такъв е предявен пред Бургаски окръжен съд, производството е прекратено, поради отвод за местна подсъдност и делото е изпратено на В.. В. е отхвърлил изцяло предявените искове, а ВАС е изменил частично решението му: отменил е отхвърлителното решение изцяло за главницата и законната лихва върху нея от 13.01.2010 г. срещу [фирма] и Р. Т. Р.; по отношение на [фирма] – за 20691.67 евро просрочени лихви, 749.96 евро – наказателни лихви и такси; по отношение на Р. Т. Р. – за 17218.75 евро просрочени лихви, за 667.33 евро – наказателни лихви и такси и е постановил решение, уважаващо установителните искове срещу [фирма] и Р. Т. Р. за отменените размери при солидарна дължимост на главницата. В останалата част първоинстанционното отхвърлително решение е потвърдено. За да отмени частично отхвърлителното решение на В. и да постанови уважаване на исковете за отменените размери ВАС е приел, че към момента на подаване на заявлението за заповед за незабавно изпълнение – 13.01.2010 г. и при позоваване от банката – кредитор на чл.14 от договора е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита, а именно изтичане на 90 дни просрочие на погасителна вноска /главница и/или лихва/, при което не е необходимо каквото и да е волеизявление на банката. Свързана е настъпилата предсрочна изискуемост на главното задължение с отговорността на поръчителя, респ. преценено е за неоснователно възражението на последния за отпадане на отговорността му в хипотезата на чл.147 ал.1 ЗЗД. За основателни са приети възраженията на поръчителя във връзка с неприложимост спрямо него на допълнителни споразумения № 1 и № 2 към договора от 08.07.2008 г., по които липсват доказателства Р. Т. Р. като поръчител да се е съгласил с измененията, касаещи главното задължение, но ответникът [фирма] е подписал и двете споразумения. При тези различия в поетите задължения, според ВАС, установителният иск по чл.422 ГПК е основателен срещу двамата ответници за солидарна дължимост на главницата ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 13.01.2010 г. до окончателното плащане, но е различен размерът на дължимите лихви и такси. За неоснователно е прието и възражението за погасяване на дълга чрез извършената публична продан по изп.д. № 20108000400082/2010 г. на ЧСИ И. Божилова на недвижим имот, собственост на ипотекарен длъжник – В. К., обезпечил с ипотека върху свой недвижим имот всички вземания на [фирма] от договора за банков кредит от 08.07.2008 г. и допълнителните споразумения, доколкото не е постановено спиране на изпълнението по чл.420 ГПК и допуснатото незабавно изпълнение е продължило да се осъществява в изпълнителния процес. Предметните предели на спора са очертани от заявеното от кредитора и състоянието в което са били към датата на подаване на заявлението. В този смисъл възражението за погасяване на дълга в хода на принудителното изпълнение е неотносимо към предмета на исковия процес за съществуване на вземането. В зависимост от резултата от исковия процес заповедта ще влезе в сила, а ако искът бъде отхвърлен изпълнението ще се прекрати при възможност за длъжника по чл.245 ал.3 ГПК да се снабди с обратен изпълнителен лист. В настоящия случай касаторите формулират следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, идентични и в двете изложения: 1. „Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.” 2.„Погасяването на задължението преди завеждането на иска за установяване на вземането или в хода на процеса представлява ли основание за отпадане на правния интерес на кредитора от водене на специалния установителен иск по чл.415 във вр. чл.422 от ГПК или следва предметните предели на спора да са очертани от състоянието към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.” И двата въпроса са обуславящи изхода на спора. Изложените съображения от ВАС във връзка с разрешението на втория въпрос са в съответствие с междувременно приетото в т.9 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Но приетото от ВАС за настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията на банката по договор за кредитна линия с изтичане на 90 дни просрочие на погасителна вноска /главница и/или лихва/, при което не е необходимо каквото и да е волеизявление на банката е в противоречие с приетото в т.18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо по посочения по-горе първи въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението на ВАС в отменително-уважителната му част на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, да представят доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбите им в размер общо на 6286.86 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение: