Определение № 1004 от 01.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 22/2017 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Вл.П. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд от 20.Х.2016г. по в.гр.д. № 611/2016г. Ответникът по касационната жалба Д. И. К. със съдебен адрес в [населено място] вотговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ф.М. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 20.Х.2016г. Р. по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на РС Русе от 05.V.2016г. по гр.д. № 4473/2015г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Д. К. 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Въззивният съд е приел, че по делото са установени елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, на каквото основание е предявеният иск. Взето е предвид, че: с покана, връчена на ищеца на 09.І.2014г., Банката го уведомила, че договор за банков инвестиционен кредит от 30.VІІ.2007г. е обявен изцяло за предсрочно изискуем и го кани да заплати дължимите суми в размер на 350366.16лв.; по подадено от Банката на 18.ІІ.2014г. заявление по ч.гр.д. № 1033/2014г. на Р. е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците по договора за кредит, в т.ч. ищеца; въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. №168/2014г. по описа на ЧСИ В.М., по което до всички банки в страната са изпратени съобщения за налагане на запор върху банковите сметки на К. и са изискани справки от различни институции за установяване на имуществото му; производството по предявения от Банката иск по чл.422 ГПК, по което е установено, че подписа върху документа, послужил като извънсъдебно изпълнително основание, не е изпълнен от ищеца, е прекратено със спожгодба от 24.ХІ.2014г., след което е прекратено и изпълнителното дело; ново заявление за издаване на заповед за изпълнение Банката подала на 20.VІІ.2014г. по ч.гр.д. № 40048/2014г. на СРС; въз основа на издадената по това дело изпълнителен лист е образувано изп.д. № 520/2014г., а след оспорване на вземането Банката предявила и иск по чл.422 ГПК, предмет на гр.д. № 928/2014г. на Р.; в исковото производство отново е назначена графологична експертиза и е установено, че документите, от които произтича вземането на Банката, не са подписани от ищеца; постановеното по делото решение е влязло в сила на 29.ІV.2015г., след което изпълнителното производство е прекратено. Прието е за установено по категоричен начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди - през периода от получаването на нотариална покана до приключването на всички граждански и изпълнителни производства ищецът е изпитвал силни притеснения, тъй като ставало въпрос за огромни суми, напрегнатост и нервност, страдал от безсъние, довели до влошаване на здравето му - обострили се сърдечните му проблеми, започнал да вдига високо кръвно налягане, трябвало да посещава различни институции, да подава жалби, да иска документи, да ангажира адвокат, за делата разбрали и живеещите в [населено място]. Прието е, че неимуществените вреди са в резултат на виновно и противоправно поведение на служители на Банката – те не са изпълнили задължението си при подписване на четири анекса към договора за кредит да проверят самоличността на явилите се лица, в резултат на което са създадени неистински документи, послужили като формално основание за водените срещу ищеца дела; служителите на Банката не са предприели действия за проверка и след подадено от К. писмено уведомление, че не е подписвал документите, както и че се води наказателно производство, по което този факт бил установен; служителите не са предприели и действия за по-бързо приключване на производството по гр.д. № 928/2014г. след приемането на почерковата експертиза, с което неправомерно са причинили през продължителен период негативни преживявания, стрес, безсъние, неудобства на ищеца и влошаване на здравословното му състояние. Ищецът е бил участник в съдебни производства, неправомерно провокирани от незаконосъобразно поведение на служители на Банката, и има право на обезщетение за причинените му от това неимуществени вреди по общите правила, предвидени в чл.45 и следв. ЗЗД. Налице са елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране обезщетителната отговорност на ответника. В изложението се сочи произнасяне от въззивния съд по въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съдът следвало да се произнесе по иск съгласно това, което се претендирало от ищеца. В случая съдът се произнесъл по претенция, с която не бил сезиран. Ищецът претендирал деликтна отговорност пряко срещу ответното дружество, а не вследствие противоправно поведение на конкретен служител на Банката във връзка с възложена му работа, което да породи отговорност по чл.49 ЗЗД. Така поставеният от касатора въпрос не обосновава допускането на касационно обжалване. Въззивният съд, квалифицирайки предявения иск по чл.49 ЗЗД, се е произнесъл в съответствие със заявените в исковата молба обстоятелства, на които ищецът е основал претенцията си, а именно, че претърпените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от нарушения /чрез действия и бездействия/ на задълженията на длъжностни лица на ответника, чиито подписи фигурират в договора/анексите като представители на Банката при изпълнение на възложената им работа – сключването на договора и анексите, като не са проверили самоличността на поръчителя, и продължаването на правните действия срещу ищеца /заповедно производство, установителен иск и изпълнително дело/ и след установяването в съдебен процес, че той не е подписал посочените документи. С оглед на това поставеният въпрос е неотносим към решаващ относно спора между страните извод на въззивния съд и, респективно, произнасянето от ВКС по него няма да е от значение за изхода на делото. При липсата на общата предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка – произнасяне от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,