Определение № 298 от 13.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1497/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2, предл.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Жито-К“ЕООД, [населено място]/н/, чрез синдика И. М., срещу Определение № 125 от 25.05.2022г. по т.д. № 1030/2022г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.3,т.1, предл.второ ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от дружеството касационна жалба срещу Решение № 196 от 16.12.2021г., постановено по в.т.д. № 488/2021г. на Апелативен съд- Варна /погрешно изписано Велико Търново/. В частната жалба се поддържа общо оплакване за неправилност на атакуваното определение, с молба за отменяването му и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Ж. С. К. не депозира отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3,т.1, предл.второ ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела. Посочено е, че делото е търговско – за реализиране на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди / за сумата 13 260 лв./ на основание чл.145 ТЗ. По съображения, че въведеният обективен критерий императивно ограничава достъпа до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, съдът е приел касационната жалба за недопустима, съответно е постановил оставянето й без разглеждане. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. В практика на ВКС трайно се приема, че споровете за реализиране на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди по реда на чл. 145 ТЗ са търговски. Уредените в този специален закон последиците от неизпълнението на договор за възлагане на управление на АД по чл. 244, ал. 7 от същия, респ. по чл. 141, ал. 7 ТЗ /за дружествата с ограничена отговорност/, вкл. и уреждането на произтичащите от неизпълнението им отношения на страните по тях, са предмет именно на търговски дела. Освен това, в случая искът е предявен от синдика на ищцовото дружество за попълване масата на несъстоятелността, което е допълнителен аргумент за определяне на спора като търговски, по аргумент от разпоредбата на чл.365,т.4 ГПК, като образуваното по спора дело несъмнено е търговско дело по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. При цена на иска под минималния праг за достъп до касационно обжалване, правилно първият тричленен състав на ВКС, ТК е достигнал до извода, че въззивното решение не е подлежало на касационен контрол. С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата от 15.00лв., представляваща държавна такса по сметка на Върховния касационен съд. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение