Определение № 769 от 10.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1471/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по постъпили две касационни жалби от ответниците в производството Л. К. Т. и К. Л. К., срещу въззивно решение № 260691 от 04. 05. 2023 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав по в.гр.д. № 16015 по описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 218503 от 17. 09. 2019 г., постановено от Софийски районен съд по гр.д. № 58508 по описа за 2017 г., с което на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обявен за недействителен спрямо ищеца в производството „БИОУЪРКС ФЕРФАРЕНСТЕХНИК“ ООД, регистрирано в Германия, договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 91, том II, рег. № 4000, дело 260 от 05. 06. 2013 г. на нотариус С. Т. в частта, с която Л. К. Т. дарява на К. Л. К. 1/8 ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и 1/80 ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот № 2, попадащ в УПИ-VIII от квартал 251, по плана на [населено място], местността „Център“. По изложени в касационните жалби оплаквания за неправилност на въззивното решение и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване, се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявените срещу касаторите искове да бъдат отхвърлени. Противната страна в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира касационните жалби неоснователни, претендира разноски. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но са процесуално недопустими, тъй като обжалваното с тях въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, какъвто процесният иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, не е. Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 от ГПК, размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, е стойността на договора, а когато последният има за предмет вещни права върху имот – данъчната оценка на имота. В случая данъчната оценка на процесната 1/8 ид. част от имот – апартамент и прилежащата му земя, е 17531.30 лв., т.е. под установената като минимална цена на иска, за да подлежи решението по търговско дело на касационно обжалване, сума от 20000 лв. Делото е търговско – ищецът и разпоредилият се с процесната 1/8 ид. част от имот са търговци /вторият действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Стройгруп-Л. Т.“, ЕИК:[ЕИК]/, отношенията между тях, на които се основава легитимацията на ищеца да предяви и води иска по чл. 135 от ЗЗД са търговски – произтичащи от договор за обединение на търговци с цел участие в обществена поръчка, обявена от [община]. Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че въззивното решение в случая не подлежи на касационно обжалване, доколкото е постановено по търговско дело, образувано по иск с цена под 20000 лв. Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в решението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесният, в които законът го отрича, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение