Определение № 50071 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 368/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. К. И. чрез адвокат Н. В. от АК-София срещу решение от 30.09.2020 г. по в.гр.д. № 160/2020 г. на Окръжен съд Монтана, с което се потвърждава решение от 04.03.2020 г. по гр.д.№ 22067/2016г. на Районен съд Монтана и е уважен предявения иск от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД против И. К. И. за съществуване на вземането на банката за сумите: 18 396,36 лева, ведно със законната лихва от 24.11.2010 г. до изплащането, 1164,94 лева – договорна лихва от 18.04.2010 г. до 23.11.2010 г. и 39,87 лева - наказателна лихва за същия период, за които суми на 02.12.2010 г. е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 81912/2010 г. на РС Монтана. От „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД чрез адвокат А. К. от АК-Монтана е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд е приел, че преценката за допустимост на решението се предпоставя от въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“, с оглед на което е постановил спиране на производството до произнасяне по тълк.дело № 3/2020 г., което е приключило с Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г., ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение