Определение № 46 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5225/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби на В. Г. Г. и на К. /К./, [населено място] против решение № 99 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 28/2013 г. на Великотърновски апелативен съд. К., [населено място] поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, предмет на касационната жалба на В. Г.. По касационната жалба на В. Г. Г.: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Великотърновски апелативен съд е отменил частично първоинстанционното решение по гр. дело № 25/2010 г. на Плевенски окръжен съд, постановил е друго, с което е уважил частично иска, предявен от К. /К./, сега К. против В. Г. с правно основание чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ - отм. за отнемане в полза на държавата на имущество, представляващо недвижим имот – апартамент № * в [населено място], находящ се в жилищната сграда на Ж. „*”, [улица], вх. „*”, * етаж, офис № *, находящ се в [населено място], * етаж в пристройка към реконструирана сграда, [улица], поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица] построена в него двуетажна масивна жилищна сграда, подробно описани в диспозитива на решението, като е присъдил държавна такса и разноски. За да постанови този резултат апелативният съд е приел, че със споразумение в сила от 03.04.2000 г. по Н.О.Х.Д. № 368/2000 г. на Плевенски районен съд В. Г. е признат за виновен по чл. 327, ал. 1 НК за това, че в периода м. март 1998 г. – 17.06.1998 г. в [населено място], [населено място] и [населено място] организирал хазартни игри без съответно разрешение, престъпление попадащо в предметния обхват на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм., както и че през проверявания период е придобил чрез възмездни правни сделки имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД – пет апартамента, един офис, идеална част от гараж и гараж, три застроени със сгради урегулирани поземлени имоти, всичките тези имоти в [населено място], 21 броя земеделски имоти /ниви, овощни градини и пасища/ в различни населени места, 2 броя моторни превозни средства /лека кола и мотопед/, подробно описани в мотивите на въззивното решение. Въззивният съд е констатирал, че през проверявания период ответникът е реализирал доходи в размер на 6967.98 минимални работни заплати /М./, а общият размер на разходите му през същия период възлиза на 8575.80 М. или при съпоставка на приходите с разходите се явява отрицателна разлика – 1607.82 М.. Въз основа на тези изводи въззивният съд е приел, че В. Г. не доказва законен източник на средства за придобиване на част от посоченото процесно имущество, предмет на уважената част от иска. Апелативният съд е приел, че В. Г. не е оборил презумпцията по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД-отм. Изложено е още, че придобиването на имуществото е станало за един сравнително кратък период от време от 2006 г. до 2008 г. с изключение на 1/10 идеална част от гараж № *, придобит през 1996 г. и двете моторни превозни средства, придобити през 1993 г. и 1997 г., като е прието, че в момента в патримониума на Г. се намират апартамент № * в [населено място], находящ се в жилищната сграда на Ж. „*”, [улица], вх. „*”, * етаж, офис № *, находящ се в [населено място], * етаж в пристройка към реконструирана сграда, [улица], поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица] построена в него двуетажна масивна жилищна сграда, подробно описани в диспозитива на решението, чиято обща стройност е 1592.1 М. и се доближава до имущество на стойност 1607.82 М. и именно тези имоти следва да се отнемат в полза на държавата. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с въпросите номерирани с „1” не са обосновани основания за допускане на касационен контрол. Дали отрицателната разлика между приходите и разходите на ответника по иска, В. Г., формирана общо за целия проверяван период, която отрицателна разлика не е обвързана с момента на придобиване на конкретните имоти, води до формиране на предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност е въпрос, който не е обвързан с хипотезата, по която са приети правни разрешения от въззивния съд. Същият съд е разгледал хипотеза, при която отрицателната разлика между приходите и разходите на ответника е обвързана с обстоятелство, от което е направен извод за доказаност на презумпцията по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, а именно, че имотите, за които претенцията е уважена са на стойност, доближаваща се до сумата 1607.82 М., представляваща същата разлика. Във връзка с тази хипотеза и разрешенията, приети по нея касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Само въпроси, по които въззивният съд е изложил правни разрешения могат да формират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. По други въпроси, включително произтичащи от становища на страните не са налице предпоставките на цитираната норма за допускане на касационен контрол в какъвто смисъл са и разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. При липсата на общо основание не са налице и допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК. За това в случая с приложената практика, на която се позовава страната / решение по гр. дело № 863/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр. дело № 271/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и др./ не са обосновани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С ТР № 7/2013 от 30.07.2014 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС е уеднаквена съдебната практика по третираните в касационните решения въпроси, от която въззивният съд не се е отклонил. Следва да се има предвид, че в приложението по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК не е обосновано противоречие между разрешенията във въззивното решение и касационните решения, цитирани от касатора чрез съпоставяне на различни изводи по едни и същи правни въпроси. Доводите на касатора се състоят в излагане на оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. По въпроса, необходима ли е връзка между придобитото имущество и престъпната дейност касаторът също така не е изложил доводи за противоречие между разрешенията във въззивното решение и касационните решения, цитирани от него, а и въззивният съд не се отклонил от разрешенията в цитираното тълкувателно решение на ОСГК, като е обосновал, че за част от процесното имущество, предмет на уважената част от иска, не е установен законен източник на средства за придобиването му. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с посочения въпрос жалбоподателят не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса, номериран с „2” в приложението не са обосновани основания за допускане на касационен контрол. Въпросът, банковите кредити явяват ли се законен източник на средства по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ е зададен в хипотеза, различна от разгледаната от въззивния съд. Апелативният съд не е приел за доходи получените от В. Г. парични заеми, тъй като те не са погасени, т.е. обсъден е случай, при който се третира друг въпрос, за относимостта на непогасените парични заеми към доходите на проверяваното лице. С изводите си въззивният съд не се отклонил от разрешенията в задължителната съдебната практика, включително решенията на ВКС, на които се позовава касаторът /решения по гр. дело № 1782/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение по гр. дело № 271/2011 г. на ВКС, ІV г.о./. В приложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК по този въпрос липсва мотивирано изложение, с което да се излага противоречие между разрешенията в приложената съдебна практика и въззивното решение. Вместо обосноваване на твърденията си за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът е изложил доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, с които не се релевират предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като същите доводи не се разглеждат в производство по чл. 288 ГПК. С посочения въпрос жалбоподателят не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с въпросът, номериран с „3” не са обосновани основания за допускане на касационен контрол. Дали следва да се преценява законността на средствата, с които се погасява кредита, послужил като законен източник на доход за придобиване на конкретните имоти е въпрос, по който не са формирани правни разрешения от въззивния съд, както сам е посочил и касаторът. Въпрос, по който въззивният съд не се е произнесъл не формира общо основание по чл.280, ал. 1 ГПК, а липсата на общо основание за допускане на касационен контрол има за последица недопускане на касационното обжалване /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, които касаторът не е съобразил/. Поради това само с оглед на това съображение следва да се приеме, че с посочения въпрос страната не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е обосновал и допълнителни основания, на които се позовава цитирайки разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вместо мотивирано изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят е изложил доводи за необоснованост на изводи във въззивното решение, като е отразил своето становище по въпроса за наличието на доходи по години за закупуване на процесните имоти. Както се посочи и по-горе доводите за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК не релевират основания по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като са относими към производство по чл. 290 ГПК, което се развива само при допуснато преди това касационно обжалване. С въпросът, номериран с „4” също така не са обосновани основания за допускане на касационен контрол, тъй като по него липсва произнасяне на въззивния съд. Формулираният въпрос е: „С оглед целите на ЗОПДИППД, изложени в чл. 2, допустимо ли е отнемане на имущество, придобито с банков кредит, който към момента на отнемането не е издължен и при отнемане на същия имот ответника да остане без собствеността върху имота и със задължението по неиздължената част от банковия кредит”. Както се изложи и по-горе само въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл по предмета на делото и е обосновал изводи, обусловили изхода на спора се формират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1/. Цитираният въпрос няма такава характеристика и за това не релевира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. По същият въпрос въззивният съд не се е произнесъл, не е изложил мотиви обуславящи изхода на делото. Поради това с въвеждането му страната не е формирала общо основание за допускане на касационен контрол. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по цитирания въпрос са развити доводи, отнасящи се до субективното й становище. Както и по предходния въпрос, номериран с „3” не са мотивирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроси, по които въззивния съд се е произнесъл. Възпроизвеждането на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е мотивиране на допълнителни основания по разпоредбата, които са налице само тогава, когато касаторът е поставил въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които е развил в хипотезите на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като се е позовал на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, на съдебна практика, която вече не е актуална с оглед на промяната в законодателството или на норми, които намира за непълни неясни или противоречиви, за да се създаде практика по приложението им. В случая касаторът не е обосновал наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по този въпрос. Предвид всичко изложено по- горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл.280, ал. 1 ГПК по касационната си жалба, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. По касационната жалба на К. /К./, [населено място] против решение № 99 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 28/2013 г. на Великотърновски апелативен съд: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Великотърновски апелативен съд е потвърдил частично първоинстанционното решение по гр. дело № 25/2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отхвърлен иска, предявен от К., сега К. против В. Г. с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД - отм. за останалата част от имуществото, предмет на иска, подробно изброено във въззивното решение. За да постанови този резултат въззивният съд е приел освен изложеното вече по-горе във връзка с предходната касационна жалба още и изводи за това, че за останалата част от имуществото, предмет на иска, подробно изброено в мотивите на въззивното решение претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният въпрос: „Следва ли стойността на отнетото имущество да бъде близка до стойността на отрицателната разлика между разходите и приходите „. По поставеният от страната въпрос въззивният съд се е произнесъл, но този въпрос засяга уважената част от иска, т.е. това е въпрос, въведен извън предмета на касационната жалба на К., поради което с него не може да се релевира общо основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на К.. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са изложени мотивирани допълнителни основания. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чието съдържание възпроизвежда в приложението към касационната жалба. С възпроизвеждането на нормативния текст на разпоредбата не се мотивират допълнителни основания по нормата. Такива основания са налице само тогава, когато след като е посочил въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът ги е развил в хипотезите на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като се е позовал на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, на съдебна практика, която вече не е актуална с оглед на промяната в законодателството или на норми, които намира за непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по приложението им. В случая касаторът не е съобразил разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4. Липсата на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Предвид всичко изложено по- горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК по касационната си жалба, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение