Определение № 951 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 414/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. И. П. П. – Ц. е подала касационна жалба срещу решение от 26.11.2009 г. по гр.д. № 1377 от 2009 г. на Софийски градски съд, Втори “в” състав, с което е оставено в сила решение от 11.12.2008 г. по гр.д. № 16797 от 2007 г. на Софийския районен съд, 55 състав и е допусната делба при равни дялове на два наследствени имота – апартамент в[населено място] и дворно място в[населено място] между две сестри при равни квоти. Касаторката прави общи оплаквания за неправилност на решението като изтъква, че поради недостойното процесуално поведение на сестра си- ищца по делото, която не е съобщила адреса й, който й е бил известен, тя не е могла да упражни гражданските си права. Основното в тази насока според нея е ,че голяма част от тяхното наследствено имущество, включващо недвижим имот в[населено място] и движими вещи, включително скъпи картини, рисувани от баща им П. П. не са били включени в делбата, което според нея е доказателство за злоупотреба от ищцовата страна. Касаторката представя изложение, в което подчертава, че следва да се допусне касационна проверка на решението в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основния въпрос който поставя е че поради процесуални пропуски, дължащи се на поведението на ищцата тя не е реализирала свои законни права основно в насока включване в дъбената маса и на други наследствени имущества. Ответникът К. П. П. не е взела становище и не е депозирала отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на И. П. П. – Ц. защото не са посочени обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касираното решение е по допускане на делба на съсобствено имущество. Съсобствеността е възникнала по наследство от покойните П. П. и Л. А. П.- родители на страните. Майката Л. П. е починала на 7.03.2007 г. и е оставила двете страни-низходящи наследници/у-ние за наследници № 000984 от 12.03.2007 г./. Няма спор, че наследодателите са били собственици на двата недвижими имота, чиято делба се иска, поради което след тяхната смърт е възникнала съсобственост в полза на двете наследници. Квотите им от съсобствеността са равни съгласно чл.5, ал.1 от Закона за наследството. Въззивният съд е допуснал делбата при посочените квоти като е спазил установената съдебна практика по Закона за наследството. Тук следва да се отбележи ,че постановеното решение не прегражда възможността ако са налице и други съсобствени имоти или движими вещи те да бъдат обект на делба допълнително в друго дело. Освен това в тази фаза на делбата съдът следва да отговори на въпросите: налице ли е съсобственост, между кои лица и за кои имоти и при какви квоти. Това задължение е изпълнено. Във втората фаза на делбата страните могат да направят претенции за възлагане в дял и такива свързани със сметки, поради което правата на касаторката в тази насока не са преклудирани. Не са налице обстоятелства, които да обуславят касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, т.е. създадена е трайна и непротиворечива съдебна практика по делбата на наследствено имущество и не се налага тя да бъде променяна. Тези съображения обуславят извода за липса на основания за допустимост на касационното обжалване, чиято цел е уеднаквяването на съдебната практика. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,