Определение № 1206 от 27.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 666/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба на Н. С. Г. и М. Г. Г., чрез адв.М. Х., срещу определение № 3486/09.12.2025г. по т.д.№ 1890 по описа на ВКС за 2025г., с което е оставена без разглеждане подадената от тях касацонна жалба срещу решение № 121/15.05.2025г. по гр.д.№ 134/2025г. на Окръжен съд – Добрич, с което е частично обезсилено и прекратено производството в една част, а в останалата част е частично потвърдено решение № 124/01.10.2024г. по гр.д.№ 626/2023г. на Районен съд - Балчик за отхвърляне на исковете на Н. С. Г. и М. Г. Г., в качеството им на наследници на Г. Г., поч. на 15.03.2021г., против Кооперация „Изобилие“, [населено място], за половината от дължимо наемно плащане по договори за наем на земеделска земя в общ размер 411.895 дка за стопанската 2021/2022г. в размери от по 17 505.53лв. В частната жалба се оспорва изводът, че договорът за наем на земеделска земя е търговска сделка, с доводи, че не е пряко и неразривно свързан с основната търговска дейност на наемателя Кооперация „Изобилие“, тъй като наемането/арендуването на земеделска земя е само спомагателна, съпътстваща дейност на кооперацията. Изразява се несъгласие и с извода, че кооперацията е търговец по съображения за регистрирането й по Закона за кооперациите, не по ТЗ. Според частните жалбоподатели определянето на търговския характер на делото е извършен в нарушение на общопризнатия критерий за разграничаване на гражданските и търговските дела, а именно материалното правоотношение, предмет на делото. Поддържат, че не е търговско, а е гражданско, делото за правоотношения, произтичащи от търговски сделки, по които една от страните не е търговец. Обективирано е искане за спиране на производството по делото и за отправяне на предложение за образуване на тълкувателно дело по въпроса гражданско или търговско е дело, с предмет правоотношения, възникнали по договор за наем на земеделски земи, и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото, евентуално се иска отмяна на отмяна на обжалваното определение. С подадения в срок писмен отговор насрещната страна, Кооперация „Изобилие“, чрез адв. К. С. от ДАК, оспорва основателността на частната жалба и моли за отхвърлянето й. Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. Изводът в обжалваното определение, че делото е търговско, е напълно съобразен с изяснените в практиката на касационната инстанция понятия за търговско дело и търговски спор по чл. 365 ГПК и с императивните разпоредби на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Предмет на образуваното пред първата инстанция производство са субективно съединени осъдителни искове за парични вземания, произтичащи от договори за наем, сключени с ответната кооперация, с цена на всеки иск под 20 000лв. Търговския характер на делото се обуславя от предмета на материалноправния спор между страните, произтичащ от субективна търговска сделка по чл.286, ал.1, във вр. с ал.3 ТЗ, каквито са процесните договори за аренда, една от страните по които- наемателят- кооперация е търговец, на осн. чл.1, ал.2, т.2 ТЗ, а за свързаността на сделката с неговото занятие е установена презумпция в ал.3 на чл.286 ТЗ, която не е оборена. С оглед вида на делото и цената на исковете, е законосъобразен изводът на първия състав за недопустимост на касационната жалба. Съгласно императивната процесуалноправна разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, като релевантна за определяне „цената на иска“ е паричната оценка на всяка отделна искова претенция. Неоснователно е искането за отправяне на предложение за образуване на тълкувателно дело, тъй като настоящият състав не констатира противоречива съдебна практика по въпроса, а конкретно посоченото от частния жалбоподател определение е по чл.288 ГПК и в него въпросът не е конкретно обсъждан. Настоящият състав намира, че липсва основание за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК. С определение от 10.03.2026г. по конституционно дело №5/2026г., Конституционният съд на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.280, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2026г.) Решението по конституционно дело № 5/2026г. не е от значение за произнасянето по настоящата частна жалба, тъй като то има действие само занапред и не се прилага по неприключени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства(решение № 3 от 28.04.2020г. по конституционно дело №5/2019г. Конституционният съд). Тъй като в случая въззивното решение, с което спорът между страните е разрешен, е влязло в сила, решението по конституционно дело № 5/2026г. не може да рефлектира на вече приключилото процесуално правоотношение и да възобнови висящността на процеса. Поради съвпадане с крайния извод, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: