Определение № 435 от 06.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от З. В. Д. чрез адв.Д. Р. от АК - Х. срещу решение № 84 от 31.03.11г.,постановено по в.гр.дело № 145/11г.на Окръжен съд - Хасково,с което е потвърдено решение № 27 от 9.12.10г.по гр.дело № 41/10г.на Районен съд - Ивайловград.С него е отхвърлен предявения от същата страна против П. на РБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за заплащане на сумата 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на вредите -20.08.07г. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателката поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на спора,решаван противоречиво от съдилищата.Прилага решение № 1200 от 2.12.08г.по гр.дело № 3517/07г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК. Ответникът по жалбата не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ въззивният съд е приел,че не е налице фактическия състав,изискуем от закона,за ангажиране отговорността на държавата,тъй като срещу ищцата не е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, а образуваното досъдебно производство било прекратено. В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.В случая поставеният материалноправен въпрос следва ли да се счита в хипотезата на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за главна предпоставка,обуславяща нейната съставомерност,наличието на повдигнато обвинение или за ангажиране отговорността на държавата за вреди,причинени на граждани от органите на прокуратурата,обусловящият факт е прекратяване на наказателното производство поради това,че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 1200 от 2.12.08г.по гр.дело № 3517/07г.на ІІІ г.о.на ВКС,в което е прието,че при образуване на полицейско производство,което е прекратено поради това,че деянието не съставлява престъпление е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл.2 т.2 пр.2 ЗОДОВ,макар че в това производство не се повдига обвинение по реда на чл.207 НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем. При тези данни жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.