Определение № 376 от 08.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1076/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 597 от 14.11.2019г., постановено по в.гр.д.№ 1339/2019г. на Старозагорския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 629 от 15.05.2019г. по гр.д. № 6262/2018г. на Старозагорския районен съд, с което е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с предназначение на самостоятелния обект – жилище с площ от 96,10 кв.м между “Стара Загора Проект” ЕООД с квота 7/36 ид.части, В. С. К. с квота 22/36 ид.части и Д. Л. М. с квота 7/36 ид.части, заедно със съответните припадащи се идеални части от дворното място за съделителите “Стара Загора Проект” ЕООД и В. С. К.. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Съдът дължи ли произнасяне с отделен диспозитив в случай, че искът по чл.76 ЗН бъде упражнен с възражение; 2. За всички съсобственици ли се отнася ограничението по чл.76 ЗН – съсобствеността да произтича само от наследяване, или само за съсобственика, който се е разпоредил с част от дела си; 3. Допустима ли е делба на поземлен имот, в който има изградени две сгради с различни собственици, а в едната сграда са изградени два самостоятелни обекта в режим на хоризонтална етажна собственост, отново с различни собственици; 4. Задължен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните в своето решение и да изложи собствени мотиви по съществените за изхода на спора възражения; 5.Има ли сила на пресъдено нещо произнасянето на съда по възражение по чл.76 ЗН само в мотивите, но не и в диспозитива и 6. Допустима ли е делба на поземлен имот, като прилежаща част от притежаван от съсобствениците самостоятелен обект в сграда, без посочване на съответната прилежаща част за всеки един от тях в диспозитива на решението, с което се допуска делбата, при положение, че квотите им в съсобственост в самостоятелния обект са различни от притежаваните квоти в терена, а един от съсобствениците изобщо не притежава право на собственост върху него. Поддържа се, че решението е недопустимо и очевидно неправилно. Ответникът по жалбата “Стара Загора Проект” ЕООД е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а ответникът Д. Л. М. не взема становище по жалбата. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че въпросът за собствеността и квотите по отношение на процесното жилище е решен още с протокол за доброволна делба от 25.12.1988г. на РС-Стара Загора и че презумпцията по чл.30, ал.2 ЗС е оборена по съответния процесуален ред, при извършената от първоинстанционния съд служебна проверка, с оглед вътрешните отношения между касатора и неговия баща при извършването на предишната доброволна делба на жилищната сграда през 1988г. Посочено е, че районният съд е обсъдил при наличните писмени доказателства какво реално е било извършено със съсобствените части на неговата сестра М. -Д. С. Б. през 2016г., включително е съобразил своите фактически и правни изводи с влязлото в законна сила решение от 25.06.2018г. по гр.д.№ 104/2017г. на ОС-Стара Загора по чл.19 ЗЗД и че възражението на касатора по чл.76 ЗН е неоснователно, тъй като нейните права върху имота не са възникнали само от наследяване, а и от други правни действия, както и че този извод не е в противоречие с ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС. Изложени са и съображения, че непроизнасянето с отделен диспозитив по тази претенция не представлява процесуално нарушение, както и че решението не е постановено в противоречие с т.1, б.”д” на ППВС № 2/1982г., тъй като за процесните обекти е налице влязло в законна сила задължително определение за допускане на доброволната делба от 1988г. и решението по чл.19 ЗЗД, влязло в законна сила на 18.09.2018г., както и че решението за допускане делбата на дворното място не е недопустимо Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. В случая поставеният от касатора четвърти въпрос, уточнен и конкретизиран от съда съгласно дадените с ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, а именно длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора, обуславя изхода на делото и е решен в противоречие с посочената от него практика на ВКС- Р № 40 от 04.02.2015г. по гр.д.№ 4297/2014г., ІV г.о. и Р № 175 от 15.07.2014г. по гр.д.№ 426/2014г., ІІІ г.о. На останалите поставени въпроси евентуално ще бъде даден отговор с решението по съществото на спора. С оглед изложеното на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв. съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ВКС. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,