Определение № 112 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 156/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№279204/27.10.2020г., подадена от В. Г. Д. от [населено място] чрез процесуалния ѝ представител адв.К. Б. от САК, срещу решение №260136, постановено на 23.09.2020г. от Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав по в.гр.д.№3987/2018г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд са отхвърлени предявените от В. Г. Д. срещу Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че В. Г. Д. е носител на вещно право на ползване на основание договор за продажба от 20.11.2002г. върху реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състоящ се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, находяща се в четириетажна жилищна сграда с адрес [населено място], Столична община, [улица], изградена в УПИ XI-....., кв. ..... по плана на [населено място] (ПИ с идентификатор .....), като целият етаж е с идентификатор ..... и с площ от 118.70 кв.м. и за осъждането на Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. да ѝ предадат владението на посочената реална част от имота, както и предявените от В. Г. Д. срещу Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждането на всеки един от тях да ѝ заплати по 2 075 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесната реална част за периода от 01.02.2011г. до 15.07.2014г. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.38, ал.1 ЗС в противоречие с практиката на ВС (ТР №34 от 15.08.1983г. по гр.д.№11/1983г. на ОСГК на ВС), като е приел, че подпокривното пространство (таванът) е обща част и когато е изградено като тавански етаж, узаконен и съставляващ четиристайно жилище, състоящо се от четири стаи, кухня, баня-тоалетна, входно антре и три балкона, до което има достъп от нормална стълба, използваемо е самостоятелно и не служи за изолация със скатения покрив, т.е. не представлява обща част по естеството си. Поставя и следните въпроси: 1.Актът за узаконяване на незаконен строеж, издаден от компетентен орган, може ли да бъде предмет на оспорване относно неговата законосъобразност от наследниците (правоприемниците) на заинтересованите лица, неоспорили го по предвидения ред за оспорване на индивидуални административни актове; 2.Какъв е вещноправният статут на изграден тавански етаж в отклонение от издадения архитектурен проект и извън обема на учреденото право на строеж, узаконен с изграден обект в същия; може ли да бъде обект на прехвърлителни сделки при липса на издадено удостоверение за търпимост съгласно §16, ал.1 ПР на ЗУТ. Поддържа, че в случая съдът е допуснал оспорване на акта за узаконяване от правоприемници на лице, което е включено в кръга на заинтересованите лица, тъй като наследодателят им е етажен собственик в сградата и не е обжалвал акта; че е приел, че независимо от изграждане на тавански етаж с построено в същия жилище, отговарящо на изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ по своята конфигурация и разпределение, съдът е приел, че таванският етаж съставлява подпокривно пространство и по предназначение служи за общо ползване, т.е. че е обща част; че според въззивния съд съгласно §16 ПР на ЗУТ, дори да се приеме, че таванският етаж е жилищен, то той не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, тъй като липсва удостоверение за търпимост. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационна жалба Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д., чрез процесуалния си представител адв.З. Д. от САК, изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: В. Г. Д. е предявила срещу Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото ѝ на ползване и предаване на владението върху процесния недвижим имот и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по реда на чл.59 ЗЗД, с твърдението, че прехвърляйки с договор за продажба от 20.11.2002г. (н.а.№ ....., том ..... ....., дело №...../2002г.) на сина си Ц. Н. Ц. правото на собственост върху четвърти, тавански етаж от четириетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], тя и съпругът ѝ Н. Д. си запазили правото на ползване, заедно и поотделно върху етажа, който представлява жилище с площ от 118.7 кв.м., състоящо се от четири стаи, кухня, баня-тоалетна, входно антре и три балкона. Твърди, че ответниците са собственици на отделен етаж от жилищната сграда, но обитават и ползват източната част от жилището на таванския етаж, която е обособена като самостоятелна, без правно основание. Ответниците са оспорили така предявения иск с твърдението, че са собственици на 1/2 идеална част от таванския етаж на сградата като наследници на Е. Д., син на Н. Д. и В. Д.. Поддържат, че през 1984г. Н. Д. е учредил по реда на чл.56 З. (отм.) на синовете си Е. Н. Д. и Ц. Н. Д. право на строеж върху дворното място, което действие е било одобрено от В. Г. Д. с декларация по чл.13 СК от 1985г. и двамата братя са станали собственици на построеното, вкл. и върху общите части на сградата, каквато считат че представлява таванският етаж, който ползват съгласно разпределението установено със заявлението за учредяване на правото на строеж. Поддържат също така че през 1999г. на техния наследодател Е. Д. е издаден АУАН по З. (отм.) за незаконен строеж на част от таванския етаж, а впоследствие през 2002г. след смъртта на Е. Д. в качеството си на собственик на дворното място и представяйки само едно от заявленията по чл.56 З. (отм.) Н. Д. е узаконил процесния етаж на свое име с акт за узаконяване №12 от 22.08.2002г. и в същата година се разпоредил с таванския етаж в полза на Ц. Ц.. С оглед на това поддържат, че Н. Д. и В. Д. са продали чужд имот, която сделка не поражда правни последици за действителния собственик, както и че правото на ползване е погасено поради неупражняването му за срок по-голям от 5 години. Оспорили са представения с исковата молба акт за узаконяване № ..... от 22.08.2002г. относно посочените в него обстоятелства, че Н. Д. е построил таванския етаж. В хода на производството са поддържали, че етажът се ползва като жилищен, за което през 1999г. е бил изготвен архитектурен проект за заснемане. Обстоятелството дали таванският етаж е отговарял на изискванията за жилище към момента на построяването му, към момента на издаване на акта на узаконяване, респ. към настоящия момент не са били спорни между страните в производството пред първоинстанционния съд. В становище, подадено след постъпването на отговора и преди провеждане на първото съдебно заседание по делото В. Г. Д. е уточнила, че право на строеж за изграждане на тавански етаж по реда на чл.56 З. (отм.) не е било учредявано, този етаж е построен извън обема на учреденото право на строеж, поради което е станал собственост на собственика на терена, в случая на учредителя Н. Д. и неговата съпруга като имот, придобит в СИО. Позовала се е и на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№4839/2005г. на 29 състав на СРС, с което е отхвърлен предявеният от Б. Д., Х. Д. и Н. Д. установителен иск за собственост на основание 10 годишно давностно владение по отношение на 1/2 идеална част от таванския етаж, както и искът им по чл.108 ЗС, като изрично в исковата молба са твърдели, че нямат учредено право на строеж. С постановеното от първоинстанционния съд решение така предявените искове са уважени. В подадената от Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. въззивна жалба се съдържат доводи и оплаквания, свързани с изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на възражението за погасяване на правото на ползване поради неговото неупражняване; за неоснователността на техните твърдения, че са придобили правото на собственост върху таванския етаж на основание учреденото в полза на наследодателя им право на строеж, като са навели доводи, че таванският етаж е със скосен покрив и представлява подпокривен етаж, като промяната на предназначението на таванските в жилищни помещения не променя правото на собственост. Навели са и доводи за непълнота на изготвения от първоинстанционния съд доклад. В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заявления от 01.06.1984г. и 25.06.1984г. с нотариална заверка на подписите, Н. Ц. Д. като собственик на правно дворно място с площ от 750 кв.м, съставляващо парцел XI-....., ..... от кв. ..... по плана на [населено място], м.Б., е отстъпил безвъзмездно на сина си Ц. Н. Ц. правото на строеж за построяване на първи етаж от двуетажна фамилна жилищна сграда с площ от 120 кв.м. съгласно одобрен архитектурен проект, а на сина си Е. Н. Д. правото на строеж за построяване на втория етаж от същата сграда, както и правото да построят в приземния етаж на сградата в съсобственост на двамата югозападния гараж по архитектурния проект и избата източно от този гараж, както и останалото развитие по проектния план за примезния етаж, а собственикът си запазил правото да построи югоизточния гараж и складовото помещение северно от него. Взето е предвид, че по делото е представен позволителен билет №14/15.06.1984г. и одобрен на 12.06.1984г. архитектурен проект за жилищна сграда на два етажа с два гаража, издадени на името на Е. Н. Д. и Ц. Н. Д., както и че с нотариален акт за продажба № ...../20.11.2002г., том ....., рег.№ ....., н.д.№ ...../2002г. Н. Ц. Д. и В. Г. Д. са продали на Ц. Н. Ц. таванския етаж на кота 7.84 от четириетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] със застроена площ от 118.70 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня-тоалетна, входно антре и три балкона. Въз основа на представените по делото удостоверения за наследници въззивният съд е приел за установено, че Е. Н. Д. е починал на 08.05.2001г. и оставил като наследници по закон съпруга Б. С. Д., син Х. Е. Д. и син Н. Е. Д., както и че Н. Ц. Д. е починал на 07.12.2005г. и оставил като наследници по закон съпруга В. Г. Д., син Ц. Н. Ц. и внуци Х. Е. Д. и Н. Е. Д.. Взето е предвид, че пред първоинстанционния съд е допуснато, изслушано и прието заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че процесният недвижим имот, представляващ източната част на таванския етаж от жилищната сграда, няма необходимите технически характеристики на самостоятелно жилище, тъй като не са спазени необходимите нормативни изисквания. Прието е, че от допуснато, изслушано и прието пред възззивния съд заключение на СТЕ, от което се установява, че процесният етаж е тавански, завършен като такъв на основание одобрено архитектурно заснемане и проект, част архитектура на обект „Тавански етаж в жилищна сграда, УПИ XI-..... от кв. ..... на [населено място],С.“; че сградата е надстроена във височина приблизително 1.50 м. над плана от 1984г.; че етажът е узаконен с акт за узаконяване № ...../22.08.2002г., но съгласно застроителен, регулационен и кадастрален план на [населено място], област С., одобрен със заповед №197/29.04.1991г. сградата е потвърдена като двуетажна и не се предвижда трети жилищен етаж; че предвид изпълнената при строителството височина процесният етаж не отговаря на изискванията за жилищен етаж. Взето е предвид, че в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на 31.01.2019г. вещото лице е заявило, че изграденият в процесната сграда тавански етаж не отговаря на изискванията за жилищен, че същият е с височина по-малка от 230 см. и представлява тавански етаж, както и че независимо, че в етажа има някакво разпределение, това не променя факта, че същият е тавански етаж. Посочено е, че пред въззивния съд е допуснато, изслушано и прието заключение на нова (втора в производството пред въззивната инстанция) СТЕ, като съгласно заключението на вещото лице по делото се установява, че по одобрения проект по част Архитектура от 1984г. процесният имот представлява неразпределено подпокривно пространство и съгласно одобрения проект и издадения позволителен билет процесната част от сградата не е била самостоятелен обект, а е представлявала обща част за сградата. При така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е приел, че в полза на В. Г. Д. не е било учредено валидно вещно право на ползване върху процесния имот по силата на договора за продажба от 20.11.2002г. Прието е, че процесната сграда е била изградена във връзка с учреденото от собственика на земята Н. Ц. Д. по реда на чл.56, ал.2 З. (отм.) право на строеж в полза на синовете му Ц. Н. Ц. и Е. Н. Д. и с реализиране на правото на строеж Ц. Ц. е придобил собствеността върху жилището на първия етаж, Е. Д. – собствеността върху жилището на втория етаж, двамата заедно са придобили в обикновена съсобственост при равни дялове (по 1/2 ид.част) югозападния гараж по архитектурния проект, с площ от 17.7 кв.м., намиращ се в приземния етаж, а вторият самостоятелен обект на право на собственост в приземния етаж (югоизточен гараж с площ от 17.30 кв.м.) и принадлежащото към него складово помещение с площ от 4.74 кв.м., са били придобити от собственика на земята по приращение (чл.92 ЗС) в режим на СИО с В. Д.. С оглед на това е прието, че в построената сграда е възникнала етажна собственост по смисъла на чл.37 ЗС, доколкото отделните самостоятелни обекти в нея принадлежат на повече от един съсобственик. Взето е предвид, че спорният въпрос е за вещноправния статут на таванския етаж, като при отговора на този въпрос следва да се има предвид, че етажната собственост е съчетание между индивидуална собственост върху самостоятелни обекти и съсобственост върху общите части (чл.38 ЗС), като всичко, което няма качеството на самостоятелен обект на право на собственост или принадлежност към такъв, може да бъде само обща част на етажната собственост – друг вещноправен статут е невъзможен. Прието е, че процесният тавански етаж няма характера на самостоятелен обект, нито изрично е придадена принадлежност към такъв. Прието е, че от приетите както от първоинстанционния, така и от въззивния съд заключения на вещи липа по допуснати, изготвени и приети като доказателства по делото СТЕ, безспорно е установено, че процесният етаж не отговаря на изискванията за жилищен етаж и не представлява самостоятелен обект. Поради това е прието, че етажът представлява обща част на сградата и няма характер на самостоятелен обект, като собственикът на земята не притежава дял от същия, доколкото според изрично изразената от Н. Ц. Д. воля в заявленията по чл.56, ал.2, т.2 З. същият следва да се счита обща част само към обектите на другите двама етажни собственици, което според чл.38, ал.2 ЗС е допустимо. По тези съображения въззивният съд е приел, че договорът за продажба, обективиран в н.а.№ ...../20.11.2002г., том ....., рег.№ ....., н.д.№ ...../2002г., съгласно който Н. Ц. Д. и В. Д. са се разпоредили в полза на Ц. Ц. с непритежаван от тях тавански етаж, няма вещноправно действие – продавачите не са били собственици на тези помещения, за да могат да ги прехвърлят, респ. същите не са могли да запалят право на ползване върху тази част от продадените имоти. Изложени са съображения, че дори да се приеме, че таванският етаж има характер на жилищен такъв, то съставянето на акт за узаконяване № ...../22.08.2002г., издаден на името на Н. Ц. Д., не е достатъчно основание за придобиване на собственост от лицето, на чието име е издаден актът. Прието е, че изграденият без строителни книжа обект може да бъде годен обект на извършване на прехвърлителни сделки, както и за придобиване право на собственост, едва след издаването на удостоверение за търпимост по реда на §16 ПР ЗУТ. Изложени са съображения, че този акт касае статута на обекта и с оглед изискването на устройствените закони и строителните правила и норми дава възможност за последващо придобиване на собствеността, тъй като придава на обекта характера на самостоятелна вещ. Така изложените от въззивния съд съображения, основани изцяло на извода за основателност на възражението на ответниците, че таванският етаж не представлява самостоятелен обект на право на собственост и при наличието на данни за развилите се и приключили предишни спорове между страните, касаещи владението и принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, обосновават наличието на поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения въпрос за възможността и допустимостта за оспорване на акт за узаконяване на незаконен строеж, издаден от компетентен орган в хипотеза като настоящата. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение