Определение № 121 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3088/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. Й. Д. срещу решение № 150/20г., постановено по в.гр.д. 171/19г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с коато е осъден да плаща издръжка на непълнолетното си дете Д. Д. сумата от 300лв. месечно, считано от завеждане на исковата молба 01.06.2018г.. Според касатора касационната жалба е допустима, тъй като предявеният иск не е за определяне на издръжка и не се прилага чл. 280, ал.3 ГПК. Изразеният довод е, че искът е за установяване на произход, а съдът служебно се бил произнесъл по режима за упражняване на родителските права и за издръжката. Касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл. 280, ал.3 ГПК. Заедно с иска за установяване на произход се считат за съединени кумулативно и исковете за определяне на режима за упражняване на родителските права и искът за издръжка съгласно чл. 70 СК, като искът за изд0ръжка е обусловен от изхода на предходните два иск. Касационните контрол върху въззивното решение в частта за присъдената издръжка е също така обусловен от висящността на спора по иска за определяне на режима за упражняване на родителските права. Доколкото последният е разрешен с влязло в сила решение, то относно допустимостта на касационната жалба само по иска за издръжка се прилага правилото на чл. 280, ал.3 ГПК, т.е. жалбата е недопустима. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО