Определение № 37 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 44/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. А. К. от гр. К. чрез адв. Евгения Дойнова, срещу определение №663от 24.11.2009г по ч.гр.д. № 652/2009г на Върховен касационен съд, ІІІ г.о с което е оставена без разглеждане касационна частна жалба срещу определение №442 от 08.09.2009г по ч. гр.д. № 765/2009г на Окръжен съд Добрич. С последното е потвърдено определение на Районен съд гр. К. за отказ да бъде допуснато обезпечение. В жалбата се поддържа, че неправилно въззивното определение е прието за необжалваемо, а производството по допускане на обезпечение ,за двуинстанционно Цитират се определения от практиката на ВКС ,с които в идентични случаи отделни състави приемат частните жалби за допустими. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 вр чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното пред Върховен касационен съд определение е било постановено от Окръжен съд Добрич в рамките на въззивния контрол по чл.396 ал.1 от ГПК, по частна жалба на страната, срещу определение по чл. 389 и сл. от ГПК. Щом се касае за въззивно, а не постановено за пръв път от въззивен съд определение по смисъла на чл. 274 ал.1от ГПК ,за да бъде допустимо касационно обжалване, следва комулативно да са налице две положителни условия, предвидении в чл. 274 ал.3 от ГПК, а именно: да бъдат преценени положително основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК, наред с това определението да е или преграждащо ( чл. 273 ал.3 т.1 ГПК ), или с него да се дава разрешение по същество на други производства или да се прегражда тяхното развитие( чл. 273 ал.3 т.2 ГПК). С оставената без разглеждане касационна частна жалба е атакувано определение на Добрички окръжен съд, което не е преграждащо за делото по смисъла на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК, не е и от категорията съдебни актове по чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК, за които законът предвижда факултативно касационно обжалване. Изложените от състава на Върховен касационен съд, ІІІ г.о съображения в обжалваното определение следва да бъдет споделени. Процесуалният закон не предвижда касационно обжалване на всички въззивни определения, поради това и се заема да уреди това обжалване отделно в чл. 274 ал.3 от ГПК. За преграждащите определения по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК ,единственно условие е да са налице изискванията за допускане по чл. 280 от ГПК, но по отношение на определенията, които не са преграждащи за делото и за които обжалване с частна жалба е поначало предвидено в закон, е въведен самостоятелен критерии, който е материалноправен. За да се определят като обжалваеми пред Върховен касационен съд една категория определения по предметен, т.е по материален признак ,в чл. 274 ал.3 т.2 е използван израза «разрешение по същество». Касае се за материален критерии, а не за процесуално съдържание на акта ,поради това изрично е добавена и хипотезата «преграждане развитието» на производство с предмет коментираното материалноправно разрешение. Това разбиране за съдържанието на закона бе изведено в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г по гр.д. № 1/ 2001г на ОСГК на Върховния касационен съд: на касационно обжалване ще подлежат тези определения, с които се разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство или се касае за отказ по охранително производство. Разрешението намира приложение и при новата процесуално-правна уредба на касационното обжалване на въззивни определения, като радакцията на чл.274 ал.3 т.2 ГПК сочи да е възприет именно изведения по тълкувателен път признак. Ако бе имал предвид допустимост на касационен контрол спрямо определенията, за които изрична норма е предвидила самостоятелно възможност за обжалване, то законът би извел като единствено условие наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК и за този случай. Обезпечителният процес остава извън материалния критерий на чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК ,определенията по чл.389 ГПК имат привременен, несамостоятелен характер, с тях не се дава разрешение по същество. По отношение на потвърдени или отменени обезпечителни мерки в рамките на въззивни производства по частни жалби, контролът е двуинстанционен. По изложените съображения Върховен касационен съд, ІІІг.о