Определение № 2557 от 22.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 320/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. И. К., чрез адв.П.К. срещу решение №394 от 06.11.2024г., постановено по в.т.д. №457/2024г. по описа на Апелативен съд- П., в частта, с която е потвърдено решение №197 от 25.04.2024г., постановено по т.д. №451/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу „Дженерали Застраховане“ АД за сумата над 105 000 лева до претендирания размер от 180 000 лева, частичен иск от 200 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на М. П. К.- негова майка, настъпила в резултат на ПТП, състояло се на 24.01.2022г., виновно причинено от В. М. И. като водач на МПС – лек автомобил „БМВ 320“ с рег. [рег.номер на МПС], за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата от 29.03.2022г. до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК не е обсъдил всички релевантни факти, вкл. личността на загиналата, силната връзка между нея и ищеца, предвид обстоятелството, че бащата е починал; присъствието на ищеца на инцидента и факта, че е бил свидетел на смъртта на майка си; икономическата конюнктура в страната и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“, като в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Оспорва като необосновани изводите на решаващия съдебен състав за наличие на съпричиняване на вредите по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД в размер от 30%. Излага подробни доводи за липса на убедителни доказателства, че при установения механизъм на ПТП, ако пострадала е била с колан е нямало да загине. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи искът като се присъди допълнително сумата 75 000 лева, ведно със законната лихва от 29.03.2022г. до окончателното плащане, както и разноските по делото. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до въпросите за приложимите критерии при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и задължението на съда да ги обсъди и да изложи конкретни мотиви и относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД- може ли съдът да обосновава изводите си на вероятности или предположения и дали всяко нарушение на правилата за движение по пътищата е достатъчно, за да се приеме съпричиняване. Счита, че тези въпроси са обусловили изхода на спора, като са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и в практиката, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК. Сочи и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК без да излага конкретни доводи. Поддържа и аргументи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД оспорва касационната жалба, като излага доводи, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, както и за неговата правилност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди над сумата 105 000 лева, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания от смъртта на майка му, настъпила при процесното ПТП, е 150 000 лева, като сумата следва да бъде намалена с 30% поради доказано съпричиняване на вредите от пострадалата. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП на 24.01.2022г. на пътя между П. и К., при което е загинала М. К.- майка на ищца. Безспорно е и причиняването на произшествието от водач на МПС, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Като спорни във въззивното производство са отграничени въпросите дали съответства определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди /150 000 лева/ с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата /30%/. Въззивният съд приема, че ищецът към датата на ПТП е бил на 35 години, а майка му М. К.- на 56 години, като от събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е преживял много тежко загубата на неговата майка. Решаващият състав съобразява, че М. е била единственият родител на ищеца /след смъртта на баща му през 2012г./, двамата са живеели през целия си живот заедно, в един дом, включително и след като той е заживял с жена на съпружески начала, работели са на едно и също място, били са непрекъснато заедно, споделяли са непосредствено своето ежедневие и житейските си грижи. Подчертава, че със смъртта й ищецът е загубил нейната подкрепа и помощта, която му е осигурявала, независимо от наличието на негово собствено семейство. Въззивният съд приема, че ищецът е пътувал в лекия автомобил в момента на ПТП и е станал свидетел на смъртта на своята майка, поради което за него шокът и мъката са били особено големи, но акцентира, че не се установява да е предприемал лечение или да има трайни психологични последици. Съобразява и обстоятелството, че предвид възрастта на ищеца към момента на трагичната загуба на неговата майка, липсата на родителската подкрепа не е толкова значима и дълготрайна, както е при малките деца и при млади хора без собствено семейство. Решаващият състав намира, че предвид тежката, внезапна и шокираща загуба на майка му, на чиято смърт е станал свидетел; причинените болка и страдание от загубата й, които са с висок интензитет, но не са извън обичайната дълготрайност; възрастта на ищеца и неговата майка; липсата на трайно и необратимо влошаване на начина на живот и на психологичното състояние на ищеца, справедливото обезщетение за ищеца по смисъла на чл.52 ЗЗД е в размер на 150 000 лева, която сума е съобразена и със социално-икономическата обстановка към 24.01.2022г., когато минималната работна заплата в страната е била 650 лева, а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл.492 КЗ е в размер на 10 420 000 лева за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. Въззивният съд намира за основателно възражението на ответното застрахователно дружество за намаляване на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД- поради съпричиняване от починалата на вредоносния резултат, тъй като е пътувала като пътник в лекия автомобил на задна седалка без поставен обезопасителен колан. Съдът възприема разясненията в задължителната съдебна практика, че приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на пряка причинна връзка между вредоносния резултат и поведение на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, поради което приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, като наличието на вина на пострадалия не се изследва при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД /т.7 от ППВС №17/18.11.1963г., мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014г., ОСТК/. За да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, в случая от застрахователното дружество, като изводът за наличие на съпричиняване следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат. Съдът намира, че от двете заключения на комплексната СМАТЕ /с оглед механизма на удара, получените увреждания, липсата на следи от поставен обезопасителен колан/ по несъмнен начин се установява, че починалата М. К. е пътувала като пътник в автомобила без да е поставила обезопасителния колан, както и че при поставянето му не би настъпила смъртоносната черепно-мозъчна травма. С оглед изложеното стига до извод, че е налице причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат, респ. допринасяне от нейна страна за настъпването на вредите, поради което следва обезщетението да бъде намалено съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивният състав намира за неоснователно възражението на ищеца, че от доказателствата може да се направи извод, че смъртта на майка му би могла да настъпи и при поставен обезопасителен колан. Подчертава, че е доказано по несъмнен начин конкретно бездействие на починалата, с което тя обективно е способствала за вредоносния резултат, като е създала условия за неговото настъпване. Сочи, че са събрани категорични доказателства, че удар в главата й не би настъпил при поставен обезопасителен колан, съответно, не би настъпила смъртоносната травма. Съдът акцентира, че хипотетичната възможност да настъпят вреди от различен характер, включително и смърт за пътник в лек автомобил и при поставен предпазен колан, не води до различен извод, тъй като преценката се прави с оглед конкретен механизъм на ПТП, при който предпазният колан не може да осъществи защитна роля – например, при страничен удар, при излизане на автомобила от пътя, при ротация на автомобила, при навлизане на части навътре към мястото на пътника. В конкретния случай обаче такъв механизъм не е установен, като вещите лица са категорични, че при процесния механизъм на ПТП ищцата при поставен обезопасителен колан е нямало да получи смъртоносната за нея травма на главата, а изложените от тях възможности за други увреждания са теоретични и без правно значение. Съдът излага и допълнителни доводи, като подчертава, че другият пътник на задната седалка е получил средна телесна повреда, а водачът и ищецът, пътувал като пътник на предна седалка, които са били с поставени предпазни колани, не са получили увреждания, които обстоятелства подкрепят извода за неоснователност на тезата за настъпване на възможна друга тежка смъртоносна травма за починалата. След анализ на конкртения механизъм на ПТП и при съпоставяне на действията на водача и на починалата пътничка и как те се отразяват върху механизма на настъпването на смъртта, съдът приема, че поведението на водача и на пострадалата не са допринесли по равностоен начин за настъпването на смъртта на майката на ищеца. Стига до извод, че починалата като пътник е допринесла за настъпването на смъртта си и нейният принос следва да се определи на 30%, респ. дължимото на ищеца обезщетение следва да бъде намалено при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД с 30%. С оглед изложеното, апелативният състав намира за правилно първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение в размер на 105 000 лева. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от излагане на мотиви относно конкретните обстоятелства, обусловили преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК. Въззивният съд е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, съобразил е критериите по чл.52 ЗЗД и е изложил подробни мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е взел предвид момента на настъпване на смъртта /2022г./, възрастта и общественото положение на починалата М. К., степента на родствена близост между нея и ищеца, действителното съдържание на съществувалите между тях житейски отношения, реално претърпените от ищеца болки и страдания от загубата на майка му, техния интензитет и продължителност, вкл. липсата на трайно и необратимо влошаване на начина му на живот и на психологичното му състояние. Апелативният състав е съобразил както факта, че ищецът е участвал в процесното ПТП и е бил свидетел на тежката, внезапна и шокираща смърт на майка му, така и обстоятелството, че предвид възрастта му /35 години/ и тази на майка му /56 години/ и създаването на собствено семейство липсата на родителската подкрепа не е толкова значима и дълготрайна, както е при малките деца и при млади хора без собствено семейство. Съдът е отчел и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Въззивният състав е отчел всички релевантни факти и обстоятелства, като несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложените доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, т.е. за неговата неправилност, която не подлежи на проверка в настоящия етап на касационното производство. Поставените въпроси, свързани с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, са значими и отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на тях не е обоснован допълнителният селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/13г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Изводите на въззивния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не почиват на предположения, а след анализ на доказателствата, включително двете заключения на КСМАТЕ, решаващият съдебен състав е приел за установено по категоричен начин, че пострадалата в нарушение на 137а, ал.1 ЗДП е пътувала без поставен обезопасителен колан, което е допринесло за вредоносните последици при настъпване на процесното ПТП, макар и в по-малка степен в сравнение с поведението на водача на МПС. Съдът е изследвал механизма на произшествието, преценил е конкретните факти и обстоятелства и е достигнал до категоричен извод, че смъртта на пострадалата е резултат от получената при ПТП тежка черепно-мозъчна травма, която не би настъпила при правилно поставен обезопасителен колан. Обсъдил е доводите на ищеца относно възможността смъртта на майка му да настъпи и при правилно поставен обезопасителен колан от друго травматично увреждане, като е изложил мотиви, че тази възможност е теоретична и хипотетична и не е подкрепена от доказателствата по делото. Правилността на изводите на съда не може да бъде преценявана в настоящия етап на касационното производство. По отношение на поставените въпроси не е налице и допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не излага никакви доводи за обосноваване необходимостта от промяна на трайно установената и непротиворечива съдебна практика, още повече, че по приложението на чл.52 ЗЗД е формирана задължителна съдебна практика, изключваща приложението на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за допускане на касационен контрол на въззивното решение по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ на доказателствата или обсъждане на доводите на страните за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Всички изложени от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и за необоснованост на фактическите изводи на съда, респективно достигане до неправилни правни изводи. Тези оплаквания изискват преценка на доказателствата по делото, обсъждане на аргументите и защитните тези на страните, което изключва хипотезата на очевидна неправилност. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд