Определение № 60488 от 15.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2227/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кълектор“ ЕООД с ЕИК:[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 146 от 16.07.2020 г. по в.т.д. №144/2020 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1066/27.11.2019 г. по т.д. № 1929/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, включително и в частта на присъдените в полза на ответника разноски. С потвърденото решение е бил отхвърлен искът на дружеството-касатор срещу „Т. 2007“ ЕООД ЕИК[ЕИК], предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, за установяване дължимостта от страна на ответника на сумата от 30 000 лева -главница по запис на заповед, изд. на 26.08.2009 г. от страна на ответното дружество с падеж 26.08.2016 г. и джиросан на ищеца, ведно със законната лихва от 26.10.2017 г. до окончателното плащане.

Касаторът се позовава на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с провеждането на разпита на свидетелите и преценката на техните показания и на необоснованост на изводите на съда. По изложени в жалбата подробни съображения, касаторът моли за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който да се уважат исковете.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1и т.3 ГПК.

По реда на чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по КЖ, в който се обосновава липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност.

При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд се е позовал на следното:

В производството е представен запис на заповед от 26.08.2009 г. в полза на В. Н. И., издаден от „Т.-2007“ ЕООД, подписан от дъщеря му – Т. В. М., като управител на дружеството. Посочен е падеж за плащане на задължението по записа на заповед от 26.08.2009 г. на 26.08.2016 г., при уговорка без предявяване и без протест. Същият на 15.05.2017 г. е джиросан на „Кълектор“ ЕООД-ищец по предявения иск.

Съдът е приел, че този запис на заповед, изд. на 26.08.2009 г. съдържа изискуемите по чл. 535 от ТЗ реквизити, включително автентичен подпис на издателя Т. М..

От заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза се установява, че записът на заповед е антидатиран, доколкото е съставен след записаната дата на издаване – 26.08.2009 г.. Съобразно разминаването в стареенето на лицевата част и гърба на записа на заповед, вещото лице е посочило, че е възможно документът да е съставен през 2017 г.. Вещото лице в открито заседание на 19.09.2019 г. е потвърдил, че е категоричен в извода си за съставяне на документа след посочената дата през 2009 г., с оглед стареенето на хартията и промените в индивидуалността на почерка при проверка на ръкописния текст в записа на заповед. Според съставът на въззивния съд, това съответства и на свидетелските показания на свидетеля М. за проведения, през 2017 г. – 2018 г., разговор с майка му Т. М., подписала ценната книга в качеството си на управител на ответното дружество в който му е споделила, че ще си вземе парите от бившия й съпруг по един или друг начин, след който са се появили записите на заповед.

Безспорно в производството е прехвърлянето на дяловете от капитала на „Т.-2007“ ЕООД от Т. М. в полза на К. М. както и заличаването на същата като управител на дружеството и вписване на втория като управител. Същите обстоятелства са вписани в ТР на 10.09.2009 г. под № 20090910114311.

На база гореизложените факти, съдът е приел антидатирането на ценната книга, поради което към момента на издаването на записа на заповед, Т. М. вече не е била управител на дружеството, издател на ефекта. Според изложеното в мотивите последната е действала като представител без представителна власт, т.е. налице е хипотезта на нормата в чл. 462 от ТЗ и същата се е задължила лично да отговаря за изпълнение на поетото задължение.

От друга страна, според съда, не е налице и фактическият състав на чл. 301 от ТЗ: от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установява липсата на осчетоводяване на поетото задължение по процесния запис на заповед. В производството отсъстват доказателства в насока за по-ранно узнаване за записа на заповед, съответно преди получаване на поканата за доброволно изпълнение във връзка с инициираното заповедно производство по ч. гр. д. № 16293/2017 г. по описа на Варненския районен съд. Доколкото дружеството- издател на записа на заповед, веднага след узнаването изрично се е противопоставило на извършените от негово име действия без представителна власт от страна на бившия му управител Т. М., следва да се приеме, че не е налице приложение на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.

Според решаващия състав неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за неизпълнение на задължението на управителя за осчетоводяване на задължението по процесния запис на заповед при изготвяне на ГФО към 31.03.2010 г., поради установеното от една страна антидатиране на писмения документ, а от друга и липсата на събрани доказателства за по-ранното узнаване от това, осъществено с връчване на поканата за доброволно изпълнение по разглежданото заповедно производство.

На база изложеното, съдът е заключил, че с процесната ценна книга, с издател физическото лице Т. М., последната лично е поела задължение по нея, поради което няма основание да се ангажира отговорността на търговското дружество – „Т.-2007“ ЕООД.

В изложението на основанията за допускане до касация са наведени като обуславящи изхода по спора следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения във въззивната жалба

2. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви за годността на експертизата и доказателствената й стойност

3. Длъжен ли е съдът при липса на категоричен отговор на въпросите и непълнота на експертното заключение да назначи служебно нова експертиза или разширена такава

4. За противопоставимостта на антидатираността на ценната книга на правата на джиратаря по нея във връзка с приложението на чл.465 ТЗ и липсата на недобросъвестност от страна на последния при придобиване на правата по същата. Последният въпрос се припокрива по съдържание с четвъртия.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

Формулираните от касатора и изложени по-горе въпроси нямат качеството обуславящи изхода по настоящия спор по следните съображения:

Първият от тях се основава на оплаквания за пропуски на съда да изложи своите съображения относно противопоставимостта на антидатираността на ценната книга на правата на джиратаря по нея във връзка с приложението на чл.465 ТЗ, каквито не са налице-съдът е разгледал възраженията на ответника във връзка с правата на джиратаря и е изложил съображенията си по тях, като е счел иска за неоснователен, поради липса на първоначалното задължаване на ответното дружество по процесния, редовен от външна страна, запис на заповед като издаден от лице, което към датата на издаването не е могло да задължи с подписа си „Т. 2007“ ЕООД, тъй като не имало качеството на негов управител или пълномощник на последния.

По втория въпрос е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК/ Р по гр.д. № 1814/2009 г. на Четвърто г.о. на ВКС /,в което е прието, че само когато не се възприемат констатациите на едно или друго експертно заключение, съдът е длъжен да изложи подробни мотиви по какви съображения не е съгласен с експертизата, т.е. липсва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Отделно от това в настоящия случай въззивният съд е изложил съображения за това, че заключението на СГрЕ съответства на събраните гласни доказателства, поради което и констатациите в него се приемат от съда.

Третият въпрос не съответства на процесуалната ситуация по настоящото дело-съдът е приел, че вещото е дало категоричен отговор в обясненията си в съдебно заседание за съставяне на документа след посочената дата през 2009 г., с оглед стареенето на хартията и промените в индивидуалността на почерка при проверка на ръкописния текст в записа на заповед.

Четвъртият въпрос се отнася до противопоставимостта на антидатираността на ценната книга на правата на джиратаря по нея във връзка с приложението на чл.465 ТЗ и липсата на недобросъвестност от страна на последния при придобиване на правата по същата и също се явява необуславящ изхода по спора, тъй като решението се основава на липса на първоначалното задължаване на ответното дружество по процесния запис на заповед като издаден от лице, което към датата на издаването не е могло да задължи с подписа си „Т. 2007“ ЕООД, тъй като не имало качеството на негов управител, т.е. това, дали самият джиратар е добросъвестен или не, не би могло по някакъв начин да обвърже ответник, за когото по изложените съображения, изобщо не е възникнало менителнично задължение с издаването на ценната книга- аргумент от съдържанието на разпоредбата на чл.462 ТЗ. Доколкото петият въпрос се припокрива по съдържание с четвъртия, то гореизложеното важи и за него.

С оглед гореизложеното, така формулираните въпроси нямат качеството обуславящи изхода по спора, от което следва, че не е налице първата обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, съгласно задължителните постановки в т.1 на цитираното по-горе ТР.

По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В полза на ответника по КЖ следва да се присъдят направените от негова страна разноски в размер на 1000 лева-възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, доколкото се установяват от приложения към отговора на КЖ договор за правна защита и съдействие и пълномощно за това.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение