Определение № 1242 от 07.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 314/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.И. Р. касационна жалба на ответника Д. В. Д. срещу решение № 273 от 04.10.2022г. по възз.т.д. № 371/2021г. на АС – Варна.С него е потвърдено решение № 1/09.03.2021г. по т.д.№ 65/2020г. на ОС - Търговище за осъждането на касатора Д. В. Д., на осн. чл.500, ал.1, т.3 КЗ, да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ – [населено място] заплатеното на правоимащото лице Б. С. И. застрахователно обезщетение за причинените й на 23.10.2019г. неимуществени вреди в размер на 70 000лв., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2020г. до окончателното изплащане, и за присъждане на разноски в тежест на касатора. В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК - материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за намаляване на размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, съобразно принципа на справедливост. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност.Същевременно, касаторът въвежда и основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решения по чл.290 ГПК, но без да формулира правни въпроси. В подадения чрез адв.Г. Х. писмен отговор ответникът по касационната жалба, ищецът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ – [населено място] оспорва наличието на въведените основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: От фактическа страна въззивният съд е възприел неоспорените фактически констатации, че на 23.10.2019г. е настъпило ПТП с участието на управляваното от ответника МПС/товарен автомобил/ и каруца, теглена от кон и управлявана от М. М., в която е пътувало увреденото лице Б. И..Установил е, че с одобреното по НОХД № 93/2022г. на РС - Велики Преслав споразумение от 13.06.2022г. ответникът е признат за виновен за това, че при управление на МПС – товарен автомобил е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Б. И., след което е избягал от местопроизшествието.Съставът на апелативния съд е приел за безспорно изплащането от ищцовото дружество на застрахователно обезщетение в размер на 70 000лв. на увреденото лице.От правна страна въззивната инстанция е приела, че релевираните от ответника доводи, че каруцата не е била регистрирана/ чл.167, ал.2, т.4 ЗДвП/ и не е била снабдена със светлоотразители/ чл.71 ЗДвП/, не са относими към съпричиняване на резултата, предвид това, че пострадалото лице е било пътник в каруцата.Счел е, че възражението следва да се квалифицира за наличие на съизвършителство по см. на чл.53 ЗЗД. Въззивният съд е изтъкнал, че, предвид регламентираната в чл.53 ЗЗД солидарна отговорност при причиняване на увреждането от повече лица, всеки от причинителите отговаря спрямо увреденото лице за вредите в пълния им размер, а не съобразно приноса си, съответно в хипотеза на увреждане при повече делинквенти, застрахователят на единия от тях, в случая ищцовото дружество, отговаря за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса на застрахования при него делинквент, в случая ответника.Съобразявайки установените от заключението на СМЕ и представената медицинска документация причинени на увреденото лице множество травми от различен характер, претърпените две оперативни интервенции, възстановителния период и остатъчните негативни явления, въззивната инстанция е приела, че определеното и изплатено застрахователно обезщетение съответства на принципа на справедливост. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативно наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и на въведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.Общото основание за селектиране на касационните жалби е изяснено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г.по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Прието е, че касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Формулираният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение да изхода по конкретното дело.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася само до валидността и допустимостта на въззивното решение.Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението до директен касационен контрол на въведеното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен или при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован, и този порок да е установим от касационния съд пряко от мотивите към решението, без същинската контролна дейност на касационната инстанция, която се извършва в производството по чл.290, ал.2 ГП.Наличието на посочената предпоставка би могло да бъде обосновано само, когато неправилността е обективно и явно установима – напр. въззивният съд е приложил закона „contra legem“ - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, формирал е изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на елементарната формална логика и др. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, както и такава, която да не може да бъде установена пряко въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от касационния съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В случая въведените от касатора доводи не могат да обосноват нито една от проявните форми на очевидна неправилност, изведени от съдебната практика.Въведените от него доводи съставляват основания за касационно обжалване, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване.Пряко от мотивите на обжалваното въззивно решение не се констатира очевидна неправилност, изведена от посочените по-горе критерии. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване на въведеното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК произтича от това, че касаторът не е формулирал правни въпроси, отговарящи на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК.Както се посочи, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от начение да изхода по конкретното дело. Липсата на общата предпоставка за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК, сама по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Поради изложеното и тъй като не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, не следва да се допуска касационно обжалване. На ответника по касационната жалба се присъждат доказаните с представените договор за правна помощ и преводно нареждане разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 7500лв. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: