Определение № 934 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2009 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на А. Б. И. от гр.Левски срещу въззивното решение на П.ския окръжен съд от 05.Х.2009г. по в.гр.д. № 532/2009г. Ответникът по касационната жалба Р. инспекторат по образованието гр.П. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение П.ският окръжен съд е отменил решението на П.ския РС от 16.ІV.2009г. по гр.д № 146/2009г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от А. И. срещу Р. П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните за длъжността „директор” на ОУ „Х.Б.” с. Т. със заповед № ЛС-276/11.VІІІ.2008г., считано от 01.ІХ.2008г., на основание чл.328 ал.1 т.1 от КТ, което основание е поправено със заповед № 466/11.ХІ.2008г. на такова по чл.328 ал.1 т.2 от КТ, е законно. И двете заповеди са издадени във връзка със заповед на министъра на образованието и науката № РД 142338/23.VІ.2008г. за преобразуване на ОУ „Хр.Ботев” чрез вливането му с ОУ „В.Л.” с.М., считано от 01.ІХ.2008г. Преди издаването на заповедите на ищцата са изпратени две предизвестия, че във връзка с преобразуването трудовият й договор ще бъде прекратен на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, с оглед на което тя е била уведомена надлежно за основанието, а посочването на друго в първата заповед представлява технически пропуск. Освен това още при започване на процедурата по прекратяване ищцата е била запозната, че се касае очевидно за хипотезата на закриване на част от предприятието, а не за хипотезата „съкращаване в щата”. В изложението на И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че в противоречие с практиката на ВКС са разрешени въпросите по приложението на чл.328 ал.1 т.2 и чл.329 от КТ. Нарушен е чл.328 ал.1 т.2 от КТ, тъй като в заповедта за поправка на първоначалната заповед за уволнение не е посочено по коя от двете хипотези това е сторено. Сочат се, без да се представят, решения № 179/1997г., № 352/1998г., № 396/1998г., № 1157/2001г., № 572/2006г., всички на ВКС ІІІ ГО. Нарушен е чл.329 от КТ, тъй като въззивният съд изобщо не е обсъдил има ли извършен подбор между лицата, заемащи длъжността директор в двете преобразуващи се училища. Сочат се и се представят три решения на състави на ВКС. Поддържа се и че е от значение за точното прилагане на закона въпросът дали посочването в съдържанието на предизвестието само на текста на законовата норма по чл.328 ал.1 т.2 от КТ без посочване на конкретното основание за уволнение и при идентично съдържание на заповедта води до незаконосъобразност на уволнението или не. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 /тъй като не се сочи задължителна практика на ВКС/ от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение само по въпроса по приложението на чл.328 ал.1 т.2 от КТ – посочването в предизвестието и в уволнителния акт само на общото правно основание по чл.328 ал.1 т.2 от КТ, но не и на коя от двете съдържащи се в тази разпоредба хипотези се прекратява едностранно от работодателя трудовия договор, води ли до незаконност на уволнението. С посочените решения № 1157/14.VІІІ.2001г. по гр.д. № 2212/2000г. и № 572/06.ІV.2006г. по гр.д. № 2374/2003г., и двете на състави на ВКС ІІІ ГО /които съдът служебно издири/ се обосновава твърдението за наличието на противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения въпрос. По въпроса по приложението в случая на чл.329 от КТ действително въззивният съд не се е произнесъл. Но това е така, тъй като такъв довод ищцата не е въвела в исковата си молба като едно от обстоятелствата, на които е основала претенциите си. Искане в тази връзка /ответникът да бъде задължен да представи доказателства за извършен подбор/ процесуалният й представител е направил за първи път в първото съдебно заседание, което с оглед разпоредбата на чл.147 от ГПК не е било допустимо и не е уважено. Ето защо този въпрос е извън предмета на делото, поради което въззивният съд не е следвало да се произнася по него, а, следователно, и не се дължи извършването и на касационен контрол. По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,