Определение № 1114 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4660/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Й. срещу решение № 318 от 27.06.2022 г. по в.т.д.№ 296 от 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри търговски състав, с което е отменено частично решение № 260021 от 28.02.2021 г. по т.д.№ 329 от 2019 г. на ОС- Стара Загора, като по същество е отхвърлен предявеният от С. С. Й. срещу „Д.- Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ за заплащане на сумата 41 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди /душевни болки и страдания/ вследствие на настъпилата на 12.05.2015 г. смърт на брат й Д. С. Й. от пътно-транспортно произшествие, причинено от Б. Г. Д. с л.а.“Мерцедес“, модел „Спринтер 314“, с ДК [рег.номер на МПС], отговорността на който е предмет на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, заедно със законната лихва, считано от 31.10.2016 г. до окончателното плащане на сумата.

В жалбата се твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. В случай, когато виновно е причинена смърт на едно лице, дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди на неговите наследници, било защото те са лишени от издръжка, било че са претърпели морални страдания поради загубата на наследодателя си ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 3794 от 09.11.1959 г. по гр.д.№ 6368 от 1959 г. на ВС, I г.о.

2. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетението и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя ?

3. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при наличие на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респ.действително претърпени от последния вреди ? По втория и третия въпрос се сочи неправилно приложение на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д.№ 755 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 5 от 28.02.2019 г. по т.д.№ 1404 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о.

В писмен отговор от 30.11.2022 г. пълномощникът на ответника „Д.- Общо застраховане“ ЕАД оспорва жалбата и моли решението на Пловдивския апелативен съд да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Третото лице- помагач на страната на ответника „Д. застраховане“ АД не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от ищцата С. Й. иск за обезщетение за неимуществени вреди /душевни болки и страдания/ от настъпилата на 12.05.2015 г. смърт на брат й Д. С. Й. при пътно-транспортно произшествие, въззивният съд е приел, че съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2016 г. на ОСНГТК на ВКС на ищцата не се дължи такова обезщетение, тъй като не била доказана постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат, по-силна от обичайната. С. Й. и Д. Й. са били в обичайни взаимоотношения и връзки като сестра и брат. Обстоятелството, че са живели в една къща до пълнолетието си и около 1,5-2 години след връщането на Д. Й. от Испания /в периода от 2005 г. до 2013 г. не са живели заедно, тъй като Д. Й. е живеел и работел в Испания, а ищцата- в България/ не предполагало създаване на близост, по-силна от обичайната за такива роднини. Обстоятелството, че Д. Й. е подкрепял финансово ищцата докато била студентка във Велико Т., също било белег на добрите им отношения и грижа, но все пак те имали живи и обичащи ги родители. Не можело да се приеме, че братът е заместил фигурата на бащата в отношенията им. Реакцията на ищцата след смъртта на нейния брат също била нормална и естествена при загуба на роднина с такава степен на близост и не била основание да се направи заключение за връзка между тях, по-силна от обичайната. Още повече, че вещото лице по назначената по делото експертиза е посочило, че състоянието на ищцата е свързано с обичайни, нормални емоционални симптоми, проявяващи се при загуба на близък човек. Не било установено нещо изключително, отколкото е обичайната реакция при такава загуба.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение и предвид събраните по делото доказателства налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 70 от 03.06.2019 г. по т.д.№ 755 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 5 от 28.02.2019 г. по т.д.№ 1404 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о./ по поставените от касаторката въпроси, доуточнени от настоящия състав на ВКС, както следва: Дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди на сестра на починал при непозволено увреждане /пътно-транспортно произшествие/ в случаите, когато починалият и сестра му са имали трайна емоционална връзка помежду си и сестрата е търпяла продължителни болки и страдания от смъртта на брат си ?

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение