Определение № 4910 от 30.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5376/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 292 от 04.08.2023 г. по в. гр. д. № 158/2023 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решение № 853 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 611/2022 г. на Кюстендилския районен съд, с което са уважени предявените от А. И. М. и Й. Р. С. срещу Д. К. С. искове: иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на дворно място от 1800 кв. м., извън регулация, находящо се в [населено място], Кюстендилска област, местността „Над селото“, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, паянтов яхър и два навеса, представляващо ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], целият с площ от 1547 кв. м., ведно с двуетажна жилищна сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 54 кв. м. и сграда с идентификатор [№] – едноетажна жилищна сграда с площ от 35 кв. м., и иск по чл.59 ЗЗД за присъждане на суми от по 4036,50 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 03.04.2017 г. – 03.04.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба. Въззивният съд е приел, че собственици на процесния имот са ищците А. И. М. и Й. Р. С., в качеството им на наследници на М. С. В., по мъж С., на която имотът е поставен в дял с разделителен протокол № 142/1946 г. на Кюстендилския околийски съд. С договор от 20.02.2013 г. имотът е продаден от ищците на ответника Д. С. за сумата от 12 000 лв., платима както следва – 1300 лв. при подписване на предварителния договор, а остатъкът от 10700 лв. – при нотариалното прехвърляне на собствеността. В чл.3 от договора е посочено, че владението се предава след подписване на договора пред нотариуса. С анекс от 29.06.2013 г. е посочено, че сумата от 6000 лв. като част от продажната цена е платена, а остатъкът от 4700 лв. трябва да се плати до 31.12.2013 г. пред нотариуса. Прието е, че окончателен договор във форма на нотариален акт не е сключен, а ответникът владее имота от м. април 2013 г. При тези данни въззивният съд е приел, че ответникът не е станал собственик на спорния имот и го владее без основание. Предварителният договор няма вещен прехвърлителен ефект, а окончателен договор не е сключен. Ответникът няма правно основание за владението на имота и затова трябва да го предаде на ищците. Съдът е приел за неоснователно възражението му, че трябва да бъде признат за собственик на целия или на част от имота, тъй като спрямо него била осъществена измама относно регулационния му статус, както и поради това, че е заплатил част от цената по договора. Прието е, че представата на ответника за регулационния статус няма отношение към предмета на спора, а и той, при полагане на дължимата грижа и с оглед данните по предварителния договор за легитимиращите документи на продавачите, е могъл своевременно да установи този статус. Плащането на част от цената по предварителния договор също не води до придобиване на собственост. С оглед изхода на делото по обуславящия иск за собственост съдът е присъдил и обезщетението по обусловения иск по чл.59 ЗЗД, като е основал решението си на средната наемна цена на имота, установена с експертиза. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника Д. К. С. Жалбоподателката счита, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба. Тази молба нямала „свежи“ подписи на ищците. Липсвали такива „свежи“ подписи и на незаверените адвокатски пълномощни. Съдът отказал да допусне съдебно-графологическа експертиза за установяване на твърдението, че исковата молба и пълномощните не са подадени в оригинал. След изрични указания на съда ищците потвърдили подписите си в исковата молба и всички извършени процесуални действия, но това не водело до изправяне на нередовностите на исковата молба. Направеният от съда извод, че исковият процес и процесуалното представителство са валидно учредени, е неправилен. При липса на подпис в исковата молба съдът в съответствие с чл.129, ал.2 ГПК трябвало да даде срок на ищците да я подпишат. В случая това не било сторено. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на въззивното решение. Поддържа се, че исковата молба, съдържаща копие от подписи, не дава основание на ищците да потвърдят подписите си. Ответниците в производството А. И. М. и Й. Р. С. не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК, както и по обусловена парична претенция. Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба, поради това не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Действително, подадената в съда искова молба представлява сканирано копие на оригинал, в който фигурират подписите на ищците Й. С. и А. М.. Самият оригинал не е представен по делото. Първоинстанционният съд се е произнесъл по тази искова молба, като в производството пред него не е имало възражение за нейната нередовност. Такова възражение ответникът Д. С. е направил едва във въззивното производство. Същевременно със заявление вх. № 2777 от 23.06.2023 г. на ОС-Кюстендил ищецът Й. Р. С. е потвърдил всички процесуални действия, извършени както пред Кюстендилския районен съд по гр. д. № 611/2022 г., така и пред Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 158/2023 г., включително действията, извършени от процесуалния му представител адв. Светлана И., като е заявил, че исковата молба и пълномощното на адв.И. са подписани от него. Ищцата А. М. е упълномощила адв. С. И. да води делото от нейно име и се е явила заедно с пълномощника си в съдебно заседание на 23.11.2022 г., с което е потвърдила както подаването на исковата молба, така и представителната власт на адв. И.. И двамата ищци са внасяли дължимите държавни такси и по този начин с конклудентни действия са потвърдили исковата молба и представителната власт на адв. И.. При липса на съмнение относно действителната воля на ищеца по предявяване на иска, за съда не съществува служебно задължение да проверява автентичността на подписа му върху исковата молба – в този смисъл определение № 157 от 24.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3342/2014 г., II т. о. В същото определение на ВКС се разглежда и възможността подписът в исковата молба да бъда потвърден с конклудентни действия, извършени от ищеца в хода на висящия процес. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,