Определение № 2151 от 09.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 813/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Е. А. И., чрез адвокат П. К., срещу определение № 83 от 26.02.2025 г. по в.ч.т.д. № 63/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, 1-ви търговски състав, с което е потвърдено протоколно определение № 690 от 17.12.2024 г. по т.д. № 197/2023 г. на Старозагорски окръжен съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до приключване на образувано наказателно производство, намиращо се на фаза досъдебно производство. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и противоречие със съдопроизводствените правила, закона и с практиката на ВКС. Изтъква се, че ненужното и необосновано спиране на делата води до гледането им в неразумно дълги срокове, с което се нарушават правата на пострадалите и те напълно се лишават от възможност за справедлив процес, в разумни срокове и постигане на удовлетвореност и справедливост. Претендира се отмяната му и постановяването на ново определение, с което делото да се върне на първоинстанционния съд, с указания за разглеждането му по същество. На първо място се твърди, че по воденото досъдебно производство няма привлечено лице като обвиняем. С оглед на това са цитирани други дела на Пловдивски апелативен съд - във връзка със същото ПТП, но водени от други наследници на загиналите в автомобила - по които въззивният съд е отменил спирането на първоинстанционното дело, поради липса на привлечено лице като обвиняем. На второ място се мотивира, че е недопустимо производството по делото да се спира, само защото застрахователят оспорва, че застрахованият при него водач е причинил настъпването на съответното ПТП. На трето място се аргументира, че е недопустимо производството по гражданско дело да бъде спряно и да се чака приключването на досъдебното производство, без да е ясно кога ще приключи то с мотив, че наказателното производство следва да изясни всички обстоятелства, свързани с механизма на настъпване на ПТП, което впоследствие щяло да се отрази и на процесуалните действия на гражданския съд. Във връзка с това се твърди, че ГПК предоставя на гражданския съд достатъчно способи, посредством които е напълно възможно да бъдат изяснени всички обстоятелства, свързани с настъпването на механизма на дадено ПТП, поради което не е необходимо гражданското дело да се води след приключването на досъдебното производство. Освен това се посочва, че по настоящото дело са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод относно това какъв е механизмът на ПТП и кой е неговият причинител. На четвърто място се изтъква и интересът на ищеца за компенсиране на вредите във възможно по-кратки срокове, поради което при спиране на делото съдът следва да съобрази и принципа за гледане на делата в разумни срокове - задължителен съгласно ЕКПЧ. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, жалбоподателят формулира следните въпроси, които според него са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата воля на съда: 1/ „Налице ли са предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото, предвид изричния законов текст - при разглеждането на гражданското дело да се разкрият престъпни обстоятелства, от установяване на които зависи изходът на гражданския спор, ако съдът не се позовава изрично и не е посочил, дали по делото са разкрити престъпни обстоятелства, от които да зависи изходът на гражданския спор?“ 2/ „Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданското дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, без да е налице към момента на спирането на делото привлечено лице в качеството на обвиняем?“ 3/ „Достатъчно условие за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК ли е обстоятелството, че досъдебното производство не е приключило и е на етап разследване?“ С оглед на поставените въпроси № 1 - № 3 се твърди наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие със следните цитирани съдебни актове на ВКС: определение № 290/01.09.2020 г. по ч.т.д. № 1303/2020 г. на ВКС, I ТО, определение № 342/28.07.22 г. по ч.т.д. № 653/22 г. на ВКС, II TO. Сочи се противоречие и със следните съдебни актове, постановени във връзка със същото ПТП: определение № 90/06.03.2025 г. по ч.т.д. № 64/25 г. на Пловдивски апелативен съд и определение № 48/29.01.2025 г. по ч.т.д. № 35/25 г. на Пловдивски апелативен съд. 4/ „В случай, че по гражданско дело не са събрани доказателства, въз основа на които да се установят престъпни обстоятелства, може ли съдът да направи извод за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК или този извод е преждевременен?“ 5/ „Предвид изричното изискване гражданското дело да е разглеждано, може ли без това условие да е изпълнено, да се направи извод за разкрити престъпни обстоятелства, от значение за гражданския спор или тази норма не може да се тълкува разширително и да се прилага без разглеждане на делото, по аналогия и въз основа на предположения?“ 6/ „На кой етап от делото съдът може да прецени наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на делото и от значение ли са 1/ диспозитивното начало и отговорът на исковата молба; 2/ извършване на разследване по делото и 3/ установяване на идентичност с наказателното дело - наличие на известен обвиняем за конкретни обвинения, за да прецени дали от това наказателно зависи изхода на гражданското?“ С оглед въпроси № 4 - № 6 се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, с оглед неточното разширително тълкуване на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК - основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Допълнително се сочи и противоречие с пределение № 59 от 9.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 2242/2017 г., I т.о., ТК, определение № 655 от 19.09.2015 г. по ч.гр.д. № 5301/2013 г. на IV г.о. - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 7/ „Във връзка със задължението да се спазва ЕКПЧ за приключване на делата в разумен срок, трябва ли всяко спиране да е категорично обосновано и да е доказана необходимост или съдът може да спре производството по висящо гражданско дело при всяко предположение за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК?“ По този въпрос се твърди наличието на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а с оглед на соченото решение на Съда по правата на човека по делата F. v. Bulgaria, № 37346/05, 10.05.2011 и D./Hamanov v. Bulgaria, № 48059/06 / №2708/09. 10.05.2011 - и на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. 8/ „Трябва ли да се спре производството по гражданското дело до приключване на досъдебното производство, респ. наказателното дело, при положение, че понятието за вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското право, присъдата или решението се отнася до осъждане или оправдаване само за конкретни текстове по ЗДвП във връзка с чл. 343 НК, но те могат да са различни от установените в гражданското производство нарушения на правилата за движение, а за последните нарушения присъдата няма действие?“ По този въпрос се твърди наличието на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., II т.о. на ВКС. 9/ „Трябва ли да се спре производството по гражданското дело до приключване на наказателното дело, при положение, че по делото е приложен констативен протокол за ПТП, а в чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение - в тази връзка следва да се отговори и на въпроса - след като застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията за компенсиране на вредите, може ли съдът да се освободи от това задължение и да не дължи произнасяне при наличие на много по-голям обем доказателства от тези, с които разполага застрахователят?“ С оглед деветия поставен въпрос се сочи приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 10/ „Спирането на гражданското дело до приключване на наказателното не води ли до грубо нарушаване на „принципа на справедливост“, постигането на който е основната цел по тези дела. като се отчете твърде продължителното водене на наказателни дела в определени случаи и последващото водене на гражданско дело с години и до риск за изтичане на установената 5 годишна давност? Спирането на гражданското дело до приключване на наказателното не води ли до грубо нарушаване на правата и законните интереси на увредените лица, търсещи компенсация на вреди от деликт и не противоречи ли това на смисъла и логиката на ЗЗД и КЗ, установени в интерес на увредените лица /както с презумпцията за вина, така и с прекия иск по КЗ/? Трябва ли да се спира гражданското дело до приключване на наказателното и увредените да са принудени да получат реална компенсация 6, 7 години след увреждането, обосновано ли е подобно спиране и съответства ли на принципа на справедливост?“ Твърди се, че по горепоставения въпрос е налице противоречие с определение № 290/01.09.2020 г. по ч.т.д. № 1303/2020 г. на ВКС, I ТО и с определение № 342/28.07.22 г. по ч.т.д. № 653/22 г. на ВКС, II TO - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допълва се, че по последния поставен въпрос практиката на съдилищата е различна, което налага уеднаквяването й - хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът в производството- ЗАД „Асет иншурънс“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт Х. И., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в писмено становище оспорва основателността на подадената частна касационна жалба. Третото лице - помагач по делото - ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт А. С., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, също в писмено становище оспорва основателността на подадената частна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното: За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е посочил, че с обжалваното пред него протоколно определение № 690 от 17.12.2024 г. по т.д. № 197/2023 г. на Старозагорски окръжен съд първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, по искане, направено от ответника по делото. В тази връзка въззивният съд е отбелязал, че в обжалвания пред него съдебен акт е било прието, че по образуваното досъдебно производство подробно ще бъдат изяснени всички обстоятелства, свързани с механизма на настъпване на ПТП, което впоследствие ще се отрази и на процесуалните действия на гражданския съд. Въззивният съд е изтъкнал аргумента на Старозагорски окръжен съд за спиране на делото - констатираните от съда, при извършване на служебни справки обстоятелства - че в изготвените и приети експертизи по общо 13 броя дела, образувани пред същия съд във връзка с процесното ПТП, са налице известни разминавания /първоинстанционния съд е употребил думата „нюанси“/ относно механизма на настъпване на произшествието, а и свидетелските показания са също нееднозначни във връзка с едни и същи обстоятелства, които следва да се изяснят по делото. Въззивният съд е счел за правилно обжалваното пред него определение. Уточнил е, че е безспорно, че във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 295/2022 г. по описа на ОД на МВР - [населено място] за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”в” във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, по което към момента не е привлечено като обвиняем конкретно физическо лице. Въпреки гореизложеното въззивният съд е преценил, че в случая производството по делото подлежи на спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като са налице трудности, по-сериозни от обичайните, за разглеждане на гражданския спор самостоятелно, преди приключване на досъдебното производство. Този извод е мотивиран с преценката на съда, че събраните до момента противоречиви доказателства не позволяват да бъдат установени само със способите на гражданския процес и извън наказателното производство причините за процесното ПТП, неговия механизъм и участниците в произшествието, т.е. лицето /или лицата/, причинили произшествието, а това е едно от основните спорни между страните обстоятелства. С оглед на това въззивният съд е потвърдил като правилно обжалваното първоинстанционно определение за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивния съдебен акт се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба, респ. частната касационна жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК или на чл. 280, ал. 2 ГПК. От значение за изхода на спора, в съответствие с възприетото в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на обжалвания съдебен акт, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането му до касационен контрол. В случая първият, както и тези от третия до десетия от въпросите на жалбоподателя не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Първият, третият и четвъртият въпроси са несъответни на действителните изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция и видни от мотивите му. Останалите въпроси са хипотетични и без конкретна връзка с мотивите на обжалваното определение, а петият такъв е и неясен. Касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне по поставения от жалбоподателя втори въпрос. Даденият от съда негов отговор в случая е в противоречие с постоянната практика на касационната инстанция по прилагането на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, включително цитирана от жалбоподателя, която еднозначно приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Необходимо е да е налице идентичност, както между обстоятелствата – елементите от фактическия състав на гражданската деликтна отговорност с тези на престъпния състав, изцяло или частично изследвани в наказателното производство, образувано по повод на конкретното ПТП в случаите, в които същото съставлява и престъпление, така и на лицето, сочено в исковата молба като деликвент, и привлеченото като обвиняем за престъплението в наказателното производство, за да бъде обосновано спирането на гражданското производство до приключването на наказателното. Само в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Доколкото в случая наказателното производство е в досъдебна фаза и по същото няма привлечено като обвиняем лице /обстоятелства, по които не се спори, същите са и установени от намиращото се в първоинстанционното производство на л. 188, втория том от делото, писмо от ОП – Стара Загора/, не може да се приеме че по делото е установено наличието на основанието за спиране на същото по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, съобразно цитираните непосредствено по-горе разяснения. Посочената от третото лице помагач на страната на ответника в производството в отговора му на жалбата, практика на ВКС в противен смисъл, е неотносима към случая, като формирана при обстоятелства, различни от процесните – от фактическа и/или правна страна. Никакви съображения за удобство и/или целесъобразност – изчакване на присъдата на наказателния съд с оглед зачитането на ефекта й по чл. 300 от ГПК от гражданския съд, никакви „нюанси“ в заключенията на вещите лица по експертизи, допуснати и изслушани в други граждански производства, макар и с предмет същото ПТП, нито пък трудности, според съда - по-сериозни от обичайните за разглеждане на гражданския спор самостоятелно, преди приключване на досъдебното производство, дори и такива да са налице, не отменят нито възможността, нито задълженията за гражданския съд за установяване на правнорелевантните факти по делото и разрешаването въз основа на така установеното, на гражданскоправния спор със средствата на гражданския процес, при липсата на основанията по чл. 124, ал. 5, респ. – чл. 229, ал. 1, т. 4 и/или т. 5 от ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение