Определение № 131 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2982/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. П. срещу решение № 1161 от 10.06.2020г. по в. гр. дело № 539/2020г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над сумата 3 200 лв. до предявения размер от 35 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2017г. до окончателното изплащане. Касаторът - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъде уважен изцяло. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски по делото. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Правилно ли е приложен критерия на чл. 52 ЗЗД, чл. 4 и чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ за намаляване на размера на обезщетението, след като прокуратурата е образувала наказателно производство срещу ищеца на 27.09.2010г. и са извършени всички следствени действия с негово участие? При какви условия тази инстанция може да коригира – съкрати за нуждите на гражданското производство срока на наказателното производство съобразно ППВС № 4/96г.?“; 2. „Дали е основание по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ частичното прекратяване на наказателното производство в съдебна фаза на основание чл. 289, ал. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК поради процесуалната норма за изтекла абсолютна погасителна давност? Следва ли да се квалифицира отказът на увредения докрай да докаже своята невиновност и при процесуален срок и в контекста на чл. 6 ЕКПЗЧОС съставлява ли принос по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ?“; 3. „Правилно ли въззивният съд е определил глобален размер на обезщетението при две наказателни производства, които се водят успоредно за срок от две години за различни престъпления срещу едно и също лице и в това му качество, ако искът за второто е висящ пред друг съд? Има ли основание за намаляване на обезщетението заради втори висящ иск и задължително ли е съобразяването на този съд с решението на въззивния съд?“; 4. „Правилно ли въззивният съд е изолирал СПЕ относно здравето на ищеца при наличие на гласни доказателства, експертиза и отсъствие на медицински документи?“ и 5. „Следва ли въззивната инстанция при определянето съгласно чл. 52 ЗЗД на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да вземе предвид, наред с обичайно предвидимите вреди и останалите релевантни към вредите и за размера на обезщетението обстоятелства, като фази, през които преминава наказателното производство, постановяването на осъдителни присъди, особено, ако между присъдата и изготвяне на мотивите периодът е повече от 2 години, броя и продължителността на мерките за неотклонение, криминалистическите регистрации в рамките на цялостното наказателно преследване?“, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 2 ППВС № 4/1996г., т. 7, 11 и 13 ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК, решение № 61/28.04.206г. по гр.д. № 4546/2015г. на ІІІ г.о.; решение № 377/22.06.2010г. по гр.д. № 1381/2009г. на ІV г.о.; решение № 127/21.05.2019г. по гр.д. № № 1881/2018г. на ІІІ г.о.; решение № 248/16.10.2014г. по гр.д. № 440/2014г. на ІV г.о.. Ответникът по касационната жалба – Прокуратурата на РБ, не подава отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с цена над 5 000 лв., т.е. тя е процесуално допустима. Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления, извършени с едно деяние на 21.01.2008г., по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 НК и по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК, повдигнати съответно на 10.01.2012г. и на 13.09.2013г., по които е образувано нохд № 17988/2013г. на СРС, 15 състав, приключило по отношение на първото обвинение с прекратително определение от 16.11.2015г. поради изтичане на абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване, и по отношение на второто обвинение - с оправдателна присъда, влязла в сила на 02.05.2017г.. Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на незаконно обвинение, производството по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, по отношение на обвинението в престъпление по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК. Счел е, че не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за репариране на вредите от обвинението в престъплението по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 НК, тъй като действията на ответника и разследващите органи по това обвинение до прекратяването на наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност са извършени законно и след прекратяването ищецът изрично е заявил, че не желае производството да продължи и съдът да се произнесе с присъда. Поради това, е заключил, че спрямо това обвинение в престъпление не е налице влязъл в сила съдебен акт, с който да е прието за установено, че деянието не е извършено или че същото не съставлява престъпление, т.е. лицето да е оправдано (в този смисъл т. 8 ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС). Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди от обвинението в престъплението, за което е оправдан, които са следните: продължителността на наказателното производство по незаконното обвинение от 3 г., 7 м. и 19 дни (13.09.2013г.-02.05.2017г.), през който период ищецът е участвал един ден в процесуално-следствени действия в досъдебното производство и 13 дни в процесуално-следствени действия в съдебната фаза; вида на престъплението по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК, което не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; липсата на взета мярка за неотклонение по отношение на това престъпление; засягането на психичния му живот – преживяна психическа травма, състояние на нервност и избухливост; влошените отношения с бившата му съпруга, гражданка на Великобритания, която спира заради наказателното преследване двамата му сина (тогава на 15г. и на 8 г.) да го посещават в България, при което контактите между баща и деца стават много по-редки; изпитваната вина от смъртта на майката на ищеца, която приживе се притеснява, ядосва се и се тревожи за наказателното производство, при което здравето й се влошава; възрастта на ищеца – 48г.; чистото му съдебно минало; накърняването на доброто му име в обществото, изградено като изявен спортист (национален състезател по плувни спортове, многократен републикански и балкански шампион, рекордьор и участник в Олимпиадата в Москва през 1980г.); непромененото здравословно състояние на ищеца, което не е установено да се е влошило през времетраенето на наказателното производство – псориазисът не е установено с експертно медицинско заключение да е причинен или влошен от процесното незаконно обвинение, а установеното от съдебния експерт – психолог по приетата съдебно-психологична експертиза психологично заболяване не е в причинно-следствена връзка с процесното незаконно обвинение, тъй като липсват доказателства за психологичното състояние на пострадалия преди наказателното производство; неустановената причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и влошаването на търговската дейност на управляваното от ищеца търговско дружество „Фарнекс“ ЕООД; обстоятелството, че в същия период (09.02.2015г. – 27.09.2017г.) против ищеца е водено и друго наказателно производство, по което е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 227б, ал. 2 НК (непоискване на откриване на производство по несъстоятелност), което е по-леко по тежест от процесното и по което е оправдан с влязла в сила присъда, също причинило неимуществени вреди на ищеца, които не могат да бъдат разграничени от търпяните от процесното незаконно обвинение. Съобразявайки горепосочените конкретни правнорелевантни обстоятелства, САС е определил съгласно чл. 52 ЗЗД глобално обезщетение за неимуществените вреди в причинно – следствена връзка с водените срещу ищеца две незаконни наказателни производства за престъпления по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК и по чл. 227б, ал. 2 НК, в размер на 6 000 лв.. Приел е принос от 2/3ид.ч. в горепосоченото обезщетение от процесното незаконно обвинение в престъпление по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК, т.е. в размер на 4 000лв., от която сума е приспаднал платеното на ищеца по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ обезщетение в размер на 800 лв. за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на нохд № 17988/2013г. на СРС, по което е повдигнато обвинението в престъплението по чл. 316 вр. с чл. 311, ал. 1 НК, при което е присъдил по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в полза на ищеца остатъкът от 3 200лв.. За разликата до предявения размер от 35 000 лв. е счел искът за неоснователен и поради това го е отхвърлил. Настоящият касационен състав намира, че е налице соченото от касатора - ответник основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение само по поставения материалноправен въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, преформулиран съобразно правомощията на касационната инстанция. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. сочената от жалбоподателя в касационната му жалба, както и решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. 0 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др., размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, доказателствата за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, вкл. установени със съдено-психологическа експертиза, възрастта на пострадалия, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, от който се претендират вреди по делото и не са налице условия за определяне на глобално обезщетение по смисъла на т. 8 ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от всички обвинения в престъпления, и съдебното минало с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания, които са различни при лица, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална принуда и при лица, които са били обект на наказателно преследване и са били вече осъждани за други престъпления. С атакуваното въззивно решение при определяне на процесното обезщетение не са отчетени в достатъчна степен и всички горепосочени обстоятелства с правно значение, в противоречие с ППВС № 4/1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и горецитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по горепосочения правен въпрос. Останалите поставени от касатора въпроси не притежават характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Те са относими към правилността на въззивното решение и по тях касационният съд ще се произнесе в решението си по чл. 290 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,