Определение № 201 от 14.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1670/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. П. М. като настойник на дъщеря й И. И. М., срещу решение №701/13.04.2020г., постановено по в.гр.д.№2768/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, с което - след отмяна на решението, постановено гр.д.№5724/2015г. на СГС, І-4 с-в, в осъдителните му части: 1.) са отхвърлени предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против „Дженерали застраховане“ АД за разликата над сумата 8 573.39лв.; 2.) са отхвърлени изцяло предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против ЗАД „Армеец“ АД и 3.) е потвърдено решението на СГС в отхвърлителните му части.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради груби нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Оспорва се извода на съда, че с влязлото в сила решение, с което ответниците са осъдени да заплатят на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, не се съдържа признание на ответниците за естеството на уврежданията, резултат от настъпилото застрахователно събитие. Акцентира се, че видът на уврежданията и причинната връзка със злополуката са установени със сила на пресъдено нещо с предходното осъдително решение за неимуществени вреди. Отделно се твърди, че необосновано, в противоречие със събраните по делото доказателства и с разпоредбата на чл.155, ал.1 ГПК, съдът е приел, че исковите претенции за недоказани. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания за събиране на допълнителни доказателства, а при условията на евентуалност – уважаване изцяло от касационната инстанция на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, относно задължението на въззивния съд да събере необходимите доказателства при наличие на неизяснени факти. Същевременно са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:

1. „ Следва ли съдът, когато допуска експертиза, поискана за пръв път пред въззивната инстанция, да изиска и събере необходимите документи за изготвянето й, когато такива липсват по делото и вещото лице изрично е заявило, че няма доказателства, въз основа на които да даде отговор на поставените въпроси?“;

2. „Обвързан ли е съдът от признанието на ответното дружество, респ. отричане на състоянието на ищцата, налагащо пожизнени разходи за лечение с оглед пожизнено увреждане и 100% пожизнена инвалидизация, установена със СПН с решение по предходно дело, предполагаща постоянни ежедневни разходи за лечение в тази връзка, за които не се изискват рецепти и лекарско предписание?“;

3. „ Може ли съдът да прави произволни изводи за недоказаност на направените разходи за лечение и закупуване на консумативи, когато няма доказателства от оспорващата страна, че е задължително и необходимо наличието на лекарско предписания за съответните разходи?“ и

4. „ При искове за остойностяване на имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и закупуване на лекарствени средства и консумативи при пожизнено увредено лице в безпомощно състояние, осъществявано предимно в домашни условия, следва ли да се назначава и медицинска експертиза от вещо лице със съответната специалност, отговаряща на уврежданията на пострадалото лице, която да дава заключение, че направените разходи са във връзка с провежданото лечение?“.

Отделно в изложението се излагат съображения, че въззивното решение е „очевидно неправилно“ като основание за допускането му до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори на касационната жалба от ответните дружества „Дженерали застраховане“ АД и ЗАД „Армеец“ АД, в които се твърди, че не са налице поддържаните от касаторката основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излагат се доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. С отговора на „Дженерали застраховане“ АД се претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Не е представен писмен отговор на касационната жалба от третото лице – помагач Г. Г. И.,

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решението, постановено по гр.д.№5724/2015г. на СГС, в частта му, с която ответникът „Дженерали застраховане“ АД е осъден да заплати на И. И. М. на чл.226, ал.1 КЗ (отм.) обезщетение за имуществени вреди за разликата от сумата 8 573.39лв. до 24 078.59лв. (1/2 от присъдената общо сума от 48 157.18лв., дължима по равно от двете ответни дружества), като вместо това е отхвърлил претенциите против Дженерали застраховане“ АД за посочената разлика, ведно с претендираната лихва, считано от 04.05.2015г. Първоинстанционното решение е отменено и в частта му, с която ответникът ЗАД „Армеец“ АД осъден да заплати на И. М. сумата 24 078.59лв. ( Ѕ от присъдената общо сума от 48 157.18лв., дължима по равно от двете ответни дружества), като са отхвърлени изцяло исковите претенции по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против ЗАД „Армеец“ АД. С обжалваното решение е потвърдено решението за СГС в частта му, с която са отхвърлени исковете на И. М. за заплащане на сумата общо в размер на 20 449.92лв. (по Ѕ от двете застрахователни дружества) – за разходи за престой и лечение в [населено място] и за разликата от 14 632.53лв. до 15 609.54лв. – разходи за лекарства и консумативи за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2014г. Поради необжалване първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която ответникът „Дженерали застраховане“ АД е осъден да заплати на ищцата сумата 8 573.39лв. и в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от 14 632.53лв. до 15 609.54лв. – разходи за лекарства и консумативи за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2014г.

Въззивният състав е приел за безспорно, че са налице основанията за ангажиране на отговорността по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на двете застрахователни дружества в равна степен по задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ за обезщетяване на причинените на И. М. вреди в резултат на настъпилото на 04.05.2010г. ПТП, причинено виновно от застрахованите при ответниците Г. Г. И. - водач на л.а. Сеат с ДК [рег.номер на МПС] и П. Ю. И. - водач л.а. Рено с ДК [рег.номер на МПС].

Позовавайки се на възраженията на ответните дружества, касаещи липсата на доказателства за наличие на причинна връзка между част от претендираните разходи и уврежданията, получени от ищцата, възраженията за липсата на данни за необходимост от извършване на част от претендираните разходите и възраженията, че не са установени част от разходите да са действително извършени, въззивният състав е обсъдил заключението на вещото лице Й. по допусната пред въззивната инстанция медицинска експертиза. Посочил е, че според експерта няма доказателства за уврежданията на ищцата и на това основание не може да се направи преценка за необходимостта от закупуваните лекарства, както и че няма рецепти или рецептурна книжка, удостоверяващи предписване на медикаментите от лекар, поради което не може да се установи дали част от сумите не подлежат на реимбурсиране от НЗОК. Съдът е акцентирал и върху заключението на вещото лице, че няма данни за осъществено в [населено място]-Русия, лечение, като от сайта на клиниката вещото лице е установило, че там се извършва биоакустична корекция на функциите на главния мозък, терапия на биологичната обратна връзка, аудио-вокална тренировка по метода на А. Томатис, който метод се прилага и в България.

За да приеме, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло по отношение на ответника ЗАД „Армеец“ АД и за разликата над 8 573.39лв. по отношение на „Дженерали застраховане“ АД (с оглед влязлото в сила решение на СГС за сумата от 8 573.39лв.), въззивният състав е посочил, че по делото не е прието като доказателство (въпреки описването му в исковата молба и позоваването на него в мотивите на обжалвания съдебен акт), решение по гр.д.№1393/2012г. на САС, изменило по размер, но потвърдило като обосновано решение по гр.д.№13322/2010г. на СГС, с което в полза на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Според съда направеното от ответниците признание за основателност на претенции по чл.226 КЗ (отм.) не съдържа признание за естеството на уврежданията на ищцата, поради което не може да се установи причинна връзка между заявените имуществени вреди и телесните увреждания на ищцата, пряко следствие от катастрофата. Въззивният състав е посочил, че в двете производства се заявяват различни по вид вреди, които като елемент от деликтно поведение и причинната връзка между тях и вредоносното деяние, подлежат на доказване.

Според въззивния състав ищцата не е изпълнила указанията, дадени с доклада по чл.146 ГПК за начина на разпределяне на доказателствената тежест и подлежащите на доказване обстоятелства и не е поискала събиране на допълнителни доказателства, включително след отмяната на хода по същество пред първата инстанция. Съдът е посочил, че липсата на данни за уврежданията на ищцата, спрямо които да се изследват възраженията за липсваща причинна връзка деликта и вредата, както и липсата на предписания от конкретен лекар, обуславят невъзможност да се анализира, дори и с помощта на медицинска експертиза, дали закупените санитарни пособия, медикаменти и други лекарствени продукти са били подчинени на лечението на ищцата. Апелативният състав е приел за основателно възражението на ответниците, че признатите размери на разходите от първата инстанция, не се дължат и поради липсата на представени касови бонове, удостоверяващи плащанията. По отношение на претендираните разходи за лечение в клиниката в [населено място]-Русия, съдът е посочил, че по делото липсват доказателства за необходимост да се осъществи въпросното лечение, за конкретиката на проведените процедури и за несъществуването на аналогично лечение в България, както и че липсват данни съответното лечение да е било медицински назначено и зачетено като ефективно.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед твърдението в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, относно задължението на въззивния съд да събере необходимите доказателства при наличие на неизяснени факти. В случая липсва формулиран конкретен въпрос, който да може да бъде преценен в контекста на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна в посоченото тълкувателно решение – в т.2.2 и т.3, е разяснено в кои хипотези въззивният съд следва служебно да събира доказателства, което задължение не се отнася до всички случаи при наличие на неизяснени факти.

Не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал1, т.3 ГПК поставените от касатора четири въпроса, цитирани дословно по-горе в мотивите на настоящото определение. Всичките въпроси са свързани с начина на доказване и установяването на конкретните обстоятелства, релевантни за правния спор, както и с изводите на съда, направени въз основа на събраните по делото доказателства. В тази връзка въпросите са относими изцяло към правилността на обжалваното решение, която (извън случаите на очевидна неправилност), не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Отделно следва да се има предвид, че по начина, по който са формулирани, въпросите, касаещи доказването на конкретни факти и конкретни процесуални действия на съда, не са и не могат да бъдат от значение за точното прилагате на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на обжалваното въззивно решение е осъществено основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. Въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, когато страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към него, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, игнорирал е императивни правни норми, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика.

В конкретния случай въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като от мотивите към него е видно, че при постановяването му са нарушени основополагащи принципи и правила на гражданското съдопроизводство, изискващи от въззивния съд да предостави на страните търсената съдебна защита и да им съдейства за установяване на обективната истина по делото, както и да основе решението си на установените от него факти и доказателства и на закона. В противоречие с правната логика е извода на съда, че по делото не е установено какви увреждания е получила ищцата, доколкото не било прието като доказателство, (въпреки описването му в исковата молба и позоваването на него в мотивите на обжалвания съдебен акт), решението по гр.д.№1393/2012г. на САС, с което ответните дружества са осъдени да заплатят на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. От една страна ответниците не са оспорвали, че ищцата е получила уврежданията, установени с влязлото в сила решение по гр.д.№1393/2012г. на САС, обусловили присъждането на обезщетението за неимуществени вреди. като всъщност, както пред първата, така и пред въззивната инстанции, застрахователните дружества не оспорват вида и характера на уврежданията на ищцата и причинната им връзка със злополуката (както неправилно е прието от въззивния съд), а възразяват, че претендираните разходи не са в пряка причинна връзка с уврежданията, че липсват данни за необходимостта от извършването им, както и че не е установено тези разходи да са извършени. От друга страна решението №1398/31.07.2012г. по гр.д. №1393/2012г. на САС, е публично достояние, намиращо се в базата данни на АС-София в Интернет. На последно място неправилно в обжалваното решение е посочено, че ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди за разходи за лечение за увреждания, различни от тези, установени с влязлото в сила решение по гр.д.№1393/2012г. на САС.

Явната необоснованост на извода на съда, която се констатира „prima facie“, за липса на доказателства за получените от ищцата уврежданията в резултат на застрахователното събитие, е довела до последваща схематичност на мотивите на решението в степен, че не може да се приеме, че въззивният съд е формирал свои собствени изводи, основани на фактите и доказателствата по делото. Приемайки en bloc, че всички претенции на ищцата са недоказани, въззивният състав не се е произнесъл по въведените от страните доводи и възражения, нито е обсъдил събраните по делото доказателства (фактури, заключенията по извършените счетоводна и медицинска експертизи и др.). Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание без задължение за внасяне на ДТ, от която касаторката е освободена.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,