Определение № 385 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 55/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение №101от 15.10.2019г по гр.дело № 363/2019г. на Варненски апелативен съд, с което в обжалваната от касатора част е потвърдено решение №571от 09.05.2018г на Варненски ОС ,по уважен иск на основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди, претърпени от водача на лек автомобил С. Й. С. при пътно-транспортно произшествие на 22.10.2013г,при което управляван от него автомобил ,движещ се по Автомагистрала „Хемус“, в резултат на липсващите предпазни съоръжения /предпазна ограда/в района на процесния пътен участък от А2,е ударил(преминал) през внезапно навлязло на пътя диво животно и е катастрофирал ,като настъпилите вреди са в резултат от необезопасяването на участъка съгласно изискванията на чл. 3, чл.7, т.6 ЗП от лица ,за които ответникът отговаря. Механизмът на произшествието е изяснен от приетата по делото СТЕ и съгласно заключението на вещото лице ударът е бил непредотварим за водача при скорост на движение над 70-75 км/ч,при разрешена от 140 км/ч в този участък. Съдът не е приел за установено скоростта на лекия автомобил да е била превишена над допустимата и е отхвърлил възражението за съпричиняване,отчитайки също така непредвидимия за водача характер на препятствието,при неговата поява в случая. След неуспешна маневра с цел да се избегне сблъсъка ,при последвалия удар с животното, ищецът е загубил управление на МПС и от катастрофата са приченени множество травматични увреждания - съчетана травма на глава, гърди, корем, крайници, контузия на мозъка с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на гръдния кош, контузия на белия дроб, сърцето, корема, разкъсване на черния дроб, десерозация на дебелото черво, ретроперитонеален хематом, комбинирана травма в областта на дясната лакътна става със счупване на костите изграждащи ставата. Уврежданията са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, наложили оперативни интервенции, първоначален болничен престой от две седмици и отново в периода 10.11.2015г.-14.11.2015г. за открито наместване с вътрешна фиксация на хумерус. Заради счупването на лакътната става ищецът е бил за продължителен период от време с обездвижена дясна ръка Наред със силни физически болки и страдания ищецът се сринал и емоционално,развил е симптоми на разстройство в адаптацията с умерено тежък депресивен синдром, като състоянието постепенно е отзвучавало в рамките на 6 месеца, но и понастоящем в емоционалното му състояние са налице амнестични данни за емоционална лабилност, както и други остатъчни церебрастенни симптоми/посттравматичен мозъчен синдром/.Въпреки двете операции на ръката понастоящем тя е деформирана и с невъзстановени напълно функции.Според приетата СМЕ е налице видима деформация, водеща до ненормална позиция на десния горен крайник спрямо тялото, мекотъканен дефект в областта на дясната мишница и в сгъването на дясната лакътна става ,които водят до загрозяване и ще останат завинаги. Така установените по вид, период и интензитет физически и психични болки и страдания, резултат от претърпяното ПТП, последното резултат на влизането на диво животно на магистралата,предвид бездействие служителите на въззивника за изпълнение на нормативно предвидени задължения по поставяне на предпазна оградна мрежа,както и обстоятелството, че при ищеца обезобразяването на горния десен крайник и трайното затруднение в движението му, ще останат доживотно, са мотивирали въззивният съд да приеме, че справедливото по см. на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 40 000лв., включително предвид възрастта на пострадалия и затрудненията,които ще търпи до края на живота си. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ответника. Касаторът счита изводите на съда за налиие на причинна връзка между липсата на оградна мрежа и настъпилото ПТП за неправилни, а обезщетението за завишено. В изложение се посочва ,че въззивното решение касае материалноправни и процесуалноправни въпроси произнесени в противоречие с ППВС №17/1963г и ППВС №4/1968г в прилагане на правилото по чл.51,ал.2 ЗЗД и принципа на справедливостта съобразно чл.52 ЗЗД. Независимо от това, защитата счита решението за очевидно неправилно,налице е чл.280, ал.2 ГПК поради грубо нарушение правилата на формалната логика. При изложение,изчерпващо се с горното съдържание,ответникът по жалбата С. Й. С. оспорва в отговор сочените основания за допускане на жалбата до разглеждане ,като изтъква липсата на формулирани правни въпроси.Претендират се разноски от представляващата го адвокат М. П. от АК Варна на основание чл. 38 от З Адв. Становище в подкрепа на жалбата е депозирало третото лице помагач „Инжстройинжинеринг“ ЕООД След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението не е формулиран правен въпрос ,така не е отгорворено на общо изискване в чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не го извежда по своя преценка. Не съставлява точно и ясно поставен правен въпрос цитирането на нормата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Също така, при обосновка на селективния критерии на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не е достатъчно изтъкването на ППВС№17/1963г. като тълкувателна практика на Пленума на ВС ,засягаща някои въпроси във връзка с отговорността при непозволено увреждане. За пълнота следва да се изтъкне ,че съответно на трайната съдебна практика в случая е дадено разрешение във връзка с поддържаните от ответника възражения за съпричиняване от страна пострадалия ,които съдът решаващо е оценил с оглед установените по делото факти и значението им за причинната връзка при настъпване на пътно-транспортното произшествие. Конкретен въпрос ,свързан с приложената от съда норма на чл. 52 ЗЗД ,съответно изведения принцип на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди ,също не е формулиран. Липсва и обосновка по отношение на поддържаното противоречие с ППВС №4/1968г. - не е посочено в какво се изразява същото и по кой правен въпрос. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с указанията в ППВС №4/1968г. Приложени на практика в настоящия случай ,тези указания не обуславят разрешение, различно от обжалваното - въззивният съд е посочил кои обстоятелства са от значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер, критерият за справедливост не е възприет като абстрактен .При наличие на травматични увреждания решаващо са обсъдени всички указани в задължителната съдебна практика обстоятелства ,които са от конкретно значение за установяване на неимуществените вреди при ищеца и определянето на справедливо обезщетение за тях. Не е е налице изтъкваното основание по чл. 280, ал.2 ГПК предвид съдържанието на въззивното решение. До изложените фактически изводи съдът е достигнал логично и при анализ на събрани по делото доказателствата с участие на страните.Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението.Очевидна неправилност,като квалифицираща степен на порочност и основание за допускане до касационен контрол при въззивни решения има,когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, когато са нарушени основополагащи за съдопроизводството процесуални правила ,а също и когато се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически,опитни и общоприложими научни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от ВКС в настоящия случай. Касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“ дължи адвокатско възнаграждане на процесуалния представител на ответника по жалбата адв М. Х. П. от АК Варна, предвид безплатно поета адвокатска защита и на основание чл. 38 ЗАдв., в размер на 2036 лева Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.