Определение № 773 от 20.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 148/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. П. С. –в качеството й на трето лице-помагач на ответника ТПК“Хигиена и красота“ срещу решение №425/06.102015 г. на Врачански окръжен съд по гр.д. №504/2015г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 11.05.2015 г. по гр.д. №2329/14 на РС-Враца, с което по иск с правно основание чл.58 ЗК предявен от Г. Я. Ц. и И. С. И. са отменени като противоречащи на закона решенията на проведеното на 07.05.2014 година извънредно Общо събрание на ответната кооперацията, с което са избрани нови членове на ръководни органи: председател и УС, освободен е досегашният председател на кооперацията и същият е изключен като член-кооператор, дадено съгласие на новоизбраните управителни органи да се разпореждат със съответното недвижимо имущество-собственост на кооперацията. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284 ал.3, т.1 ГПК се сочат като основания за допускане на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба и ответник по иска ТПК“Хигиена и красота“ –гр.В. в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. От страна на останалите ответници по жалбата-ищците Г. Я. Ц. и И. С. И. не са постъпили становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че още при свикването на извънредното общо събрание на кооперацията са нарушени разпоредбите на чл.16 ал.3 т.2 ЗК: събранието е свикано по искане на шест член-кооператори, което не отговаря на изискването това да става по инициатива на най-малко 1/3 от членовете. От наличните доказателства, според съда, общият брой на член- кооператорите в ответната ТПК“Хигиена и красота“ е останал неизяснен. Освен това от събраните гласни доказателства се установява, че липсва разгласена и станала известна на всички кооператори писмена покана за това -нарушение на чл.16 ал.1 ЗК. Не се доказва и наличието на законово определения необходим кворум за вземане на решения от ОС на кооператорите, съгласно чл.17 ЗК. С оглед констатираните законови нарушения, въззивният съд е счел иска за основателен. В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба от страна на кооперацията се формулира като въпрос от значене за спора: за разпределението на доказателствената тежест по отношение на третото лице-помагач при бездействие на подпомаганата от него страна. Твърди се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита за неоснователно позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай: разпоредбата на чл.221 ал.1 ГПК, даваща на третото лице-помагач всички права каквито има и подпомаганата главна страна в процеса с изключение на правото да се разпорежда със спорното право, е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване. Такава е и разпоредбата на чл.154 ГПК, относно доказателствената тежест на страните в процеса/ главни и подпомагащи/, която вменява в тяхно задължение установяването на фактите, от които твърди, че черпи права. С оглед изложеното, съдът намира, че липсва основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК. Водим от изложеното, ВКС, състав на ІІ т.о.