Определение № 1160 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 487/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. К. срещу определение № 10 от 04.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 361/2023 г. на Разградския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 31 от 14.11.2023 г. на съдия по вписванията при Разградския районен съд за отказ за вписване на искова молба по гр. д. № 1871/2023 г. на Разградския районен съд. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поради което иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С молба вх. № 4964/14.11.2023 г. касаторът е сезирал съдията по вписванията с искане за вписване на искова молба по гр. д. № 1871/2023 г. по описа на Разградския районен съд, към която са приложени исковата молба, скица на имота и удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия, квитанция за платена държавна такса и удостоверение за данъчна оценка. Представено е и разпореждане № 2699 от 01.11.2023 г. по посоченото дело, с което исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания в триседмичен срок от съобщаването да отстрани нередовностите й, като посочи ответниците по иска и представи екземпляри от исковата молба за всеки от тях, заяви надлежен петитум с точна индивидуализация на недвижимия имот, заплати държавна такса и впише исковата молба. С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване на представената искова молба, като е приел, че в нея не са посочени ответниците и не е индивидуализиран имотът, предмет на съдебния спор, съответно същата не отговаря на изискванията на чл. 12 ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1, б. „а“ и б. „в“ от Правилника за вписванията /ПВ/. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ПВ, включва преценка дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Вписването на исковата молба може да бъде отказано, ако тя не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота. Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването, защото тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка. В настоящия случай е налице несъответствие на представената пред съдията по вписванията искова молба с изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а“ и б. „в“ ПВ, тъй като в същата не са посочени надлежни ответници и липсва индивидуализация на имота, предмет на съдебен спор. Не е налице и хипотезата за вписване на акт, който е проверен от съда и ненуждаещ се от преценката на съдията по вписванията, тъй като съдът е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовностите и за вписване на исковата молба. Поредността на действията съобразно дадените в разпореждането на съда указания предполага ищецът първо да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалните норми и след това да поиска вписване на редовната искова молба. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но конкретен въпрос не е формулиран. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес формулирането на правния въпрос е задължение на касатора, като този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни и конкретизира този въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане не са налице. Касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, а вместо това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното определение, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се изследва и наличието на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, във връзка с които в изложението липсва обосновка. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че обжалваното определение е постановено в съответствие с дадените в т. 6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, според които вписването на искова молба може да бъде отказано, ако същата не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,