Определение № 615 от 23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 447/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 560/04.04.12г., постановено по ч.гр.д.№ 361/12г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане № 1047/06.02.12г. по гр.д.№ 271/10г. на Пловдивския окръжен съд за връщане на въззивната жалба. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че въззивникът не е изпълнил разпорежданията на съда да внесе дължимата държавна такса по жалбата, за което двукратно му е определян срок. Частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да обосновава допускането на касационното обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е възпроизведено съдържанието на нормата на чл.280, ал.1 ГПК, а дадените разрешения в приложената съдебна практика не са идентични и нямат връзка със спора по делото. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд