Определение № 4073 от 15.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4694/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Бляк сий инвестмънт тръст ЕАД, ЕИК103874408 срещу решение №206/26.02.2024г. по в.гр.д.№1942/2023г. на Бургаския окръжен съд в частта, в която отменено решение №400/29.09.2023г., постановено по гр.дело №1153/2022г. по описа на РС – Несебър и вместо него е постановено друго по същество, с което е отхвърлен иска на „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК103874408, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от П. Р., срещу Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност „Ю. “, ПИ ***, блок ***., представлявана от управителя А. В. Б., за прогласяване нищожността на всички решения на Общото събрание на Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност „Ю.“, ПИ ***, блок ***, обективирани в протокола от Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 04.10.2022г., поради нарушаване разпоредбата на чл.2 ЗУЕС. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният главен иск бъде изцяло уважен. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: В исковата молба са наведени фактически твърдения, че ищецът „Бляк сий инвестмънт тръст ЕАД е собственик на самостоятелни обекти в жилищна сграда ***. с идентификатор ***. която заедно с жилищни сгради с идентификатори ***, *** и ***, представлява част от комплекс от затворен тип с различни собственици на апартаментите и ателиетата в тях, които са построени в поземлен имот изключителна собственост на ищеца и на територията на същия се намират и други обекти.Наведени са доводи, че решенията приети на ОС на ЕС проведено на 04.10.2022г. са нищожни, тъй като общо събрание на етажната собственост е проведено в комплекс от „затворен тип” по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗУЕС и доколкото поддръжката и управлението на комплекса следва да се осъществява по реда предвиден в чл. 2 от ЗУЕС, то взетите решения са нищожни и подлежат на отмяна.На следващо място сочи, че решенията, които са посочени като взети на това ОС, в действителност са незаконосъобразни и излага доводи за нередовно свикване на ОС от лице, което няма право на това, за допуснати редица нарушения в свикването, в уведомяването по чл. 13, ал. 2 и чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС, в провеждането на събранието, в изискуемия кворум в това число и в липсва представителна власт за много от участвалите.Решенията не са взети и при нужното мнозинство и не е спазена и процедурата предвидена в чл.17 ал.4,5 и 6 от ЗУЕС - сборът от идеалните части на собствениците във входа не е равен на 100 и изчисленията на идеалните части при гласуването са изцяло погрешни и е налице разминаване между посочените в списъка на присъстващите на събранието, приетото площообразуване, посоченото в бюлетините за гласуване, което води до грешно удостоверяване в протокола на всички решения.Въз основа на изложеното ищецът иска да се постанови решение, с което да се прогласят за нищожни, а евентуално да се отменят като незаконосъобразни всички решения от 23.11.2021г. на ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сграда ***. с идентификатор № ***. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени по искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост. В случая Бургаският окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения иск с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС за прогласяване нищожността на решенията на ОС на ЕС, поради което касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане. Без значение за този извод е обстоятелството, че ищецът е претендирал не само отмяна на решенията на ОС етажната собственост, а и прогласяването им за нищожни/като главна претенция/. По въпросите относно правния характер на решенията на общото събрание на ЕС и неприложимостта спрямо тях на правилата за недействителност на сделките е налице константна практика на ВКС, съгласно която искът за отмяната на решенията на общото събрание на ЕС е само по чл. 40 ЗУЕС независимо от степента на проявление на пороците, поради което и относно нищожните решения е предвиден същият съдебен контрол /в този смисъл - определение № 254 от 22.01.2025 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4179/2024г., I г.о; решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, І г. о.; определение № 70/13.02.2020 г. по гр. д. № 2992/2019 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 266/27.05.2019 г. по гр. д. № 4371/2018 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 157/25.09.2020 г. по гр. д. № 2621/2020 г. на ВКС, I г. о.; определение № 6 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2943/2021 г., II г. о., и др./. Подадената касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството пред настоящата инстанция прекратено. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение