Определение № 60820 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1822/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. М., подадена чрез процесуалния й представител адв.П. П. срещу решение № 30 от 17.2.2021 г, постановено по гр.дело № 7/2021 г на Окръжен съд-Видин, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 723 от 29.10.2020 г по гр.дело № 659/20 г на Районен съд-Видин и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от М. М. М. срещу община Видин обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба община Видин оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/Налице ли е реално съкращаване в щата по чл.328 ал.1 т.2 КТ, когато от страна на работодателя се твърди и второинстанционният съд е приел, че старата длъжност специалист „Общинска собственост“ е трансформирана в нова – старши експерт „Общинска собственост“, за която по новото длъжностно разписание е прието да се заеме от държавен служител. 2/Достатъчна ли е само информацията, посочена в длъжностното разписание и наименованията на старата и новата длъжност, за да се направи извод, че е налице реално съкращаване в щата. С обжалваното въззивно решение е прието, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала в ответната община длъжността специалист „Общинска собственост“, като същото е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращение в щата, считано от 9.3.2020 г.Прието е, че с решение № 3 по протокол № 2 от 7.2.20 г, Общинският съвет, във връзка с оптимизиране работата на ответника и нейното преструктуриране е одобрил нова структура на общинската администрация, като отдел „Общинска собственост“ е закрит и е създаден отдел „Управление, придобиване и разпореждане с общинска собственост и жилищен фонд“.Заеманата от ищцата длъжност не фигурира по новото длъжностно разписание, а е създадена длъжност „старши експерт“, с различни изисквания за образование и трудов стаж. Новосъздаденият отдел е поел част от функциите на закрития, но наред с тях са възложени и нова такива, отговарящи на изискванията на новата структура на администрацията.Поради това е прието, че извършеното съкращение в щата е реално, заеманата от ищцата длъжност е премахната, а новосъздадената е с различни трудови функции. По отговора на поставените въпроси, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.В практиката си Върховният касационен съд приема безпротиворечиво, че реално съкращение в щата е налице и при трансформация на длъжности.Приема се, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с работника при условията на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата възниква след премахване на трудовите функции за длъжността или разпределянето им между други длъжности, т. е. съкращаването е реално не само когато трудовите функции са изцяло премахнати, но и когато те са запазени, но прехвърлени към друга длъжност или разпределени между няколко други длъжности.В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че премахването на заеманата от ищцата длъжност и прехвърлянето на трудовите й функции към новосъздадената такава сочи за извършено реално съкращаване на щата, даващо основание за уволнение при условията на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Относно вторият въпрос е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, но не се сочи съдебна практика на която въззивното решение да противоречи.Този въпрос не е формулиран при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК се се подържа, да е от значение за точното прилагане на закона”, не се позовава на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е вече актуална с оглед промяна на законодателство, т.е. не аргументира допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че и с този въпрос не е релевирано основание за допускане на касационен контрол, което да обоснове селекция на касационната жалба. По горните съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, тъй като е депозиран отговор на касационната жалба с изложени съображения по допустимост и основателност на същата. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО