Определение № 614 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 737/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. срещу решение № 546 от 05.04.2012г. по гр.д.4422/11г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – С. К. Б., чрез пълномощника си – адв. Г. Х. е на становище,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Освен това са изложени и съображения, че подадените касационна жалба е неоснователна. Останалите ответници не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С решението, предмет на обжалване състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение №159 от 01.11.2011г., по т.д. №66811г. на Софийски окръжен съд, с което са били отхвърлени, предявените от настоящият касатор против С. Б. и Л. Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 647, т.2 и т.3 ТЗ – първият – за обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н/ на покупко- продажба между несъстоятелното дружество и С. Б. и Л. Б. извършена с нотариален акт №87, т.3, рег. №8178 на нотариус З.. Т., рег. №438, по регистъра на НК и втория за обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на [фирма] /н./на дарението извършено от дружеството в несъстоятелност в полза на С. Б. И Л. Б., обективирано в нот. акт №100, т.1, дело № 98/09г. на нотариус В. В. - № 268в регистъра на НК. С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. В случая евентуалната недопустимост на съдебният акт следва да бъде разгледана като основание за допускане на касационно обжалване. Със ЗИД ТЗ / ДВ бр.20/13/ е изменена разпоредбата на чл.649 ТЗ, като в ал. 3 на текста е предвидено, че когато иска по чл.647 ТЗ е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец.По силата на пар. 14, ал.1 ПЗР ЗИД ТЗ, разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ се прилага и за висящите искови производства за попълване масата на несъстоятелността т.е. същата следва да намери приложение и по отношение на исковете с правно основание чл.647, т.2 и 3 ТЗ, по които се е произнесъл въззивния съд с обжалваното решение. Исковете са предявени от кредитора – Н. и са разгледани без конституиране и участие като съищец на синдика на [фирма] / н/. Неучастието на синдика с оглед приложението на разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ, налага извод за евентуална недопустимост на обжалвания съдебен акт. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради вероятната му недопустимост. Д. такса за разглеждане на касационната жалба не се внася предварително съобразно чл.646, ал.6 ТЗ. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо т.о.