Определение № 60709 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 772/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата Л. В. Т. срещу решение № 12023 от 25.09.2020г. по в.т.д.№ 2099/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което след отмяна на решението по т.д. № 88/2018г. на ОС Благоевград за отхвърляне на иска, Л. Т. е осъдена да заплати на „НОА 49“ЕООД, [населено място] на основание чл.266,ал.1 ЗЗД сумата от 45 360лв., дължимо възнаграждение по договор за строителство от 04.04.2016г. и Анекс от 04.08.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -10.05.2018г. и съдебни разноски. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. Основните доводи почиват на твърдение за отсъствие на доказателства за приемане на изработеното от страна на възложителя - от ответницата Л. Т. като предпоставка за възникване на задължението за плащане на възнаграждението на изпълнителя. Искането е за отмяна на решението. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/„Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за строителство, се считат приети от възложителя“. Въведена е допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на противоречие на обжалваното решение с решенията по т.д.№ 1056/09г. на 2 т.о., по т.д.№ 621/12г. на 1 т.о. и по т.д.№ 908/12г. на 1 т.о. на ВКС; 2/„Считат ли се извършените от изпълнителя по договор за строителство работи за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт за приемане на конструкцията - Акт обр.14, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че: не е извършено реално предаване на извършените СМР от възложителя на изпълнителя; възложителят не е установил фактическа власт върху обекта; липсва изрично заявено от възложителя приемате на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливо одобряване на работата от страна на възложителя“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК като въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като „отсъства постановена съдебна практика на ВКС или задължителна съдебна практика“. 3/„Следва ли при тълкуване на договорите и най-вече на клаузите, за които няма спор между страните, съдът да търси действителната обща воля на страните, съответно следва ли съдът в контекста на конкретните факти по всеки казус да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът; поведението на страните при и след сключването му - характера на преговорите за сключване на договора, разменената кореспонденция с цел преценка включително на добросъвестността на страните“. Касаторът счита, че в противоречие с правилата за тълкуване и с решенията, постановени от състави на ВКС по гр.д. № 290/11г. на 4 г.о., по гр.д.№ 50246/16г. на 3 г.о., по т.д.№ 761/08г. но 1 т.о., по т.д.№ 939/09г. на 1 т.о., т.д.№ 523/08г. на 2 т.о. по т.д.№ 666/10г. на 2 т.о. по гр.д.№ 856/09г. на 4 г.о. и по т.№ 761/08г. на 1 т.о., САС е тълкувал уговорката, според която срокът за плащане по договора за строителство е обвързван с издаването на акт 14 за строежа, а не с приемането на СМР от възложителя. 4/ „Следва ли съдът са изследва служебно действителността на клауза, според която възложената по договор за строителство работа се счита за одобрена от възложителя с издаването на Акт за приемане на конструкция, въпреки липсата на изрично или мълчаливо приемане на работата по него”. Допълнителната предпоставка е чл.280,ал.1,т.3 ГПК по идентични съображения на посочените към втория въпрос от изложението. 5/ Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на въззивното решението по съображения, че „описаните пороци, въведени като основания за допускане на обжалването водят до неговата очевидна неправилност“. В писмен отговор ищецът „НОА 49“ЕООД оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че ищецът не е установил приемането на изработеното - изграждане в груб строеж на ап.№ 9 и мазе, за което е съставен Акт № 14 за приемане на конструкцията на сградата, за което претендира заплащане на възнаграждение, както и че не е установено настъпването на изискуемостта на вземането за възнаграждение, тъй като писмената покана за плащане не е надлежно връчена на възложителя. Въззивната инстанция е приела, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за строителство от 04.04.2016г., по силата на който по възлагане от ответницата, ищецът е приел да извърши строителство на многоетажна сграда, част от която е отредения за ответницата самостоятелен обект - апартамент № 9 и мазе, находящи се в [населено място]. Цената за етап „груб строеж“ е определена с анекс от 04.08.2016г. в размер на 45 360лв., като заплащането следва да се извърши не по-късно от 14 дни от подписването на акт обр.14 след писмена покана от изпълнителя до възложителя. Безспорно е било, че такъв акт е съставен на 05.02.2018г. като за завършването на фаза „груб строеж“ е издадено и удостоверение от 30.01.2018г. от дирекция „Устройство на територията“ на [община]. Съставът на САС е приел, че при наличието на такъв акт обр.14, без значение е дали ответницата е приела работата съгласно чл.264,ал.1, и чл.266,ал.1 ЗЗД, тъй като страните допустимо са се отклонили от тези диспозитивни разпоредби, установявайки в анекса като условие за възникване на вземането за възнаграждение за този етап от строителството, не приемането на работата, а подписването на акт 14, която уговорка според решаващия състав е логична предвид обстоятелството, че не се касае до окончателно възнаграждение, а до такова за съответна част, фаза от изпълнението на цялостното изграждане на сградата. Въззивната инстанция е изложила и допълнителни правни аргументи, че възнаграждението е дължимо и при отсъствие на приемане от възложителя, ако работата фактически е изпълнена и няма направени възражения от възложителя срещу качеството на изработеното или такива възражения са неоснователни. Обсъдено е, че в конкретната хипотеза няма спор, че фактическото изпълнение е завършено до уговорения в анекса етап - груб строеж, както и че ответницата не е изтъквала възражения срещу качеството на изработеното, а същевременно приетата техническа експертиза е установила, че извършеното строителство отговаря на одобрения архитектурен проект и че уговорената цена по анекса е по-ниска от пазарната цена на подобен обект. При извода за възникване на вземането за възнаграждение, уговорено в анекса, въззивната инстанция е приела, че неговата изискуемост, съгласно чл.2, е обусловена от изтичането на 14 дни от подписването на акт обр.14 и от получаване на писмена покана от изпълнителя до възложителя. Счетено е, че представената от ищцовото дружество нотариална покана не е надлежно връчена съобразно изискванията на чл.47,ал.1 и ал.2 ГПК на посочената от нотариуса дата /12.03.2018г./, но изискването в анекса за настъпването на изискуемостта е осъществено с получаването от ответницата на препис от исковата молба и на приложенията към нея, съдържащи и нотариалната покана, като факт, съобразим съгласно чл.235,ал.3 ГПК. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Първите два въпроса изискват отговор на въпроса за действията на възложителя, които обективират приемането на работата, но те не съответстват на решаващите правни аргументи на САС, които са обусловили извода за възникване на вземането на изпълнителя за възнаграждение. На първо място въз основа на тълкуване на анекса, съставът на САС е мотивирал, че страните изрично са предпоставили плащането на възнаграждението на изпълнителя за първия етап от строителството от съставянето на акт обр.14 за приемане конструкцията на сградата и са игнорирали като условие за възникването на вземането на изработващия приемането на работата от възложителя. Същевременно въззивната инстанция е изходила и от принципната правна постановка, че неизпълнението на задължението на възложителя по чл.264,ал.1 ЗЗД - да приеме изпълнената съобразно уговореното и без недостатъци работа, не може да има за последица отпадане на задължението му да заплати уговореното възнаграждение. Следователно първите два въпроса са хипотетични и отговорът на тях не би дал основание за констатация дали въззивното решение е в съответствие с тяхното разрешение. Релевантен и относим правен въпрос към тези решаващи правни доводи на въззивната инстанция изложението на касатора не съдържа. При формулирането на втория въпрос касаторът не държи сметка, че акт обр.14 не подлежи на подписване от възложителя / акт образец 14 се подписва от проектанта-конструктор, строителя и технически правоспособното физическо лице по част "Конструктивна" към лицето, упражняващо строителен надзор/, не посочва как според него следва да се осъществи реално предаване на извършените СМР на този етап от възложителя. Няма характеристика на въпрос, отговарящ на критериите по т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. и този във връзка с тълкуването на договорите. Въззивната инстанция е обсъдила, че между страните няма спор по тълкуването на разпоредбата на чл.2 от анекса /заплащането на договорената цена за строителството до фаза „груб строеж“ може да се изплаща на части, а окончателното разплащане ще се извърши не по-късно от 14 дни от подписването на акт обр.14, след писмена покана до възложителя/, а в процеса ответницата е навела единствено възражението си, че не е получила писмена покана. Следователно доводът на касатора, зад който стои третия въпрос за необходимост съдът да тълкува уговорката на чл.2 от анекса, при безспорност между страните на съдържанието на клаузата, не може да послужи като основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Четвъртият въпрос е некоректно поставен, тъй като изложените по горе мотиви на САС съдържат произнасяне, че поради диспозитивния характер на разпоредбите на чл.244,ал.1 и чл.266,ал.1 ЗЗД, страните допустимо са уговорили плащането на възнаграждението за изпълнението на „грубия строеж“ на сградата от приемането конструкцията на строежа и разрешението за продължаване изпълнение на довършителните работи в него. Неоснователно е и искането за допускане на обжалването поради твърдяната очевидна неправилност на обжалвания акт. Отсъства каквото и да било ясно и конкретно твърдение в какво се състои, от какво произтича и защо, несъмнено и видно, без извършване на проверка по същество, въззивното решение е очевидно неправилно. Буквалното позоваване на предпоставката по чл.280,ал.2,предл.трето ГПК не е запълнено с конкретно съдържание чрез препращане към мотивите на въззивната инстанция, които касаторът счита за очевидно неправилни. Отсъстват доводи какво е естеството на квалифицираната форма на неправилност, как тя е изразена и проявена в решаващите правни аргументи на апелативния съд. Обосноваването на приложното поле на директното основание за допускане до касационна проверка е задължение на касатора и не подлежи на служебно изследване и установяване от ВКС. Касаторът отъждествява касационно основание за неправилност с очевидната неправилност, тъй като единственото съображение, което излага е, че „описаните пороци, въведени като основания за допускане на обжалването водят до неговата очевидна неправилност“. За прецизност следва да се отбележи, че при излагане на доводите си за отсъствие на приемане на изработеното от възложителя, касаторът не държи сметка за две съществени обстоятелства: 1/че към момента на завършването на фаза „груб строеж“ на обекта, за което е издадено удостоверението от 30.01.2018г.от [община], и към момента на съставянето на акт обр.14 от 05.02.2018г., по силата на пълномощното от 25.05.2015г., предпоследен абзац, С. Т. М. /леля на ответницата и управител на ищцовото дружество/ е била упълномощена от Л. Т. да съставя подписва, подава всякакви книжа и документи относно процесното строителство като я представлява пред всички компетентни служби и институции, включително дирекциите за строителен контрол и органи на общинската администрация, а упълномощената явно и недвусмислено демонстрира съгласието си за завършването на грубия строеж на жилището на упълномощителката в съответствие с възложеното без възражения. Това пълномощно е оттеглено от ответницата, но в по-късен момент /09.02.2018г./; 2/Второто обстоятелство е изяснено от ответницата, по чиято молба тя е била изслушана пред ОС - че около 2016г. е заминала за Англия, където живее; в началото на 2018г. се е завърнала в България, тъй като се е съгласила да продаде процесното жилишще, защото няма интерес и възможност да участва в строежа. Тъй като документите за прехвърлянето не били готови, а ответницата не искала да упълномощава лице, което да я представлява при сделката и да получи от нейно име плащането на цената, прехвърлянето не било осъществено. Същевременно ответницата свързала С. М. с други купувачи, но сделка не била реализирана. Тези обяснения явно и недвусмислено демонстрират намерението и желанието на ответницата да се ползва от изработеното, от което несъмнено явства и приемането на работата по смисъла на 264,ал.1 във вр. с ал.3 ЗЗД. Касаторката следва да заплати поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба съгласно представен договор за правна защита и съдействие и 2 бр.платежни нареждания, удостоверяващи заплащането на договореното адвокатско възнаграждение - сумата 1 800лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.