Определение № 1295 от 29.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2825/2024 г.
ВКСII търговско отделение29.04.2025 г.докладчик Николай Марков
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №431 от 03.07.2024 г. по в.т.д.№366/2024 г. на САС. ОСЪЖДА „Булгаргаз БГ“ ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Промишлена енергетика“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 9900 лв. с вкл. ДДС, разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Булгаргаз БГ“ ООД срещу решение №431 от 03.07.2024 г. по в.т.д.№366/2024 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №125 от 22.01.2024 г. по т.д.№453/22 г. на СГС, в частта, с която „Булгаргаз БГ“ ООД е осъдено да заплати на „Промишлена енергетика“ АД сумата от 7128 лв., представляващи неплатени наемни вноски за периода от 05.02.2021 г. до 03.03.2021 г., вкл. за отдадената под наем автовишка с договор за наем, обективиран в приемо-предавателен протокол от 05.02.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 7128 лв. за периода от 15.03.2021 г. до 07.03.2022 г., в размер на 708.84 лв. и с която „Булгаргаз БГ” ООД е осъдено да заплати на „Промишлена енергетика“ АД сумата от сумата от 94 248 лв., представляваща обезщетение за продължаване на ползването на вещта - автовишка след прекратяване на договора за наем, обективиран в приемо-предавателен протокол от 05.02.2021 г., и въпреки противопоставянето на наемодателя, за периода от 15.03.2021 г. до 07.03.2022 г. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: За задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Промишлена енергетика“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорен пред него е въпросът за възникването на облигационна връзка между страните по делото, по договор за отдаване под наем на процесната автовишка, както и относно приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ. Установил е от събраните по делото доказателства, вкл. и от показанията на разпитания свидетел Б. Г. (чието трудово правоотношение с „Булгаргаз БГ“ ООД е било прекратено към момента на подписване на приемо-предавателния протокол), че наемната цена е определена от Б. Г. (посочен в протокола като представител на „Булгаргаз БГ“ ООД), заедно с наемодателя „Промишлена енергетика“ АД при подписването на протокола за предаване на веща. От осъществената по „вайбър“ кореспонденция между страните по делото е установил, че управителят на ответното дружество на 04.02.2021 г. е посочил, че „утре (05.02.2021 г.) ще вземем вишката, Б. ще ти звънне ...“, като е акцентирал и на факта, че в отговора на исковата молба ответното дружество не оспорва факта, че Б. Г. е оставил автовишката в края на месец февруари (2021 г.) в двора на дружество заедно с приемо-предавателния протокол, без дата. Намерил е, че в представения протокол за приемане-предаване се съдържат всички основни (задължителни) елементи на договора за наем, като от събраните по делото доказателства, вкл. и от отговора на изпратеното от ищеца писмо от 02.03.2021 г. с искане да бъде върната автовишката, е приел, че управителят на ответното дружество е предложил да бъде договорен нов размер на наемната цена, с оглед по-голямата продължителност на ползването на вещта, както е отправил и волеизявление, с оглед на съществуващо насрещното парично задължение на „Промишлена енергетика“ АД, да се направи прихващане. Предвид така установените по делото факти, е достигнал до извод, че ответникът не се е противопоставил на извършените от Б. Г. без представителна власт действия, респективно, че не съществуват основания за изключване на презумпцията по чл.301 ТЗ - ответното дружество е узнало за сключения от негово име договор без представителна власт най-късно на 02.03.2021 г. (датата на писмото) и същото не се е противопоставило незабавно след узнаването, като събраните доказателства установяват не само липсата на противопоставяне, но и съгласие с така сключеният договор, предвид отправеното волеизявление за промяна в съществените елементи на договора за наем (цена), както и с отправено изявление за прихващане на насрещни задължения между страните, при изпълнение на задължението за заплащане на договорената наемна цена. По изложените съображения е изразил становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 ГПК, като е изложил мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след произнасяне по всички доводи, възражения и искания на страните. Подробно са обсъдени както съставеният приемо-предавателен протокол и показанията на свидетеля Б. Г. (по отношение на които във въззивната жалба са били изложени съображения), така и разменената между страните кореспонденция, вкл. по „вайбър“ (установяващи не само липсата на противопоставяне от ответника, но и съгласие с така сключеният договор), от които доказателства са изведени и съответните фактически констатации и правни изводи, след мотивиране на подробен отговор на всички доводи и възражения на страните по отношение приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ и възникването на валидно облигационно правоотношение между тях. В този смисъл по поставения от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, касационно обжалване не следва да бъде допуснато поради липсата на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Предвид изхода на правния спор касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 9900 лв. с вкл. ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,