Определение № 1072 от 03.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Д. Т. срещу решение от 15.01.2010 год. по гр.д. № 800/2009 год. на С. окръжен съд, с което след като е отменено решението на Районен съд[населено място], по гр.д. № 118/2007 год.,е постановено ново решение, с което е отменено уволнението на Е. В. Д. от[населено място], извършено със Заповед №1249/23.10.2007 год. на представляващите [фирма],[населено място], същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър продажби” при [фирма],[населено място] и дружеството е осъдено да й заплати сумата от 934,56 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението и получаваното по- ниско трудово възнаграждение като за разликата до пълния предявен размер от 1500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Дружеството е осъдено да заплати разноски и държавна такса. В касационната жалба, се правят оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост /касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./ Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по касация Е. В. Д. от[населено място], С.. Обл. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК: На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. След като е формулиран такъв въпрос следва да се посочи и обоснове наличието на една или няколко от специалните хипотези на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, въвеждащи допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване.Съдът може само да уточни или конкретизира правния въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК въз основа на доводите и съображенията на касатора, но не и да го извежда, което би било нарушение на равнопоставеността на страните и диспозитивното начало в процеса. В съответствие с посоченото правомощие на съда, като правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК, следва да се уточни този относно приложението на разпоредбата на КТД, изискваща „към уволнение поради съкращаване в щата на работници и служители в трудова възраст да се пристъпва след освобождаването на работници – пенсионери, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, лица със срочни договори и лица, придобили право на пенсиониране”. Съдът счита, че по този въпрос касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ЗЗД доколкото същият опира до въпроса за съотношението между законовите критерии за подбор и допълнителни, такива включени в КТД и за възможността такива критерии да бъдат договаряни, липсва съдебна практика. Водим от горното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.