Определение № 332 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2139/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. П., представлявана от адв.Бл.Б. срещу решение №1602 от 28.12.2022г по в.гр.дело №2465/2021г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение № 260022 от 21.05.2022г по гр.д. № 58/2020 г. на Софийски градски съд. Отхвърлен е иск на настоящата жалбоподателка да бъде обявен за окончателен на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД предварителен договор с дата 12.09.2019г сключен с нея като купувач на недвижими имоти в [населено място] ,обещани от починалия понастоящем Г. Й. Р., като искът е насочен срещу наследника му по закон А. Й. Р., оспорил автентичността на подписа на прехвърлителя и действителността на договора. Първоинстанционният съд е приел оспорването на автентичността за успешно проведено въз основана приетите по делото единична и разширена тройна графологична експертизи ,категорични в изводите си ,че подписът на обещателя Г. Й. Р. в документа е бил имитиран и не е положен от него. Като въззивен жалбоподател ищцата е поискала назначаване на нова съдебно-почеркова експертиза. Това искане е считала за неправилно оставено без уважение от първоинстанционния съд. При въззивното обжалване е заявила ,че ще представи нови сравнителни образци и новооткрити документи с подписа на Г. Р.. Въззивният съд е насрочил делото в открито заседание,което заседание/след двукратно отлагане по молба на жалбоподателката/, е провел на 08.02022г .Даден е тридневен срок на жалбоподателката да представи по делото новия сравнителен материал, за да се провери неговата достоверност.Към молба от 13.06.2022г са представени четири документа и с определение в закрито заседание от 19.06.2022г САС е допусната допълнителна експертиза, възложена на в.л.С. Б..Указано е на ищцата да представи оригиналите от документите на вещото лице за анализ.Бил е изискан и внесен депозит ,като в насроченото открито съдебно заседание на 07.12.2022г ,след изявления на вещото лице и процесуалния представител на жалбоподателката е изяснено,че заключение не е изготвено поради непредставяне на оригиналите на посочените документи. Процесуалният представител на жалбоподателката адв.Б. се е позовала на диабетното си заболяване наложило нейно болнично лечение. Представила е болничен лист, издаден от ВМА и е поискала отсрочка ,за да се изпълни задачата.Въззивният съд е изтъкнал ,че наведените обстоятелства не са съставлявали пречка да се осъществи фактическо предаване на документите, за да се изготви заключението и поредно отлагане на делото не следва да се допуска.Отменил е определението за допълнително допуснатата еднолична експертиза и е дал ход по същество,като е приел делото за изяснено от фактическа страна. В решението се е позовал на категоричните заключения по приетите почеркови експертизи,които обосновават доказаност на възраженията на ответника и така конститутивното действие по чл. 19,ал.3 ЗЗД не може да се прояви ,съответно искът е неоснователен. В решението е изтъкнато ,че ищцата не е представила доказателства за нова графична експертиза и затова същата е била заличена.На свой ред въззивният съд е намерил,че вече приетите заключения са изготвени компетентно и онагледени със снимков материал от почерковото изследване.Свидетелски показания за отношенията между страните не са обсъждани,като неотносими. Касационната жалба съдържа оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения ,които доводи дават насока и на съображенията в изложението по допускане до касационно обжалване.Основания по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК се изтъкват по въпроса за задължението на съда да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, като спази чл.235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК и да направи собствени констатации и изводи в предмета на въззивната проверка, като съд по същество, също така да не пристъпва към постановяване на решението преди делото да е напълно изяснено от фактическа страна. Поддържа се ,че въззивният съд се е отклонил от тези задължения в противоречие сТР №1/2001г ОСГК и формираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.Поставят се и въпросите длъжен ли е въззивният съд да назначи експертиза за изясняване на релевантни въпроси, в случай когато искането на страната е уважено,но впоследствие експертизата е заличена ,при независещи от страната обективни причини да не се предадат на вещото лице документи – сравнителен материал. Сочи се противоречие с ТР №1/04.01.2001г ОСГК, т.3 от ТР № 1/09.12.2013г ОСГТК и множество решения на ВКС(по гр.д № 180/2017г, гр.д № 4232/2008г,гр.д № 964/2012г ,гр.д №1413/2009г, гр.д № 761/2010г на Четвърто г.о; по гр.д №1820/2009г и по гр.д № 1119/2010г на Първо г.о;по т.д.№78/2012г и по т.д №3682/2014г на Второ т.о и др ) Постъпил е отговор от ответника по иска А. Й. Р. ,чрез адв А.А..Изтъква се липсата на обосновка по поставените въпроси,свързани със съдебния акт и за спора .За да се представят на вещото лице указаните документи не са били необходими специални знания,касае се за фактическо действие.Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правните изводи в решението.Формилираните процесуалноправни въпроси по основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК имат обусавящо за правилността на решението значение,тъй като засягат принципа на служебното начало в процеса и задълженията на въззивния съд като втора инстанция ,но не са произнесени от Софийски апелативен съд в противоречие с установената практика на ВКС, доразвита с приемането на Тълкувателно решение №1/2013г на ОСГТК и множество решения на състави на ГК и ТК на ВКС .Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК въззивният съд е длъжен да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните ,както и всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното право. Въззивният съд обсъжда възраженията на страните задължително,но ги разглежда в рамките на спорния предмет по делото,съобразява се с този предмет като преценява относимостта на доводите и възраженията към спорните права и задължения. Не е налице противоречие на въззивното решение с установената практика на ВКС по въпроса. В случая ,след като между праводател на ответника и ищцата П. не е налице сключен действителен предварителен договор,на който да се основе предявеното потестативно право по чл.19,ал.3 ЗЗД, отхвърлянето на иска заради установената неавтентичност на подписа в договора обуславя крайния резултат за липса на поето задължение/правопораждащ факт/ и поради това не налага отделно обсъждане на доводите ,свързани с отношенията между страните или за отделни елементи от съдържанието на облигационната връзка.Мотивирано е възприето и изтъкнато като доказано обстоятелство,изключващо претиндираните от страната фактически изводи,или правните последици в тяхната цялост. Единна и последователна е практиката на ВКС и по прилагането на чл.195 и сл.ГПК.При назначаването на необходимите за изясняване на делото експертизи във всички случаи водещо остава служебното начало,както е разяснено и в Тълкувателно решение №1/2013г на ОСГТК, но отговорът на формулираните въпроси в изложението няма да доведе до обратно разрешение касателно допуснатата в случая допълнителна експертиза, нито ще изключи основанията за нейното заличаване от въззивния съд.В случая съставът на САС изначално се е предоверил на твърденията на жалбоподателката за новооткрити документи-сравнителен материал/ по чл.197, ал.1 ГПК/, при положение че разширената почеркова експертиза на в.л. Д.,З. и А. е дала единодушно заключение, ползвайки множество достоверени образци от подписа на Г. Р., събран с участие на двете страни, или налични по водено с участие на починалия н.ч.х.д №197/2018г на РС Радомир. Ползваният сравнителен материал е обилен, описан е в заключението,същият е включвал и документите приложени от към молбата от 13.06.2022г по искането пред въззивния съд за допълнителна почеркова експертиза,така че при формулирането на въпросите необосновано се привнася условието за открит нов сравнителен материал,за процесуални нарушения при попълването на делото с доказателства и за неизяснена фактическа обстановка по вина на съда. На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски, установени в размер на 1200 лева като платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд състав на ІІІ г.о.