Определение № 143 от 28.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1248/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 7293 от 29.ХІ.2021 г. на [фирма]-С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против въззивното решение № 330 на Добричкия ОС, ГК, от 5.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 380/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 11/17.ІІ.2012 г. на РС-Тервел по гр. д. № 487/2011 г. С последното, като неоснователен, е бил отхвърлен отрицателен установителен иск на д-вото настоящ касатор с правно основание по чл. 439 ГПК, предявен срещу ответното министерство на земеделието и храните за признаване недължимост на три суми /в размер общо на 28 216.60 лв./, за които държавното учреждение се е снабдило на 27.ХІ.2003 г. с изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. „з” ГПК (отм.). Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Добричкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който отрицателния установителен иск на д-вото срещу ответното м-во на земеделието и храните да бъде уважен, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на последното се присъдят и всички направени от търговеца съдебно-деловодни разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата, подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Добричкият ОС се е произнесъл в отрицателен смисъл по процесуалноправния въпрос за изтичането на погасителната давност за установяване недължимост на вземане на ответното министерство към датата на предявяване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК /октомври`2011 г./, след като от 31.V.2004 г. до 1.VІ.2006 г. не били извършвани действия по изпълнителното пр-во. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация министерство на земеделието и храните, писмено е възразило чрез изрично упълномощения за това гл. юрисконсулт на О. дирекция „З.”-гр. Д. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Добричкия ОС, касационната жалба на [фирма]- С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: За да отхвърли отрицателния установителен иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 124, ал. 1- във вр. чл. 439 ГПК, въззивната инстанция е приела, че в процесния случай хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК (отм.) за прекратяване на изпълнителното пр-во по силата на закона не била налице „и към настоящия момент”. Следователно налице е релевираната в изложението на търговеца касатор предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК - предвид обстоятелството, че с разпореждане на председателя на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев от 11.І.2013 г. е било образувано по описа на ОСГКТК на ВКС тълкувателно дело № 2/2013 г. с оглед констатация за наличието на противоречива съдебна практика по поставения в него процесуалноправен въпрос № 10, явяващ се преюдициален по отношение на формулирания от касатора, а именно: „От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното пр-во е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./ )”. Следователно налице е предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК предвид наличието на висящо дело в същия съд /ВКС/, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение