Определение № 60352 от 08.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1809/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Мото Ойл“ ЕООД, [населено място] срещу решение №872 от 21.04.2020г. по гр.д.№5474/2020г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №3946 от 31.05.2019г. по гр.д.№9519/2015г. на СГС, ГО, 9 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Мото Ойл“ ЕООД срещу „Мотобул“ ЕАД, [населено място] искове, както следва: 1/ на основание чл.108 ЗС- за признаване за установено, че ищецът е собственик на движимите вещи, описани в таблиците на л.235-250 от първоинстанционното дело и за осъждане на ответника да му ги предаде; 2/ на основание чл.59 ЗЗД- за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 1 000 лева- пропуснати ползи от лишаването на ищеца от реализиране на печалба от продажбата на описаните вещи в таблиците на л.235-250 от първоинстанционното дело, ведно с лихва за забава от 20.07.2015г. до окончателното плащане; 3/ на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата 100 лева - лихва за забава върху обезщетението за пропуснати ползи за периода от 20.07.2012г. до 20.07.2015г.; 4/ на основание чл.57, ал.2 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата 136 000 лева - равностойността на подлежащите на връщане описани вещи в таблиците на л.235-250 от първоинстанционното дело, при установяване погиването/ отчуждаването/ изразходването им, ведно със законната лихва от 20.07.2015г. до окончателното плащане и 5/ на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата 1 000 лева - лихва за забава върху сумата от 136 000 лева за периода от 20.07.2012г. до 20.07.2015г. В касационната жалба се твърди, че при постановяване на обжалваното въззивно решение САС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, довели до неправилност на акта. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е изложил мотиви и не се е произнесъл по наведените във въззивната жалба оплаквания и доводи. Счита, че от доказателствата по делото се установява основателността на исковите претенции, поради което решението следва да се отмени и да се постанови ново за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви като направи самостоятелен анализ и преценка на доказателствата, да се произнесе кои правнорелевантни факти намира за установени, да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни. Твърди, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК, ТР №1/04.01.2001г., т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК. Ответникът „Мотобул“ ЕАД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.59 и чл.86 ЗЗД, евентуално съединени с искове с правно основание чл.57, ал.2 и чл.86 ЗЗД, въззивният съд приема, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесните движими вещи. Решаващият съдебен състав излага мотиви, че вещи като претендираните са закупувани от ищеца, като при извършените инвентаризации в изпълнение на заповедите на управителя на ответното дружество от 20.07.2010г. назначените комисии са констатирали, че такива вещи са се намирали в обекти на ответника. Липсват обаче каквито и да е доказателства, които да свързват конкретна /индивидуално определена/ вещ по всяка от представените фактури с конкретна /индивидуално определена/ вещ, описана в протоколите от инвентаризациите на обектите на ответника. След обсъждане на доказателствата, вкл. споразумението от 21.07.2010г., сключено между страните и обективиращо изявление, че нямат задължения и претенции помежду си, както и събраните гласни доказателства, съдът стига до извод, че не може да се установи по категоричен начин, че вещите, които при инвентаризациите са открити в търговските обекти на ответника са същите, които са закупени от ищеца с представените от него фактури. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да изложи собствени мотиви, като анализира доказателствата по делото, обсъди доводите на страните и се произнесе по всички наведени в жалбата оплаквания и възражения, е значим за изхода на спора, тъй като обуславя изводите на въззивния съд. Налице е общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи във въззивната жалба. В случая въззивният съд е констатирал, че е сезиран с бланкетна въззивна жалба, но е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към твърдяното от ищеца право на собственост върху описаните в исковата молба движими вещи и тяхното държане от ответника, включително фактурите, протоколите и описите от извършените инвентаризации в обектите на ответното дружество. Съдът е изложил собствени мотиви, като е обсъдил доводите и възраженията на страните, релевантни към спора. Несъгласието на касатора с изводите на съда по своята същност е оплакване за необоснованост на обжалвания съдебен акт- основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не представлява основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 4 800 лева адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд