Определение № 2671 от 18.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1320/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. И. К. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу разпореждане № 6733 от 18.12.2024 г. по в. гр. д. № 1478/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върната постъпилата от жалбоподателя касационна жалба с вх. № 29227 от 18.11.2024 г. срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 991 от 04.10.2024 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на извода на съда, че касационната жалба подлежи на връщане поради неотстраняване на недостатъците й в срок, поради което се моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба. С писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, счита частната жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като насочена против подлежащ на обжалване пред ВКС акт на въззивен съд, подадена от легитимирана страна и депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: С разпореждане № 6146 от 20.11.2024 г. по в. гр. д. № 1478/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна подадената от Н. И. К. касационна жалба с вх. № 29227 от 18.11.2024 г. срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 991 от 04.10.2024 г. е била оставена без движение, като нередовна, и на касатора са дадени указания в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането: да обоснове основанията си за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и/или чл. 280, ал. 2 ГПК; да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с посочване на номера на делото, обжалвания акт и съда, който го е постановил, както и да представи 1 брой препис от жалбата и изложението за връчване на насрещната страна или да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на Варненски окръжен съд в размер на 0.10 лв. за всяка страница, на основание чл. 23, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. с чл. 102з, ал. 3 ГПК. Страната е предупредена, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната. Съобщение с препис от горното разпореждане е връчено чрез адв. Н. Г. - процесуален пълномощник на страната, на 06.12.2024 г., като едноседмичният срок за отстраняване на посочените нередовности изтича на 13.12.2024 г. На 17.12.2024 г., т. е. след указания срок, е постъпила уточнителна молба с представени доказателства за внесена на 16.12.2024 г. държавна такса и преписи за насрещната страна. От данните по делото е видно, че първата част от указанията в разпореждане № 6146 от 20.11.2024 г. касаят нередовности на подадената жалба, каквито в действителност не са налице. В случая в касационната жалба се съдържа изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като касаторът е формулирал шест въпроса, по отношение на които сочи наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Едновременно с касационната жалба е представено и отделно изложение на основанията за достъп до касационен контрол, в което са повторени част от въпросите (първите пет), при наведени доводи за значимостта им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; развити са и оплакванията на страната против правилността на обжалваното въззивно решение. Компетентна да се произнесе дали основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е надлежно релевирано и обосновано е единствено касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК. Отделно от това, още с касационната жалба е представено платежно нареждане за платена на 17.11.2024 г. по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, но доколкото касационната жалба е подадена по електронен път на електронната поща на Варненския окръжен съд, това платежно нареждане не е било разпечатано на хартиен носител и приложено в кориците на делото (вместо това два пъти е разпечатано представеното пълномощно). Липсва нередовност на касационната жалба и с оглед необходимостта към жалбата да бъдат приложени преписи за връчване на насрещната страна или да се внесе такса за тяхното възпроизвеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 102з, ал. 3 ГПК към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. В конкретния случай частният жалбоподател не е бил длъжен да представя препис от жалбата и изложението на касационните основания за връчване на ответната страна или съответно - доказателства за платена държавна такса по сметка на Варненски окръжен съд в размер на 0.10 лв. за всяка страница, на основание чл. 23, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 102з, ал. 3 ГПК, тъй като „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е финансова институция (с рег. № BGR00390 в Регистъра на БНБ по чл. 3а ЗКИ) и по силата на чл. 50, ал. 5 ГПК е лице, задължено да получава съдебни книжа само по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК на посочен от нея електронен адрес (такъв е посочен още с отговора на исковата молба - в горния ляв ъгъл на всяка страница, както и във всяко друго писмено изявление по делото). Предвид изложеното въззивният съд е върнал касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК в нарушение на процесуалния закон – при липса на констатираните в разпореждането от 20.11.2024 г. нередовности, поради което обжалваното разпореждане от 18.12.2024 г. е неправилно и следва да бъде отменено. По делото е постъпила и молба с вх.№ 17640 от 19.06.2025 г., с която се иска връщане на повторно внесената по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. в изпълнение на неправилните указания във връзка с администриране на касационната жалба от страна въззивния съд. При преглед на данните по делото се установява, че за подадената касационна жалба касаторът е представил два броя платежни нареждания, от които е видно, че по сметката на ВКС за държавни такси са постъпили два пъти суми в размер от по 30 лв. – на 17.11.2024 г. при подаване на касационната жалба, и на 16.12.2024 г. – с оглед дадените с разпореждане № 6146 от 20.11.2024 г. по в. гр. д. № 1478/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна указания за отстраняване на нередовности на касационната жалба. И двете платени суми са с наредител адв. Н. Г., задължено лице – Н. К. и основание за плащането - подадената касационна жалба срещу постановеното въззивно решение по в. гр. д. № 1478/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С оглед констатацията, че дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса в размер на 30 лв. е била надлежно внесена с платежното нареждане от 17.11.2024 г. и отчитайки счетоводното удостоверяване за постъпване по сметка на ВКС на още една сума в размер на 30 лв. със същия вносител и задължено лице, която се преценява като платена без основание, се налага изводът, че молбата за възстановяване на повторно заплатената държавна такса от 30 лв. се явява основателна. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение