Определение № 301 от 30.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4132/2014 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. И. Н. Б. е подала молба вх.№ 1026680 от 08.07.2013г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд, ІV-Г състав № 1807 от 16.03.2012г. по гр.д.№ 546/2012г. В молбата за отмяна, след поправянето й по реда на чл. 306 ал.1 ГПК, се твърди, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика – ТР 3/2011г. на ВКС, ОСГК и ТК. Иска се обезсилване на решението като неправилно и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия от въззивния съд. При това съдържание на молбата, тя е недопустима, защото не отговаря на изискванията на чл.306 ал.1 ГПК. В нея не се съдържа изложение на основанията за отмяна, които са изброени изчерпателно в чл.303 ГПК, а се правят доводи за неправилност на решението, които биха могли да бъдат разгледани от касационния съд само при сезирането му с жалба срещу невлязъл в сила съдебен акт на въззивната инстанция. В случая въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо на основание чл.296 ал.1 т.1 във връзка с чл.280 ал.2 ГПК, а щом като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан, решението не може да бъде отменявано като неправилно извън хипотезите на чл.303 ГПК, каквито основания не се сочат от молителката. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение