Определение № 620 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2879/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Константинос Анастасиу - 98“ ЕООД, [населено място], общ. Нова Загора, обл. Сливен срещу решение № 197 от 08.08.2019 г. по в. т. д. № 290/2019 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 16 от 25.02.2019 г. по т. д. № 94/2018 г. на Търговищки окръжен съд за отхвърляне на предявените от „Константинос Анастасиу - 98“ ЕООД против „Изворово Агро“ ЕООД, [населено място] искове за заплащане на разликата над 3 960.68 лв. до 10 620.71 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013 г.; за заплащане на разликата над 317.52 лв. до 635.04 лв., представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на същия договор, равняващи се на стойността на извършените агротехнически мероприятия за засяване на земите за стопанската 2014/2015 г. и за заплащане на сумата 2 441.13 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, равняващо се на стойността на неполучени субсидии за стопанската 2014/2015 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Счита, че решаващият състав неоснователно е дерогирал доказателствената сила на договора от 10.04.2014 г., сключен между него и гръцкия земеделски производител Х. К., като необосновано е приел, че в този договор не е конкретизиран съставът на смеските от зърно и люцерна; че не е доказано по делото, че всичко произведено в процесните имоти ще бъде предмет на изкупуване на уговорената в договора универсална цена от 0.55 евро за килограм фураж. Според касатора, не е отчетен фактът, че той е осъден в Република Гърция да заплати на гръцкия си съконтрахент неустойка за неизпълнение на посочения договор. Като съществено нарушение на процесуалните правила в касационната жалба е преценен отказът на въззивния съд да назначи поисканата с въззивната жалба комплексна съдебна експертиза. Развити са подробни съображения в поддържаната пред инстанциите по същество теза на ищеца, че претърпените вреди и пропуснати ползи от нереализираната продукция е в посочените в касационната жалба размери. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивния акт. Като значими за изхода на спора са поставени въпросите: „ 1. Кои са критериите за определяне размера на пропуснатите ползи от нереализирането на продукция вследствие виновното поведение на страна по договора; Когато пропусната полза от определена производствена дейност/производство на био-продукция се съизмерява с вредите от препятстване на това производство – на каква сума следва да отговарят те – на тази на средните пазарни цени въобще или на цените по конкретния договор, който е осуетен от виновното поведение на ответника и е в основата /главното доказателство/ за доказаната възможност за сигурното увеличение на имуществото; 2. С какво следва да се съизмери пропуснатата полза от неосъществяването на дължим по един договор резултат при положение, че е доказано, че виновното поведение на контрагент е в причинна връзка с невъзможността да се осъществи дадена търговска сделка; 3. При положение, че е направен извод, че нереализираната продукция по един търговски договор е основен елемент и на негова основа е доказана възможността за реализиране на продукцията, както и че същият съставлява част от търговската дейност на ищцовото дружество и само по този договор продукцията е следвало да се реализира, не следва ли размерът на пропуснатите ползи от нереализирането на продукцията да се определи по цените по този договор; 4. Съставляват ли субсидите пропуснати ползи и представляват ли обезщетение за пропуснати ползи при положение, че същите са сигурен очакван приход за ищеца, след като е имал вписан договор за наем за съответните площи и с оглед на тези площи ги е получавал през всички предходни години; 5. При положение, че въззивната жалба съдържа оплаквания за погрешно установен релевантен за делото факт, за незаконосъобразно недопуснато доказателствено искане /отказ да се назначи СИЕ според цените по договора с гръцкия контрагент/, за необоснованост на фактическите изводи, въззивният съд оправомощен ли е да извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства и приеме съответния факт за установен/неустановен, както и да допусне поискани от въззивника доказателства и длъжен ли е служебно да назначи експертиза за установяване на правнорелевантен факт, дори ако такава не е поискана и/или въззивникът не е определил задачата на вещото лице“. Според касатора първите три въпроса са решени в противоречие с решение №111 от 13.07.2010 г. по т. д. № 935/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение № 42 от 28.06.2018 г. по т. д. № 1398/2017 г. на ВКС, I т. о., а петият въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. За четвъртия въпрос, а и за всички въпроси бланкетно се поддържа, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация – „Изворово Агро“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 08.11.2019 г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е частично недопустима на основание чл. 280, ал. 3 ГПК. С оглед обстоятелството, че цената на обективно съединения иск за присъждане на обезщетение за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на процесния договор, представляващи стойността на извършените агротехнически мероприятия за засяване на земите за стопанската 2014/2015 г. (2 420.87 лв.) е под установения в закона минимален размер 20 000 лв. за търговските дела, каквото е и настоящото, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Ето защо, по отношение на този иск касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата й част касационната жалба е допустима, включително и по отношение на претенцията за сумата 2 441.13 лв. (независимо, че е с цена под 20 000 лв.), доколкото и двете претенции (заедно с претенцията за сумата 23 950 лв.), се основават на твърдението на ищеца за пропуснати ползи от неправомерното прекратяване на един и същ договор. По касационната жалба в допустимата й част: При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: С договор от 27.02.2013г. ищецът „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД е получил за обработка Ѕ ид. ч. от процесните земеделски имоти за срок от 20 стопански години; Ответникът „Изворово агро“ ЕООД е последващ приобретател на имотите, което обуславя наличието на наемно правоотношение между страните по делото; Ответникът е предприел действия по разваляне на договора за наем, като на основание подадено от него заявление до Общинска служба „Земеделие” – [населено място], на 14.04.2015 г. е вписано заличаване на регистрацията му; С влязло в сила решение по гр. д. № 9110/2016 г. на Варненски районен съд е прието за установено, че между страните съществува наемно правоотношение, отменено е вписването на прекратяването на процесния договор за наем на земеделска земя и по заявление на ищеца до Общинска служба „Земеделие” – [населено място] е възстановена регистрацията му; За периода от 15.04.2015г. до 17.07.2017г. ответникът не е осигурил спокойно и безпрепятствено ползване на наетите земи. Във връзка с претенцията за пропуснати ползи от нереализирана продукция въззивният съд е приел за установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ищецът е биопроизводител; че е включил обработваната от него земя, в т. ч. и процесните имоти, в системата за контрол на биологично производство; че е имал осигурен пазар на добиваните от него биокултури за следващите 8 години, тъй като на 10.11.2014 г. е сключил договор с гръцкия производител Х. К. за доставка всяка година до 2022 г. на 200 000 кг. фураж за животни, смески от зърно и люцерна, срещу цена от 0.55 евро за килограм. С оглед обстоятелството, че в резултат от неправомерното поведение на ответното дружество ищецът е бил лишен от сигурна печалба при изпълнение на посочения договор, въззивната инстанция е преценила за доказани предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, равняващи се на пропуснатата печалба от реализиране на продукцията на гръцкия пазар. Като неоснователно обаче е счетено искането на ищцовото дружество за определяне размера на пропуснатите ползи с оглед уговорената цена в договора с гръцкия съконтрахент, тъй като същата е договорена за килограм фураж, представляващ смес от зърно /различни видове/ и люцерна, а не за килограм монокултура – царевица и ливадно сено, каквато е претенцията. Съдът е взел предвид установеното от свидетелите на ищеца, че смеските включват различни култури, като съотношението им е по желание на клиента и съставлява традиционна рецепта, която е фирмена тайна. Според съдебния състав, пропуснатите ползи по отношение на ливадното сено също не могат да се определят по искания от ищеца начин, тъй като сеното изобщо не се включва в изготвените смески. Отчел е също и липсата на доказателства в какво съотношение ще се изкупуват произведените фуражи и смески в рамките на общо договорените 200 000 кг продукция. Поради това въззивният съд е приел, че размерът на дължимото обезщетение за пропуснати ползи за стопанската 2014/2015г. следва да се определи по методологията, възприета от първоинстанционния съд и базираща се на допълнителната агротехническа и съдебно-счетоводната експертизи, изхождаща от представените фактури за продажби на всяка една култура поотделно. Съобразно установеното от вещите лица, че средната пазарна цена за продажба на царевица в Гърция е 10 235,16 лв., а след приспадане на разходите реализираният чист приход е 7 348,32 лв. и че чистият приход за реализация на сеното в България, поради липсата на пазар в Гърция, е 574,04 лв./кг, е направен извод, че общият размер на дължимото обезщетение е Ѕ от 7 921,36 лв. или присъдените от първоинстанционния съд 3 960,68 лв. За да потвърди първоинстанционното решение и в частта му, с която е отхвърлена претенцията, основана на Закона за подпомагане на земеделските производители по СЕПП – Схема за единно плащане на площ и субсидии по реда на Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 за „Биологично земеделие“ от ПРСР, въззивният състав е приел, че: Субсидиите, заплащани на земеделските производители по претендирания от ищеца ред, имат за цел да подпомогнат лицата, които имат право на тях при осъществяване на дейността им по обработка на земята и производство на земеделската продукция, като се намали себестойността на продукцията; Същите са дължими само при осъществяване дейността по обработка на земята и производство на земеделска продукция и при наличие на определените предпоставки за отпускането им. Позовавайки се на съдебна практика (решение № 147 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 279/2012 г. на Варненски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 465 от 09.04.2013 г. по гр. д. № 1324/2012 г. на ВКС, ІV г. о), съдът е счел, че за процесната стопанска година ищецът не е направил разходи за поддръжката и обработването на наетите имоти, т. е. няма и намаляване на имуществото му в резултат на неполучаването на субсидията, поради което неполучаването й не съставлява за него пропусната полза. (обратното становище е застъпено от един от членовете на състава, обективирано в приложеното особено мнение). С оглед мотивите на въззивния акт, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същия не следва да бъде допуснато. На първо място, поставените от касатора въпроси (въпроси № 1-№ 3), свързани с определяне размера на пропуснатите ползи, не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. От начина, по който са поставени, се налага изводът, че отговорът на тези въпроси е обусловен от преценката на конкретните факти и обстоятелства по делото и предполага произнасяне по правилността на обжалваното решение, което обаче е предмет на вече допуснат касационен контрол, но не и основание за допускането му. Следва да се има предвид, че в тези въпроси не е отчетен решаващият аргумент на въззивния състав, за да не бъде изцяло възприета уговорената цена при определяне размера на пропуснатите ползи, а именно - че цената е договорена за килограм фураж, представляващ смес от зърно /различни видове/ и люцерна, а не за килограм монокултура, каквато е претенцията. Отделно от това, не е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдебната практика, на която се позовава касаторът, е неотносима към посочените три въпроса, тъй като тя касае различни хипотези. Макар и значим за изхода на делото, четвъртият въпрос, свързан със субсидиите, също не може да обоснове допускане на касационния контрол, доколкото по отношение на него не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Този въпрос не би могъл да бъде преценен като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото нито в правната доктрина, нито в съдебната практика съществува спор, че субсидиите компенсират разходите по засяване, отглеждане и прибиране на селскостопанската продукция с цел да бъде намалена себестойността й, поради което неполучената субсидия при неосъществена дейност не представлява пропусната полза. Не е доказано твърдяното основание – противоречие със задължителната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС) и по отношение на поставения процесуалноправен въпрос (№ 5). Съобразно цитирания тълкувателен акт, възможността за събиране на допълнителни доказателства от въззивния съд е обусловена от допуснато от първата инстанция процесуално нарушение при попълването на делото с доказателствен материал, каквото не се установява в настоящия случай. В постановеното в закрито заседание определение от 24.06.2019 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивника-ищец за допускане на допълнителна комплексна експертиза по съображения, че то е заявено в последното съдебно заседание пред първата инстанция, след като вече са били изслушани и приети две заключения, т. е. това искане е преклудирано, поради което не е налице допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение и съответно не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице това основание, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без да е необходим анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на някое от основанията за неправилност, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Обжалванното решение ще е очевидно неправилно при наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, т. е. когато е постановено „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или е постановено „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, или е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност. Във всички тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, касаторът е аргументирал поддържаното от него основание „очевидна неправилност“ на въззивното решение с твърдения, повтарящи оплакванията за неправилност в касационната жалба, които, с оглед изложеното по-горе, не обосновават извод за наличие на това основание. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 850 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане по банков път се установява от представените с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 22540 от 08.11.2019 г. и преводно нареждане от 12.11.2019 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК