Определение № 2958 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3539/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Е. С., срещу решение № 108 от 04.06.2024 г. по в.гр.д.№ 47/2024 г. на Разградския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №758 от 16.12.2023г. по гр.д.№138/2023 г. на Разградския районен съд, е уважен предявеният от А. Д. К., Ж. О. Я. и Ш. О. К. против касатора отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване, че Б. С. Д. не е собственик на основание давностно владение на 60/144 ид.ч. от недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *, поземлен имот с идентификатор *и поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен частично до размер на 60/144 ид.ч. нотариален акт № 60, т.2, peг. № 2503, дело № 225 от 2020 г. по описа на нотариус с peг. № 378 на Нотариалната камара, с район на действие РРС, вписан в Службата по вписванията гр. Разград с вх. peг. № 1093 от 24.04.2020 г., акт № 139, том 3, дело № 553/2020 г., парт. книга 109537, с който Б. Д. е призната за собственик по давностно владение на недвижимите имоти, както и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1. Следва ли въззивният съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на всички доказателства събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните; Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие със задължителната и казуалната практиката на ВКС, обективирана в решение № 23 от 3.04.2017 г. по гр. д. № 2634/2016 г. на ВКС, III г. о. и ТР №1/2013 по т.д. № 1/2013г.

2. В случаите в които се оспорва констативният нотариален акт за собственост по давност, кой носи доказателствената тежест да обори изводите на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост. По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение № 107 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1297/2010 г. на ВКС, II г. о.

3. При действието на презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта за себе си, кой носи доказателствената тежесет да докаже липсата на намерение за своене. Касаторът твърди, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 11 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 3942/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 3 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, I г. о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация А. Д. К., Ж. О. Я. и Ш. О. К., чрез процесуалния си представител адвокат М. Е., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. Д. К., Ж. О. Я. и Ш. О. К. против Б. С. Д. отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване, че Б. С. Д. не е собственик на основание давностно владение на 60/144 ид.ч. от недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *, поземлен имот с идентификатор *и поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] и за отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК частично до размер на 60/144 ид.ч. на нотариален акт № 60, т.2, peг. № 2503, дело № 225 от 2020 г., с който Б. Д. е призната за собственик по давностно владение на недвижимите имоти.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните черпят основания за своите права върху процесните три земеделски имота от факта на тяхното притежание от общия им наследодател Д. М. К. и възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ.Последният е починал на 15.01.1990г. и е оставил за наследници по закон С. Д. К., Н. Д. И., Н. Д. Я. и А. Д. К..

Прието е още, че съобразно разпределението на тежестта на доказване при предявен отрицателен установителен иск, ответникът трябва да установи основанието, от което правото му на собственост е възникнало, което конкретния случай означава, че в тежест на Б. Д. е да установи твърдения от нея факт на възстановяване на земеделските земи в полза само на нейния баща, както и доводите й в писмения отговор на исковата молба за отказ на останалите наследници на Д. М. К. от наследството му.

Доказателства в тази насока не са били представени, тъй като липсва решение на ПК за възстановяване на земеделските земи в полза на С. Д. К., както и надлежно заявени и вписани в СВ при РРС откази от наследството на Д. К. от останалите наследници.Изложени са съображения, че представеното от ответницата пълномощно рег. № 64307/5.09.1991г., не установява нещо различно по съдържание.В пълномощното Н. К. /вероятно Н. И./ е упълномощил бащата на ответницата да извършва действия на управление, а не на разпореждане, при това отнасящи се до друг имот в чертите на [населено място].

След смъртта на Д. М. К. процесните земи са преминали в патримониума на четиримата наследници на Д. К. - Н. Я., Н. И., А. К. и С. К. по силата на наследствено правоприемство. Н. Д. Я. е починала на 11.08.2020г., а С. Д. К. на 26.11.2013г. лед смъртта си Н. Д. Я. е оставила като наследници дъщерите си Ж. О. Я., Ш. О. К. и Г. О. М. /починала на 26.10.2010 г. с наследници С. М. С., Ш. М. М. и К. М. С./.С. К. е оставил за свои наследници Г. К. - съпруга и Б. Д., Б. Д. и Х. А. - деца.

Ответницата Б. Д. е въвела като основание за придобиване на собствеността върху имотите упражняването на непрекъснато, явно и необезпокоявано давностно владение в периода от 1999г. до 2013г. първоначално от нейния баща С. К., а след неговата смърт - от 2013г. до датата на предявяване на иска - от нея.

Установено е, че през 1989г. Д. К. заминал за Турция със семейството на единия от синовете си — С. Д. К., където починал на 15.01.1990г.Семейството на С. К. се завърнало в Република България през м.март, 1990 г. С пълномощно с рег. № 1628 и №1629 от 25.02.2020г., Г. К., Б. Д. и Х. А. са упълномощили Б. Д. да извършва сделки на разпореждане и да владее процесните имоти, притежавани от тях в съсобственост - само за техните части от наследството, но не и за частите на ищците.

По делото е представена справки от ЗКПУ “Торлак“, с приложени договори за наем и извадка от регистъра на кооперацията по партиди на лицата, че през 2013г. С. К. е декларирал пред кооперацията, че неговият баща е починал и е оставил за наследници него и Н. Д. Я., Н. Д. И. и А. Д. К.. Двете ниви с №№ 307011 и 312017 са отдавани под наем в различни периоди от С. К., Г. К. и Б. К..За периода 2010-2023г. ищцата А. К. е получавала рента съобразно притежаваните от нея наследствени части от Д. К. за 3,7дка.Н. Я. е получавала рента за периода 2013-2020г. съобразно притежаваните от нея наследствени части от Д. К. за 3,7дка.Н. Я. - съпруг на ищцата Ж. Я., също е получавал рента за периода 2013-2022г. Рента са получавали и С. К., Г. К. и Р. К.. Представени са и договори за наем, сключвани между отделни наследници и ЗКПУ “Торлак“, относими към различни години.

За неоснователни са приети оплакванията във въззивната жалба за необсъждане от районния съд на оспорените от ответника договори за наем и оспорената служебна бележка № 8/13.09.2021г., тъй като тяхното обсъждане не променя фактическата обстановка, изградена въз основа на обсъдените справки №№ 8235/21.09.2023г. и 9772/10.11.2023г. и приложените към тях документи, посочено е, че при изключване на посочените договори и служебна бележка от доказателствения материал, налице са писмени доказателства, изходящи от трето неучастващо в процеса лице, от които е установено, че в различните години различни наследници, а не само ответницата и нейния пряк наследодател С. К., са предприемали действия по управление на земеделските имоти.Оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е обсъдил пълномощно №351/23.02.2024г., също е прието за неоснователно, защото е представено от ищците с цел доказване на техните твърдения и след като не е обсъдено от решаващия съд, за ответника липсва правен интерес да иска произнасяне по него.

По делото са събрани гласни доказателства като свидетелят И. Х. е посочил, че дядо му Д. е бил собственик на три земеделски имота, единият от които пустее.След смъртта му още от началото след създаването на кооперацията, майка му получавала рента повече от 25 години за нейния дял от 1/4 ид.ч. от имотите.Според свидетеля рентата се изплащала на майка му съобразно сключен от нея договор за аренда на процесните имоти.За ищцата Ж. Я. свидетеля знаел, че същата ползва и обработва част от земите /около 3.6 дка от общо 10 дка/, тъй като има животни и ферма.

Свидетелят Н. Я., съпруг на ищцата Ж. Я., е заявил, че процесните имоти са наследство, останало от родителите на съпругата му.След комасация, те обработвали съответен дял от процесните имоти, общо около 20 дка в местността „К.“.В тях влизали общо останали в наследство от баща му, закупени от него, както и наследствените на съпругата му земи от Н. и О. Я.. През 2021г. от служител в общината свидетелят разбрал, че е предоставен НА за процесните имоти, а съпругата му не е посочена като собственик, а тя не е продавала дела си.Свидетелят посочил, че майката на съпругата му никога не е отказвала от дела си.

Свидетелката Г. К. посочила, че още преди смъртта на съпруга си, неговият баща му бил казал, че всичко е за него.Именно тяхното семейство започнало да се снабдява с документи за възстановяване на земите.Другите наследници не се ангажирали, не дали никакви пари, отказали да се занимават.Още преди смъртта на съпруга й възстановените имоти се обработвали от кооперация “Торлак”. Преди смъртта му той получавал рентата, а впоследствие - тя. Не й е известно дали някой от другите наследници е получавал рента.Знаела за НА, като изтъква, че ответницата се снабдила с такъв, след като баща и казал, че тя ще вземе нивите.

Свидетелката Х. А. е заявила, че ответницата, която е нейна сестра, има НА за процесните имоти.Знаела за тези земи, че са наследство от дядо й, който е починал в Турция.За възстановяването на собствеността принос имал само нейния баща, защото той подал необходимите документи.Другите наследници отказали да се занимават, тъй като преценили, че разходите ще бъдат големи.Единият й чичо казал, че няма нужда от земите и снабдил баща й с пълномощно.На свидетелката й е известно, че пари получавала само ищцата А., която подпомагали през годините, тъй като парите все не й стигали.Още приживе баща й ги събрал и разяснил на всички, че имотите ще останат на сестра им, която полагала грижи за него.Предвид претенциите на другите роднини, тя решила да се снабди с констативен НА.

Въззивният съд е приел, че показанията, съпоставени с обсъдените писмени доказателства, изясняват, че всеки от наследниците е извършвал действия по управление на имотите, отдавайки ги под наем на кооперация за обработване срещу получаване на рента.Фактът, че само един от наследниците се е ангажирал със снабдяване с необходимите документи за възстановяване на собствеността, не води до извод, че той е едноличен собственик, а само дава основание за претендиране на извършените от него разходи от другите наследници.

За неотносими към процесния период на владение са приети събраните данни от ОСЗ офис гр.Цар Калоян относно подадени заявления от Н. Я. за участие в масиви за ползване на зем.земи, тъй като същите са с начало 30.07.2020г. за стопанската 2020/2021г., т.е. след снабдяване на ответницата с констативния нотариален акт и съответно извън оспорения период на давностно владение, а преди тази дата, същият не е подавал подобни заявления и не е участвал в сключване на споразумения.

При така установената фактическа страна, съдът е приел от правна страна, че при наследяването като общо правоприемство владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо дали само част от тях остават в наследствения имот.Съгласно задължителното тълкуване, съдържащо се в ТР № 1/6.08.2012г. по тълк.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. Във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране на промяна в намерението не е необходимо само в случай, че упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите.

В настоящия случай бащата на ответницата изрично е декларирал пред ЗПКУ “Торлак“ всичките наследници на Д. К. и независимо, че той е предприел действията по възстановяване на собствеността, същият при управление на имотите, е признал качеството на наследници на останалите си две сестри и брат си и съответно е действал и в тяхна полза.Последните, както и други наследници, са получавали рента от кооперацията именно въз основа на първоначалните действия на С. К..Ответницата Б. Д. не е установила в процеса действия преди издаването на констативния нотариален акт - първо на своя баща, а след 2013г. и нейни такива, с които пред ищците да е манифестирано намерение за своене на целите имоти.Не е налице отказ от наследство от никой от останалите наследници на общия наследодател на страните, а същите са извършвали действия по отдаването на имотите под наем, като са получавали рента за ползването от кооперация.

Въз основа на горното е формиран извод, че ответницата не е придобила процесните имоти на оригинерно основание придобивна давност, тъй като по делото не е доказано пред ищците да е манифестирано намерение за своене на целите имоти нито от праводателя й, нито от нея самата, поради което не са налице предпоставките на чл. 79 ЗС.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен въпрос.В постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания.Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор/В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС/.

В случая въззивният съд е съобразил, че страните по делото са наследници на Д. К., починал през 1990г., на които са били възстановени три земеделски имота по реда на ЗСПЗЗ.От представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели е прието, че всички сънаследници са установили владение върху възстановените имоти.Един от тях е обработвал лично част от съсобствените имоти, а останалите са получавали рента, тъй като са ги предоставяли за ползване на трети лица.Съобразено е, че извършените от бащата на ответницата действия по снабдяване с необходимите документи за възстановяване на собствеността, съотв. поемането на административните разходи за това не съставляват действия, с които се отричат правата на останалите съсобственици, тъй като са били предприети в обща полза.При формиране на крайния извод за основателност на заявената претенция е отчетено, че част от представените от ищците писмени доказателства са били оспорени, но фактите, които се целели да бъдат установени с тях се доказват от други събрани по делото доказателства.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос.Изводите на въззивния съд са изцяло съобразени с постоянната съдебна практика на ВКС, според която тежестта на доказване при оспорване на признато с нотариален акт право се носи от оспорващата страна, само когато тя не разполага с документ за собственост за същото право/ Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/.Когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото на собственост, то разпределението на доказателствената тежест при оспорване ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже фактическия състав на съответното удостоверено придобивно основание. Тъй като Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 4 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи има силата на констативен нотариален акт.Решенията на ПК от 1999г., с които е възстановено правото на собственост върху спорните имоти на наследниците на Д. К. установяват техния съсобствен характер, което означава, че в тежест на ответницата е било поставено задължението да установи, че след възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ е установила фактическа власт изключително за себе си и е владяла непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС / р ешение № 8 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5109/2013 г., II г. о. и решение № 8 от 4.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2020 г., II г. о., които се споделят изцяло от настоящия състав/.

Не следва да се допуска касационно обжалване по третия въпрос, тъй като ясен отговор по него е даден в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, с което въззивният съд изцяло се е съобразил.Според мотивите на цитираното ТР презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение.Възможно е съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Допълнителен аргумент за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по третия въпрос е и обстоятелството, че посочените в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, са в случая неотносими.В първото решение лицето, което се позовава на придобивна давност е установило владение върху имота въз основа на предварителен договор за покупко-продажба, сключен с общия наследодател, в която хипотеза владението като фактическо отношение не е било част от наследството и не е преминало по силата на общото правоприемство към всички наследници на продавача след неговата смърт /купувача също е бил наследник по закон на наследодателя/.Във второто решение един от сънаследниците е извършил такива действия след смъртта на общия наследодател, които недвусмислено показват, че е установил владение върху целия имот – пристрояване и надстрояване на съществуващата постройка, които са станали достояние на останалите сънаследници, които не са им се противопоставили.

От изложеното по-горе се установява, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В полза на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като не са представени доказателства както за размера на уговореното между тях и процесуалния им представител възнаграждение, така и за неговото заплащане.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение